Сливенски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
м формат дати
Ред 23:
Манастирът е основан в 1716 година от мoнаха Мелетий. На практика е продължение на византийския манастир „Свети Архангели“, намирал се на север в пролома на Сливени.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/>
 
По време на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] (1904 - 1908) манастирът, под ръководството на игумена си става убежище на гръцките андарти, воюващи с четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и затова на 8 март 1905 година е изгорен от български чети, а игуменът [[Антим Йованопулос|Антим]] и монахът Дамян Х. Тоскос са убити.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, стр. 211.]</ref><ref name="GK">[http://www.promacedonia.org/bmark/gk/gk_3d.htm Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001 г., стр. 359.]</ref> От изгарянето оцелява само една сребърна мощехранителница с мощи на Свети Николай и други светци, която е в [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловския манастир]].<ref name="Φως">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2011/11/1905.html | заглавие =Ο εθνομάρτυρας Αρχιμανδρίτης Άνθιμος Γιοβανόπουλος († 1905) | достъп_дата =18 юли 2015| дата =2011-11-25 ноември 2011 | издател = Φως της Καστοριάς}}</ref> Като отмъщение през май гръцки чети нападат съседното българско село [[Жупанища]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 177 – 178.</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/>
 
== Литература ==