Самоубийство: Разлика между версии

В Индия самоубийството е незаконно и оцелялото семейство може да се сблъска с правни проблеми.<ref>{{cite book|last=Srivastava|first=editors, Nitish Dogra, Sangeet|title=Climate change and disease dynamics in India|publisher=The Energy and Resources Institute|location=New Delhi|isbn=978-81-7993-412-8|page=256|url=http://books.google.ca/books?id=UGrUgX-nKTIC&pg=PA256}}</ref> В [[Германия]] активната евтаназия е незаконна и всеки присъствал на самоубийство може да бъде подведен под съдебна отговорност за неоказване на помощ при спешен случай.<ref>„German politician Roger Kusch helped elderly woman to die“[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4251894.ece Times Online] July 2, юли 2008</ref> Швейцария наскоро предприе стъпки за легализиране на евтаназията за хора с хронични психически заболявания. Върховният съд в [[Лозана]] в съдебно решение от 2006 г. разреши на анонимно лице с дългогодишни психиатрични проблеми да сложи край на собствения си живот.<ref name=pmid17649899>{{cite journal|author=Appel, JM |title=A Suicide Right for the Mentally Ill? A Swiss Case Opens a New Debate|journal=Hastings Center Report |volume=37 |issue=3 |pages=21 – 23 |year=2007 |pmid=17649899|doi=10.1353/hcr.2007.0035 |month=May }}</ref>

Сред противниците на самоубийството са християнски философи като Августин Блажени и Тома Аквински,<ref name="StanfordSuicide" /> [[Имануел Кант]]<ref>Kant, Immanuel. (1785) ''Kant: The Metaphysics of Morals'', M. Gregor (trans.), Cambridge: Cambridge University Press, 1996. ISBN 978-0-521-56673-5. p177.</ref> и [[Джон Стюарт Мил]], но последното е доста спорно. Мил се съсредоточава върху важността на [[свобода]]та и независимостта и това означава, че той отхвърля възможности за избор, които не биха позволили на човека да взема самостоятелни решения в бъдеще.<ref>{{cite journal | author = Safranek John P | year = 1998 | title = Autonomy and Assisted Suicide: The Execution of Freedom | journal = The Hastings Center Report |volume = 28 | issue = 4| page = 33 }}</ref> Други разглеждат самоубийството като напълно нормален въпрос на личен избор. Поддръжниците на тази позиция настояват, че никой не бива да бъде принуждаван да страда против собствената си воля, особено при неизлечима болест, умствено заболяване или старост, при които няма никаква възможност за подобряване. Те отхвърлят убеждението, че самоубийството винаги е неоправдано, като изтъкват контрааргумента, че то може да бъде основателно последно средство за подложените на значителна болка или травма.<ref>Raymond Whiting: A natural right to die: twenty-three centuries of debate, pp. 13 – 17; Praeger (2001) ISBN 0-313-31474-8</ref> По-силна позиция би изтъкнала аргумента, че на хората трябва да им бъде позволено самостоятелно да избират дали да умрат, независимо дали страдат, или не. Сред изтъкнатите поддръжници на тази научна школа са шотландският емпирик [[Дейвид Хюм]]<ref name="StanfordSuicide" /> и американският биоетик [[Джейкъб М. Епъл|Джейкъб Епъл]].<ref name=pmid17649899 /><ref>[[Wesley J. Smith]], Death on Demand: The assisted-suicide movement sheds its fig leaf, ''The Weekly Standard'', June 5, юни 2007</ref>

Някои географски забележителности стават известни с високите равнища на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са [[Голдън Гейт Бридж]] в Сан Франциско, Виадукта [[Принц Едуард (виадукт)|Принц Едуард]] в Торонто (преди поставянето на антисамоубийствената мрежа, наречена ''Светлото було''), гората [[Аокигахара]] около планината [[Фуджи]], Япония и [[Бийчи Хед]] в [[Източен Съсекс]], [[Англия]].<ref name=Amazeen>Amazeen, Sandy. [http://books.monstersandcritics.com/nonfiction/reviews/article_1070655.php/Book_Review_Cliffs_of_Despair_A_Journey_to_Suicides_Edge „Book Review: Cliffs of Despair A Journey to Suicide's Edge,“] ''Monsters & Critics.''December 21, декември 2005</ref> През 2005 г. броят на самоубийците, скочили от Голдън Гейт Бридж, надхвърля 1&nbsp;200 от построяването му през 1937 г.<ref>{{cite web |year=2003 |url=http://www.newyorker.com/archive/2003/10/13/031013fa_fact |title=Jumpers: The fatal grandeur of the Golden Gate Bridge |work=The New Yorker |accessdate=24 октомври 2006}}</ref> През 1997 г. от Виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни.<ref>{{Cite book |publisher=[[Schizophrenia Society of Ontario]] |year=1997}}</ref> През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела – 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г.<ref>{{cite web |url= http://search.japantimes.co.jp/member/member.html?nn20030207b1.htm |title='Suicide forest' yields 78 corpses |work=[[The Japan Times|Japan Times]] |date=2003-02-07 |accessdate= 16 септември 2008}}</ref> Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърсят помощ.<ref>{{cite web |url= http://www.bbc.co.uk/insideout/southeast/series3/beachy_head_suicide_eastbourne.shtml |title=Beachy Head – Suicide Spot |work=BBC Inside Out |date=2003-06-23 |accessdate=22 април 2009}}</ref>