Райони за планиране в България: Разлика между версии

Разработен е като официално становище на [[Институт за пазарна икономика|Института за пазарна икономика]]. Отчита се както икономиката и жизнения стандарт на новите райони, така и промяната на Кохезионната политика на ЕС след 2020 г. При два от трите варианта за Кохезионната политика през 2020 - 2027 г., изложени в комюнике <ref>COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN COUNCIL AND THE COUNCIL [A new, modern Multiannual Financial Framework for a European Union that delivers efficiently on its priorities post-2020] (The European Commission's contribution to the Informal Leaders' meeting on 23 February 2018), February 14, февруари 2018.</ref> от Европейската комисия, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход /ниво 2/ и по-силно развити райони /ниво 3/ (вариант 2 и вариант 3 на стр. 12 от комюникето) и продължава да подкрепя или само т. нар. кохезионни страни <ref>За програмния период 2014-2020 г. т. нар. кохезионни страни са България, Хърватска, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения. Те имат достъп до финансиране от Кохезионния фонд на ЕС.</ref> (вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони /ниво 1/ и кохезионните страни (вариант 2). Това би засегнало Югозападния район в сегашните му границите му до 2018 г., както и при предложените варианти 1 и 2 на кохезионна политика. <ref name="ИПИ"/>