Уикипедия

Сила: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати
м формат дати
Ред 19:
или промяна на посоката и/или големината на [[скорост]]та, с други думи получаване на някакво [[ускорение]]. Силата е [[вектор]]на величина, което показва, че се характеризира както с големина, така и с посока.
 
Понятието за сила е известно още от дълбока древност, но философите на античността като [[Аристотел]] и [[Архимед]] правят фундаментални грешки при обяснението ѝ, което отчасти се дължи на комплексността на силата на триене и оттам на неадекватната представа за същността на [[движение]]то в природата и неговите закони.<ref name="Archimedes">{{cite web |last=Heath, T.L. | url = http://www.archive.org/details/worksofarchimede029517mbp | title = ''The Works of Archimedes'' (1897). The unabridged work in PDF form (19&nbsp;MB)| publisher = [[Archive.org]] | accessdate = 2007-10-14 октомври 2007 }}</ref> Най-основната грешка е твърдението, че за поддържане на движението е необходимо съществуването на сила, дори при постоянна скорост. Всички тези грешки са поправени от [[Исак Нютон]], който създава [[закони на Нютон|трите закона за движение]], които остават непроменени в продължение на 300 години. Едва през [[XX век]] когато [[Алберт Айнщайн]] създава теорията на относителността, той обобщава законите на Нютон за скорости близки до тази на светлината и обяснява силите свързани с [[гравитация]]та и [[инерция]]та.
 
С развитието на модерната физика и по-точно на [[квантова механика|квантовата механика]] и на технологиите, днес учените могат да ускоряват частици до скорост, близка до тази на [[скорост на светлината|светлината]]. Те създават [[стандартен модел|стандартния модел]] за да опишат силите, които съществуват между [[елементарни частици|частици]], по-малки от [[атом]]а.
Ред 99:
| work = HyperPhysics***** Quantum Physics
| url =http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/pauli.html
| accessdate = 2 януари 2008-01-02}}</ref>, който не позволява атоми да преминават един през друг. Силите в [[пружина|пружини]], моделирани от [[закон на Хук|закона на Хук]], са в резултат на електромагнитна сила и принципа на Паули, които със съвместни действия връщат обекта към неговото равновесно положение. [[Центробежна сила|Центробежната сила]] е фиктивна и се поражда само от ускоряване на ротационни отправни системи<ref name="texts" />.
 
Разработването на основни теории за силите продължава по линията на [[Единна теория|обединението]] на коренно различни идеи. Например, Исак Нютон обединява силите, отговорни за падането на предмети на повърхността на Земята със силите, отговорни за орбитите на телата в небесната механика като създава универсалната теория на гравитацията. [[Майкъл Фарадей]] и [[Джеймс Кларк Максуел]] показват, че електрическите и магнитните сили са обединени чрез една стройна теория на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. През ХХ век, развитието на квантовата механика довежда до съвременното разбиране, че първите три фундаментални сили (всички с изключение на гравитацията) са проявления на материята ([[фермиони]]) и нейното взаимодействие чрез обмен на [[виртуални частици]] наречени калибровъчни бозони.<ref>{{cite web
Ред 105:
| work =The Particle Adventure
| url =http://particleadventure.org/frameless/fermibos.html
| accessdate =4 януари 2008-01-04 }}</ref>
Макар големия напредък в обединяването на теориите, все още има много нерешени въпроси. Физиците все още се опитват да развият самостоятелни модели, които да обединят всички сили, да съчетаят четирите фундаментални взаимодействия в така наречената [[теория на всичко]]. Най-популярният подход към отговора на този въпрос е [[теория на струните|струнната теория.]]
 
Ред 117:
| work =Astronomy 161 The Solar System
| url =http://csep10.phys.utk.edu/astr161/lect/history/newtongrav.html
| accessdate = 4 януари 2008-01-04}} {{икона|en}}</ref>
 
Теорията на Нютон добре описва движението на планетите от [[Слънчева система|слънчевата система]] и много други небесни тела но е неприемлива за движението на тела, които се движат със скорост, близка до скоростта на светлината или за масивни обекти като [[черна дупка|черните дупки]], както и при променливи гравитационни полета.<ref>{{cite book |title= Физический энциклопедический словарь |last= Новикова |first= И. Д.|year=1984 |publisher= М.: Советская энциклопедия|pages=772−775 }}</ref>.
Ред 209:
| publisher = Georgia State University
| url =http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/permot2.html
| accessdate = 4 януари 2008-01-04}}</ref>
 
Тази линейна зависимост е изследвана от [[робърт Хук]] през 1676 г. и днес е наречена на него – [[закон на Хук]]. Ако <math>\Delta x</math> е преместването, силата за идеална пружина е:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сила“.