Българска марксистка историография: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Българската марксическа историография''' е официално направление в развитието на [[Българска историография|българската историография]] след [[Деветосептемврийски9 преврат|Деветосептемврийскиясептември преврат1944]]. г.

Налага се в повечето от случаите [[принуда|принудително]] на ''[[наука|научната]] общност'' във връзка с установената [[тоталитаризъм|тоталитарна]] [[диктатура]] от [[болшевизъм|болшевишки]] тип в [[България]].
 
== Същност ==
Българската марксическа историография има за цел да приведе българската историография в съответствие с [[идеология|идеологическите]] [[теза|тезиси]]тези на [[марксизъм|марксизма]]-[[ленинизъм|ленинизма]]. В изпълнение на поставената задача от [[БКП]] се пристъпва към охулване на неудобни на властта български [[историк|историци]] от „буржоазния период“, както те означават периода преди Деветосептемврийския преврат. На национално съвещание на историците през [[1948]] година най-известните [[име]]на на българската [[медиевистика]] са охарактеризирани с [[клише]]та като представители на [[Филологически формализъм|„филологическия формализъм“]] ([[Васил Златарски]], [[Петър Ников]]) и „идеалистически носители на националистически и фашистки възгледи“ (в лицето на [[Петър Мутафчиев]]).
 
Същността на процеса към идеологизация на българската историография през този [[период]] се съдържа в думите на [[Георги Димитров]], изречени през [[1946]] година: {{цитат|Ние се нуждаем като хляб и въздух от своя собствена марксическа философия на нашата история.|Георги Димитров, 1946 г.}} Първият виден представител на новото направление в българската историография е [[Александър Бурмов]], който се опитва да подчини методологическите изследвания в историографията на [[догма|догмите]] на марксизма-ленинизма. Програмен [[характер]] в тази насока носи публикуваната в [[списание]] [[Исторически преглед|„Исторически преглед“]] [[статия]] на Бурмов от [[1945]] година, озаглавена „Феодализмът в България“. В процеса към идеологизация на българската историография активна роля със своите статии и внушения играе списание „Исторически преглед“.
Line 25 ⟶ 27:
* [[Главлит (България)]]
 
[[Категория:Българска историография|*]]
[[Категория:Исторически материализъм]]
[[Категория:Българска историография]]
[[Категория:Комунистическа пропаганда]]