Силвия Плат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
м замяна на месец на бг. |
||
Ред 56:
На празненство в Кеймбридж на 25 февруари 1956 г. тя се запознава с поета Тед Хюз. В едно интервю за БиБиСи (днес притежание на Архива на звукозаписи към Британската библиотека) Плат описва тази среща:
{{цитат|„Озовах се в Кеймбридж благодарение на стипендия, осигурена ми от правителството на Съединените щати. Попаднах на някои от стихотворенията на Тед в едно списание, бях много впечатлена и исках да се запозная с него. Отидох на това скромно празненство и там всъщност се запознахме... След това започнахме да се виждаме доста често. Тед се върна в Кеймбридж и изведнъж няколко месеца по-късно се оказахме женени... Продължихме да си пишем стихотворения един на друг. Така, предполагам, се породи усещането, че и двамата пишем много и си прекарваме чудесно като го правим, затова решихме, че това не трябва да спира." <ref>''Guardian'' Audio. ''Sylvia Plath and Ted Hughes talk about their relationship''
Плат описва Хюз като „певец, разказвач, лъв и скитник по света“ с „глас като божи гръм“.<ref>Sally Brown and Clare L. Taylor, „Plath, Sylvia (1932 – 1963)“, ''Oxford Dictionary of National Biography'', Oxford University Press, 2004</ref>
Ред 76:
Сестрата трябва да дойде в 9 сутринта на 11 февруари 1963 г. за да помогне на Плат с грижите за децата. Когато се появява, не може да влезе в апартамента, но накрая успява с помощта на един работник, Чарлз Ленгридж. Двамата откриват Силвия в кухнята, с глава във фурната, мъртва, отровена с въглероден окис. Тя е запушила пролуките към стаята, където спят децата, с мокри пешкири и парцали. Става ясно, че около 4:30 сутринта е сложила главата си във фурната като преди това е пуснала газта. Когато умира, Плат е на 30 години.
Има предположения, че Плат не е възнамерявала да се самоубива. Попитала е съседа си отдолу, някой си мистър Томас, в колко часа ще излиза същата сутрин. Оставила е също бележка „Обадете се на д-р Хордър“, заедно с номера на доктора. Спорно е дали не е пуснала газта по времето, когато мистър Томас е трябвало да излезе и да види бележката.<ref>Kirk (2004) p103</ref> В нейната биография обаче, озаглавена „Да се предадеш: Последните дни на Силвия Плат“, най-добрата ѝ приятелка Джилиън Бекър пише: „Според полицая мистър Гудчайлд, прикрепен към съдебното следствие... [Плат] е мушнала главата си надълбоко във фурната... с ясното намерение да умре“.<ref>Becker. (2003)</ref> Д-р Хордър също смята, че няма съмнение каква е била целта ѝ. Той твърди, че „За всеки, видял с какво старание кухнята е била подготвена за последвалата сцена, е ясно, че единственото обяснение за нейните действия е един ирационален, непреодолим, натрапчив импулс“.<ref>„Rhyme, reason and depression“. (
== След смъртта на Плат ==
Ред 84:
Надгробната плоча периодично е подложена на вандалски прояви от хора, които не понасят присъствието на името Хюз върху нея. Те се опитват да го изстържат и да оставят само „Силвия Плат“. Когато Ася Уивил, с която Тед Хюз живее, се самоубива и убива четиригодишната им дъщеря Шура през 1969 г. тези прояви зачестяват. След всеки такъв случай, Хюз маха плочата и понякога гробът остава неозначен до възстановяването ѝ. Оскърбени поклонници на Плат обвиняват Хюз в медиите, че осквернява паметта ѝ по този начин. Смъртта на Уивил кара хората да заговорят, че Хюз е тормозил и нея, както и Плат. През 1970 г. поетесата феминистка Робин Морган публикува стихотворението „Обвинение“, в което открито обвинява Хюз в побой и в убийството на Плат, други радикални феминисти пък заплашват, че ще го убият като възмездие за смъртта ѝ.
През 1989 г., при нова атака срещу Хюз в публичното пространство, се разгаря битка на страниците на „Гардиън“ и „Индипендънт“. В броя на „Гардиън“ от 20 април Хюз публикува статията „Мястото, където Силвия Плат би трябвало да почива в мир“, в която пише: „В годините непосредствено след смъртта на [Плат], когато изследователите се обръщаха към мен, аз се стараех да погледна сериозно на изразената им сериозна загриженост за истината по отношение на Силвия Плат. Но скоро си научих урока. [...] Ако прекалено усърдно се стремях да им кажа точно какво се е случило, с надеждата да коригирам някаква измислица, обикновено ме обвиняваха в опити за потискане на Свободното Слово. Така че отказът ми да имам нещо общо с Фантазията Плат, по принцип бе приеман като покушение върху Свободното Слово. [...] Явно има повече нужда от Фантазията за Силвия Плат, отколкото от фактите. И къде остава уважението към истината за нейния живот (и моя), към нейната памет, към литературната традиция, аз наистина не знам“.<ref>Badia, Janet and Jennifer Phegle. (2005). ''Reading Women: Literary Figures and Cultural Icons from the Victorian Age to the Present''. University of Toronto Press. p252 ISBN 0-8020-8928-3.</ref><ref>Hughes, Ted. „The Place Where Sylvia Plath Should Rest in Peace“. ''Guardian'' Article.
На 16 март 2009 г. Никълъс Хюз, синът на Плат и Тед Хюз, се обесва в дома си в Аляска в резултат на депресия.
| |||