Дрожди: Разлика между версии

'''Дрождите (квасни гъбички)''' са едноклетъчни [[гъби]]., Те са без хлорофил -безхлорофилни [[микроорганизми]]. Те са сред най-изучаваните [[еукариот]]и в [[микробиология]]та. Развиват се в [[захар]]ни ([[въглехидрат]]ни) вещества и причиняват [[алкохол]]на [[ферментация]]. [[Клетка]]та има овална форма. Ширината им е от 2 до 8 [[µm]], а дължината им е от 4 до 10 µm. [[Дишане|Дишат]] [[аероб]]но. При наличие на топлина (около 42 °C) и влага се размножава много бързо чрез [[пъпкуване]].

Отвън дрожденатаклетката на клеткадрождите е обвита с [[клетъчна стена]], която се състои от няколко слоя. Непосредствено под клетъчната стена лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма, в която протичат голяма част от жизнените процеси. Тя се състои от [[белтъци]], [[липиди]], въглехидрати, [[соли]] и други. При младите клетки тя е хомогенна и дребнозърнеста.

Дрождите са клетки, които живеят при аеробни условия. Имат малки ядра, голям брой, но малки [[митохондрии]] и хемогенна [[цитоплазма]]. [[Анаероб|Анаеробно]] живеещите дрожди имат големи ядра – малко на брой, но големи митохондрии и хетероплазмена цитоплазма.

Друго много важно приложение на тези едноклетъчни, е използването им за синтезиране на арабски лекарства. Например някои видове [[инсулин]], който е необходим на болните от [[диабет]], са синтезирани именно в клетките на [[Saccharomyces cerevisiae]].