Разлика между версии на „Жул Перо“

м
замяна на месец на бг.; козметични промени
м (форматиране: 2x заглавие-стил, 2x тире, 9 интервала (ползвайки Advisor))
м (замяна на месец на бг.; козметични промени)
}}
 
'''Жул-Жозеф Перо''' (фр. ''Jules-Joseph Perrot'', 18 август 1810 – 29 август 1892) е френски [[балет]]ист и [[хореография|хореограф]], [[балетмайстор]] на [[Мариински театър|Мариинския театър]] в [[Санкт Петербург]]. Автор на едни от най-известните балетни постановки от 19 век, след които „Па де катр“, „[[Есмералда (балет)|Есмералда]]“, „[[Ондин]]“ и „[[Жизел]]“ (съвместно с [[Жан Корали]]).
 
== Ранни години ==
Известно време Перо си партнира с [[Мария Тальони]], но тяхното сътрудничество е краткотрайно. Перо напуска [[Парижка опера|Парижката опера]] през 1835 г. и гастролира из европейските театри в Лондон, Милано, Виена и Неапол, където среща талантливата [[Карлота Гризи]]. През 1836 г. двамата танцуват в Лондонския Кралски театър (''King's Theatre''). <ref>Review: ''King's Theatre'', in ''The Times'', Wednesday 13 Aprilаприл 1836, p. 5, column C.</ref>
[[ImageФайл:OperaPolka byBouve Sharp LC.jpg|thumbмини|leftляво|Полка, Карлота Гризи и Жул Перо, Бостън, ок. 1840 г.]]
 
След успеха му с „Жизел“, през 1842 г. Перо създава хореографията на ''Alma'' ou ''La Fille du Feu'' в Лондон, с който жъне критичен успех. През седващите шест години, редовно работи в Театъра на Нейно Величесто (''Her Majesty's Theatre'') в Лондон, където поставя „Ондин“ (1843 г.), „Есмералда“ (1844), „Съдът на Парис“ (1846 г.) и „Па де катр“ (12 юли 1845 г.) В последната творба той успява да убеди четирите най-големи романтични балерини на времето – [[Люсил Гран]], Карлота Гризи, [[Фани Черито]] и Мария Тальони – да се появят заедно на сцената на Театъра на Нейно Величество.
Почти всички балети, създадено от Перо, са по музика на [[Цезар Пуни]].
 
[[ImageФайл:Degas- La classe de danse 1874.jpg|thumbмини|300px|rightдясно|{{center|Клас по балет. [[Едгар Дега]]. 1874. Класът на Жул Перо в „[[Пале Гарние]]“}}]]
 
Перо се сгодява за балерина от Мариинския театър. По-късно става балетмайстор в Мариинския, където остава до 1858 г. В Петербург се жени за Капитолина Самовская, ученичка в школата на Имперския балет, с която има две деца. След пенсионирането си се завръща в Париж.
{{DEFAULTSORT:Perrot, Jules}}
[[Категория:Френски балетисти]]
[[категорияКатегория:Френски балетмайстори]]