Джак Изкормвача: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
м замяна на месец на бг. |
||
Ред 30:
== Историческа обстановка ==
[[Файл:Whitechapel High Street 1905.JPG|мини|Уайтчапъл в 1905 година]]
В средата на 19 век [[Англия]] преживява наплив на [[Ирландия|ирландски]] [[имигрант]]и, които увеличават населението на големите градове, включително източния край на Лондон. От 1882 година еврейски бежанци от [[Източна Европа]] и царска [[Русия]] се местят в същата географска област.<ref>Kershen, Anne J., „The Immigrant Community of Whitechapel at the Time of the Jack the Ripper Murders“, in Werner, pp. 65 – 97; Vaughan, Laura, „Mapping the East End Labyrinth“, in Werner, p. 225</ref> Енорията на Уайтчапъл в Източен Лондон става все по-пренаселена. В резултат работните и битовите условия се влошават значително и се появява нова икономически нискостояща подкласа, описвана като „сладострастни и мързеливи, без работа, без образование и без бъдеще“.<ref>[http://booth.lse.ac.uk/ ''Life and Labour of the People in London'' (London: Macmillan, 1902 – 1903)] (The Charles Booth on-line archive) retrieved {{Nowrap|5
[[Грабеж]]ите, [[насилие]]то и [[алкохолизъм|алкохолизмът]] стават често срещани явления, а ендемичната бедност тласка много жени към [[проституция]] като крайна мярка за оцеляване. През октомври 1888 г. столичната полиция на Лондон изчислява, че Уайтчапъл има 1200 проститутки и около 62 публични домове.<ref>Evans and Skinner, ''Jack the Ripper: Letters from Hell'', p. 1; Police report dated {{Nowrap|25
== Хронология на убийствата ==
[[Файл:Whitechapel Spitalfields 7 murders.JPG|мини|ляво|300px|Карта на Лондон, показваща местонахождението на първите 7 убийства]]
Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати<ref>Woods and Baddeley, p. 20</ref>, като варират между 4 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция и описани като „Убийствата в Уайтчапъл“.<ref name="met">{{Citation |url=http://www.met.police.uk/history/ripper.htm|title=The Enduring Mystery of Jack the Ripper|publisher=London Metropolitan Police|accessdate={{Nowrap|31
Повечето експерти сочат дълбоките прорезни рани на гърлото, осакатяванията в коремната област и гениталната зона, премахването на вътрешните органи и прогресивните лицеви осакатявания като отличителните черти на работата на Джак Изкормвача. Първите два случая, тези на Ема Елизабет Смит и Марта Тейбрам, не са включени в петте канонични убийства.<ref>Evans and Rumbelow, pp. 47 – 55</ref>
Ред 63:
Тялото на Чапман е открито в 6:00 часа сутринта, в събота на [[8 септември]] [[1888]] г. в близост до [[врата]] в задния [[двор]] на улица Хенбъри 29, Спайтълфийлдс. Както и в случая с Мери Ан Никълс, гърлото е прерязано два пъти.<ref>Rumbelow, p. 42</ref> Kоремната кухина е напълно отворена и по-късно е установено, че липсва [[матка]]та.<ref>Marriott, pp. 26 – 29; Rumbelow, p. 42</ref> По време на следствието един свидетел описва среща на Чапман около 05:30 ч. с тъмнокос мъж с вид на „изтъркан буржоа“.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', p. 153; Cook, p. 163; Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', p. 98; Marriott, pp. 59 – 75</ref>
Страйд и Едоус са убити в ранните сутрешни часове, в неделя, на [[30 септември]] [[1888]] година. Тялото на Страйд е открито около 1 часа сутринта в Уайтчапъл. Причината за смъртта е ясно обособен разрез, който прекъсва главната [[артерия]] от лявата страна на шията. Несигурността дали това убийство е дело на Изкормвача или не, или дали той е бил прекъснат по време на нападението, произтича от липсата на осакатявания на корема.<ref>Cook, p. 157; Marriott, pp. 81 – 125</ref> Свидетелите, които смятат, че са видели Страйд с човек по-рано тази нощ дават различни описания: някои казват, че нейният спътник е светлокос, други че е тъмнокос; някои казват, че е зле облечен, докато други твърдят, че е добре облечен.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', pp. 176 – 184</ref> Тялото на Едоус е открито 45 минути след това на Страйд. Гърлото е прерязано, а коремът е разпран с дълга, дълбока назъбена рана. Левият [[бъбрек]] и основната част на [[матка]]та са премахнати. Местен жител преминава през [[площад]]а с двама приятели, малко преди убийството и той описва русокос мъж с опърпан вид с жена, която може би е Едоус. Приятелите му обаче не са в състояние да потвърдят това описание.<ref name=lawende>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', pp. 193 – 194; Chief Inspector Swanson's report, 6
Обезобразено и осакатено, тялото на Кели е открито да лежи в [[легло]] в единична стая, където тя е живяла в Спайтълфийлдс в 10:45 ч., в петък на [[9 ноември]] [[1888]] г. Гърлото е прерязано до [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]] и корема почти изпразнен от неговите органи. [[Сърце]]то е в неизвестност.
Петте канонични убийства са извършени през [[нощ]]та, по време на или много близко до уикенд и в края на месец или седмица.<ref>e.g. ''Daily Telegraph'', 10
== Разследване ==
Ред 101:
Концентрацията на убийствата през уикенда и в рамките на няколко близки улици се сочи от мнозина като доказателство за това, че Изкормвача работи по време на [[седмица]]та и живее в този [[квартал]].<ref>Marriott, p. 205; Rumbelow, p. 263</ref> Други са на мнение, че убиецът е образован мъж от висока класа, вероятно [[лекар]] или [[аристократ]], който избира Уайтчапъл за място на своите престъпления, защото вижда повече възможности.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', p. 43</ref> Такива теории са базирани по-скоро на културни възприятия, като например страх от [[медицина|медицинската професия]], недоверие към съвременната [[наука]] и [[експлоатация]]та на бедните от богатите.<ref>Woods and Baddeley, pp. 111 – 114</ref>
Някои заподозрени са предложени години след убийствата. Те включват буквално всички, дори и най-незначително свързаните със случая, както и много известни имена, които никога не са били включени в [[полицейско разследване|полицейското разследване]]. Тъй като всички живи по онова време сега са мъртви, съвременните автори имат свободата да обвиняват когото намерят за добре, без да представят каквито и да са исторически доказателства.<ref>Evans and Rumbelow, p. 261</ref> При някои заподозрени има само косвени доказателства.<ref>e.g. Frederick Abberline in the ''Pall Mall Gazette]'', 31
Въпреки многобройните и разнообразни теории за идентичността и професията на Джак Изкормвача, властите нямат единно мнение и решение по въпроса, а броят на заподозрените достига до над сто. <ref name=whiteway>Whiteway, Ken (2004). „A Guide to the Literature of Jack the Ripper“, ''Canadian Law Library Review'', vol. 29 pp. 219 – 229</ref><ref>Eddleston, pp. 195 – 244</ref> Легендите около Изкормвача са комбинация от исторически изследвания, [[теория на конспирацията|конспиративни теории]] и [[фолклор]]. Липсата на достатъчно информация за самоличността на убиеца позволява на [[писател]]и, историци и аматьори [[детектив]]и да обвинят много хора в действията на Джак Изкормвача.
|