Операция „Катапулт“: Разлика между версии

 

== Противостоящи сили ==

Основните френски сили се намират в следните бази:

* [[Мерс ел Кебир]] – двата нови и свръхмодерни линейни крайцера „Дюнкерк“ и „Страсбург“, старите линейни кораби [[Прованс (линеен кораб)|„Прованс“]] и [[Бретан (линеен кораб)|„Бретан“]], 6 [[разрушител]]я, [[хидроавиотранспорт]]ът [[Командан Тест]] и няколко [[подводници]].

След дълги преговори, (реално започнали още преди стартирането на операция „Катапулт“) между английският главнокомандващ в [[Средиземно море]] адмирал [[Андрю Кънингам|Кънингам]] и командващия френската ескадра адмирал [[Рене-Емил Жофруа|Жофруа]], французите се съгласяват да разтоварят горивото си, да демонтират по-важните части от оръдейните механизми и част от екипажите им да бъдат [[репатрация|репатрирани]].

 

На 3 юли 1940 г. сутринта пред Мерс ел Кебир се появява „Съединение Н“. Вицеадмирал Съмървил изпраща в базата разрушителя „Фоксхаунд“, на чийто борд е капитана на Арк Ройъл Седрик Холанд, бивш военноморски [[аташе]] в [[Париж]] и кавалер на [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]], който е натоварен да води преговорите. Командващият френската ескадра, вицеадмирал [[Марсел-Бруно Жансул|М. Жансул]] отказва да се срещне лично с англичаните и изпраща флаг-офицера си, който получава пакета с английския [[ултиматум]].

 

 

След поставянето на ултиматума, командващият френската ескадра вицеадмирал М. Жансул протака преговорите почти през целия ден – водещият преговорите Холанд е допуснат на борда на Дюнкерк едва в 16:15 h. Докато текат преговорите, английски самолети хвърлят магнитни [[мини]] на входа на пристанището, за да не се позволи излизането на френски кораб. До 17:00 h няма постигната договореност и Съмървил поставя краен срок до 17:30 h за вземане на решение. Междувременно англичаните получават радиограма от главното командване с настояване за възможно най-бързо приключване на въпроса и предупреждение за евентуално пристигане на френски подкрепления – има сериозни подозрения, че ескадрата крайцери в Алжир се готви да окаже помощ на Мерс ел Кебир.

 

В 17:54 ч. английските кораби откриват огън. Френските кораби са наредени с кърма към морето и препречват огневите си линии, освен това бреговите височини пречат на стрелбата им. Английската ескадра води огън, подредена в [[килватер|килватерна колона]], като стрелбата се коригира от самолети [[Fairey Swordfish]] от „Арк Ройъл“. Само след няколко минути „Дюнкерк“ получава три попадения от тежки 381-mm снаряди, едно от които изважда от строя артилерията му, унищожавайки един от главните му генератори.

Корабът прекратява боя и се оттегля към плитчините навътре в залива, където акостира край селото Сен Андре. „Прованс“ също е улучен от 381-mm снаряди и тежко повреден прекратява боя, а екипажът му го изхвърля на брега, спасявайки го от сигурна гибел. 381-mm снаряди улучват и „Бретан“, един от които попада в погреба с боеприпаси. Линейният кораб е обхванат от огън и в 18:09 h внезапно се преобръща и потъва, а с него и почти всички от екипажа му. Хидроавиотранспортът „Командан Тест“ също е подпален, но оцелява, а тежкият разрушител „Могадор“ макар и с откъсната кърма, е изхвърлен на брега от екипажа си.

 

 

=== Бягство на „Страсбург“ ===

Оказва се, че молбата за прекратяване на огъня е уловка от френска страна, за да бъде спасен незасегнатият от стрелбата „Страсбург“. Още докато се водят преговорите, вицеадмирал Жансул заповядва да бъдат премахнати част от [[противолодъчни заграждения|противолодъчните мрежи]] южно от [[фарватер]]а, което позволява да бъдат избегнати минните заграждения, поставени от англичаните по същото време. Щом английските кораби освобождават входа на пристанището, възползвайки се и от димната завеса, „Страсбург“, придружен от пет разрушителя, на пълен ход излиза в открито море. При нос Канастел към него се присъединяват и шест разрушителя, базирани дотогава в [[Оран (град)|Оран]], и корабите поемат курс към Тулон.

