Стоби: Разлика между версии

'''Стобѝ''' ({{lang-el|Στoβόι}}, {{lang-la|Stobi}}, {{lang-mk|Стоби}}) е [[античност|античен]] град на устието между реките [[Черна (река)|Черна]] и [[Вардар]], чиито останки са най-големият археологичен комплекс в [[Република Македония]]. Разположен е на около 80 километра южно от съвременния град [[Скопие]], на три терасовидни нива, които се спускат към Черна река, обкръжени от зидове. По време на съществуването си и в течение на развитието си Стоби преминава през няколко големи урбанистични фази, започвайки с ''урбс ветус'' по времето на [[Тит Ливий]] във II век пр.н.е.,<ref name="Livius">Livius XXXIX. 33.</ref> достигайки връхната си точка като ''муниципий'' по време на ранната [[Римска империя]], както и като столица на [[Македония Секунда]] и накрая западайки в края на VI век заедно с много други древни градове.<ref name="Pavlovski 155">{{Цитат периодика| last = Pavlovski | first = Goce | year = 2014 | title = Archaelogical site Stobi: Different aspects of popularization| journal = Arheologija i prirodne nauke, Center for New Technology Viminacium, Archaelogical Institute Belgrade. | volume = Volume 9 (2013), ISSN: 1452-7448 | pages = 155 | url = http://viminacium.org.rs/wp-content/uploads/files/pdf/Arheologija%20i%20prirodne%20nauke%20-%20Volume%209.pdf| accessdate = 2016-05-27 май 2016}}</ref>

В 1861 година видният френски археолог [[Леон Хозей]] локализира някога важния град и неговите руини, разпръснати наоколо, наричани от местното население ''Пусто градско''.<ref name="Pavlovski 155"/> Първите археологически дейности ипубликации относно Стоби са по времето на Първата световна война, проведени от немски офицери. В 20-те и 30-те години на XX век обаче се провеждат първите мащабни проучвания от страна на [[Национален музей (Белград)|Националния музей]] в [[Белград]], които разкирват Стоби като голяма археологическа забележителност. В 1970-те години голям югославско-амреикански проект, начело с [[Джордже Мано-Зиси]] и [[Джеймс Уайзман]] значително допринася към изграждането на Стоби като голям град от римския период и късната античност.<ref name="Pavlovski 156">{{Цитат периодика| last = Pavlovski | first = Goce | year = 2014 | title = Archaelogical site Stobi: Different aspects of popularization| journal = Arheologija i prirodne nauke, Center for New Technology Viminacium, Archaelogical Institute Belgrade. | volume = Volume 9 (2013), ISSN: 1452-7448 | pages = 156 | url = http://viminacium.org.rs/wp-content/uploads/files/pdf/Arheologija%20i%20prirodne%20nauke%20-%20Volume%209.pdf| accessdate = 2016-05-27 май 2016}}</ref>