Хю Кенър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
|||
Ред 25:
Бащата на Хю Кенър е преподавател по класически езици и литератури. Кенър обяснява зараждането на интереса си към литературата с лошия си слух, пострадал силно след прекаран в детството тежък [[грип]].
Постъпвайки в Университета на [[Торонто]], Кенър избира за свой научен ръководител [[Маршал Маклуън]], който пише въведението към първата книга на Кенър ''Парадоксът при Честъртън'', посветена на творчеството на [[Гилбърт Кийт Честъртън]]. Втората книга на Кенър, ''Поезията на Езра Паунд'' (1951), е посветена на Маклуън, който завежда Кенър при [[Езра Паунд|Паунд]] на 4 юни 1948 г., докато Паунд е затворен в психиатричната клиника „Сейнт Елизабет“, [[Вашингтон (Окръг Колумбия)]], където Кенър и Маклуън се отбиват по време на свое пътуване от Торонто до [[Ню Хейвън]]. (Самият Паунд, който става приятел на Кенър, му предлага да озаглави книгата ''Розата и стоманеният прах''.)<ref>[http://web.archive.org/web/20100103161939/http://bookwire.com/bookwire/bbr/reviews/March2001/hugh_kenner_thegrandtour.htm „Hugh Kenner: The Grand Tour“], ''Bookwire'', March 2011.</ref> По-късно, когато Маклуън пише, че развитието на картографията през Ренесанса създава географско усещане, каквото не е съществувало преди това, Кенър му изпраща пощенска картичка с надпис: „Gallia est omnis divisa in partes tres, Твой, Хю.“<ref>[http://www.socialaffairsunit.org.uk/blog/archives/000321.php „Sweeney, Séamus: Amused to Death Already?: Neil Postman's Amusing Ourselves to Death 20 years on“], ''Social Affairs Unit Blog'',
През 1950 г. Кенър получава докторска степен в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] с дисертация върху [[Джеймс Джойс]] и научен ръководител [[Клинт Брукс]]. С нея печели наградата на университета „Джон Адисън Портър“, а през 1956 г. я издава под заглавието ''[[Дъблин]] на Джойс''. Първото му преподавателско място е в [[Калифорнийски университет, Санта Барбара|Калифорнийския университет]] в [[Санта Барбара (Калифорния)|Санта Барбара]] (1951 – 1973). След това преподава в [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]] (1973 – 1990) и Университета на [[Джорджия]] (1990 – 1999).
Ред 31:
Дал своя принос в изследването на Джеймс Джойс, [[Томас Стърнз Елиът|Т. С. Елиът]], [[Самюъл Бекет]], Кенър си остава големият изследовател на поезията на Езра Паунд. Отпечатването на книгата му ''Поезията на Езра Паунд'' през 1951 г. „е началото, и катализаторът, на промяната в отношението на американското литературознание и образователни институции към поезията на Паунд.“<ref>James Laughlin, Въведение към ''The Poetry of Ezra Pound'' by Hugh Kenner (Bison Books, 1985), p. xii.</ref> ''Епохата на Паунд'', най-значимият труд на Кенър, излиза през 1971 г. Смята се, че точно този труд е главният виновник за реабилитирането на Паунд (чиято репутация е сериозно накърнена заради публикациите му по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]) като един от най-големите поети [[Модернизъм|модернисти]].
Макар да е известен със своите трудове върху литературата на модернизма, изследователските интереси на Кенър са много по-широки. Сред книгите му има възхвала на аниматора Чък Джоунс (автор на много епизоди от поредицата „[[Шантави рисунки]]“), въведение в [[Геодезия|геодезичната]] математика и наръчник за употреба на един от ранните персонални компютри – [[Zenith Z-100]];<ref>[http://www.nytimes.com/2003/11/25/arts/hugh-kenner-commentator-on-literary-modernism-pound-and-joyce-is-dead-at-80.html „Hugh Kenner, Commentator on Literary Modernism, Pound and Joyce, Is Dead at 80“], ''New York Times'',
Кенър има два брака. Първата му съпруга, Мери Уейт, умира през 1964 г.; с нея имат три дъщери и двама сина. Втората му съпруга, с която се женят през 1965 г., е Мери-Ан Битнър; имат син и дъщеря.
| |||