 

 

=== Мерс ел-Кебир, 6 юли 1940 г. ===

Вечерта на 5 юли Съединение Н отново напуска Гибралтар с курс към Мерс ел Кебир, оставяйки в базата бавноходния „Резолюшън“. На 6 юли, в 5:20 h сутринта, от палубата на Арк Ройъл, намиращ се на 90 мили от Мерс ел Кебир, излита първата вълна от шест торпедоносеца, водена от лейтенант-командър ([[капитан III ранг]]) Ходкинсън, като един се връща поради технически проблеми. Тяхна цел е десния борд на „Дюнкерк“. След час полет, появявайки се от страната на изгряващото слънце, от височина 20 m и дистанция 700 – 800 m, те атакуват линейния крайцер. От петте торпеда едно не се отделя от самолета, две потъват, а другите две улучват страничен [[вълнолом]].

 

 

=== Френска авиация, Мерс ел-Кебир ===

Въздушната охрана на базата в Мерс ел Кебир се осъществява от [[Ескадрила|ескадрилите]] GC II/3 ('''GC''' {{lang-fr|Groupe de Chasse – Изтребителна група}}) и GC III/3, базирани на летище Оран ла Сеня и въоръжени с [[Dewoitine D.520]], и ескадрилите GC I/10, GC I/5 и GC II/5 от летище Сен Дьони дю Сиг, въоръжени с [[Morane-Saulnier M.S. 406|M.S. 406]] и [[Curtiss P-36 Hawk|Curtiss Hawk 75]].

 

За неутрализирането на френската ескадра в Дакар от Фрийтаун, Сиера Леоне отплава британско съединение в състав: самолетоносача „Хермес“, [[Австралия|австралийския]] крайцер „Австралия“, английския „Дорсетшър“ и ескортния разрушител „Милфорд“, командвано от капитана „Хермес“ Ричард Онслоу. Английските кораби се появяват пред Дакар в ранната утрин на 7 юли и Онслоу изпраща „Милфорд“ при французите, като неговият капитан носи ултиматум, подобен на поставения в Мерс ел Кебир. Френският командващ адмирал Плансон не допуска английския кораб в пристанището и обявява бойна тревога.

 

Тъй като в съединението на Онслоу няма тежки кораби, способни да противостоят на „Ришельо", британците първоначално се въздържат от бойни действия. Отчитайки недостатъчната си артилерийска мощ, Онслоу решава да действа по друг начин: през нощта на 7 срещу 8 юли в пристанището прониква малък катер с диверсионна група на борда, ръководена от лейтенант Бристоу. Диверсантите хвърлят под кърмата на Ришельо шест дълбочинни бомби и бързо се оттеглят под прикритието на тъмнината, но бомбите не избухват, поради недостатъчната дълбочина на пристанището.

 

 

== Последствия ==

 

Само при атаките в Мерс ел-Кебир са убити 1297 французи и около 350 са ранени. На 5 юли 1940 г. Франция скъсва дипломатическите си отношения с Англия, като изобщо отношенията между двете държави се влошават за години напред.

* [http://www.hmshood.org.uk/reference/official/adm234/adm234-317.htm A plan of the Mers-el-Kébir anchorage], hmshood.org.uk

* [http://www.imdb.com/title/tt0366769 ''Mers-El-Kebir''] (1979) a French made-for-TV movie

* [http://video.pbs.org/video/1492157105/ Churchill's Deadly Decision], episode of ''Secrets of the Dead'' describing the attack and the events leading up to it

* [http://www.open2.net/historyandthearts/history/one_transcript_page.html Transcript of ''The Battles of Britain''], a [[BBC]] radio programme in which [[Michael Portillo]] argues that the action at Mers el Kabir was as important to British survival as the Battle of Britain