Уикипедия

Вода: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати
м замяна на месец на бг.
Ред 301:
{{основна|Памет на водата}}
<!--тук са достатъчни 3 изречения за тази теория, останалото в отделна статия-->
През [[1988]] списание [[Nature]] (Нейчър) публикува статия на [[Жак Бенвенист]], в която той заявява, че е потвърдил опитно [[хипотеза]]та за паметта на водата, предлагана от много [[хомеопатия|хомеопати]] преди това. След издаването на статията се пораждат голям брой обществени спорове, след което опитите са повторени, този път неуспешно<ref>S. J. Hirst, N. A. Hayes, J. Burridge, F. L. Pearce, J. C. Foreman, ''Human basophil degranulation is not triggered by very dilute antiserum against human IgE'', ''Nature'' 366, p. 525 – 527 (9 decemberдекември 1993) [http://www.nature.com/nature/journal/v366/n6455/abs/366525a0.html]</ref>. Учените обясняват първоначалните успешни опити с липсата на експериментална честност в опитите на Бенвенист и напомнят за краткия живот на [[водородна връзка|водородните връзки]] между молекулите на водата, които според Бенвенист са причината за паметта ѝ. За това си „откритие“ през [[1998]] г. Жак Бенвенист е удостоен с [[Награди Иг-Нобел|антинобелова награда]], а лабораторията му е закрита от френския [[Национален център за научни изследвания]] (CNRS). Бенвенист обаче продължава с други публикации [http://findarticles.com/p/articles/mi_qn4158/is_20041011/ai_n12811756], в които обвинява противниците си в тенденциозност.
 
В началото на [[21 век]] се предлага хипотезата, че краткият живот на водородните връзки не е нужно да оказва влияние на предполагаемата памет на водата, тъй като молекулите може да се групират в образувания, наречени [[водни клъстери|клъстери]], в които водородните връзки постоянно се разпадат и се образуват нови. Тази хипотеза предполага, че отделните връзки са нетрайни, но като цяло клъстерът може да продължи да съществува за доста по-дълъг период от време. Тази хипотеза, обаче, не е потвърдена с научни експерименти, а възможността по този начин да се осигурява паметта на водата, е отхвърлена.
 
Научни опити доказват, че след хомеопатично разреждане водата „губи памет“ за веществото, което е било разтворено в нея, за по-малко от 50 [[фемто]][[секунди]] (50 милиардни от милисекундата)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nature.com/nature/journal/v434/n7030/full/nature03383.html |заглавие= Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O |достъп_дата=26.09.2009 |автор=M. L. Cowan, B. D. Bruner, N. Huse, J. R. Dwyer, B. Chugh, E. T. J. Nibbering, T. Elsaesser & R. J. D. Miller |дата=2005 |издател=Nature 434, 199 – 202 (10 Marchмарт 2005) |език=en}}</ref> Това не пречи на отделни нейни протагонисти да издават манипулативна литература, като „Посланията на водата“ на японския псевдоучен [[Масару Емото]], чиято нелепост подкрепя твърденията за ненаучност и недоказаност на хипотезата за паметта на водата.
 
В края на 2008 година известният скептик Джеймс Ранди припомня, че е обявена награда от един милион долара за експеримент, показващ неестествени явления, включително такъв, който доказва съществуването на памет на водата<ref>[http://www.randi.org/site/index.php/1m-challenge.html Милион за доказателство на паметта на водата]</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вода“.