Самюъл Бекет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна на месец на бг. |
||
Ред 73:
През 1946 година списанието на Жан Пол Сартр публикува първата част на Бекетовата история „Сюита“ (Suite), без редакторите да осъзнават, че това е само първата част. Впоследствие отказват да публикуват втората, а историята е по-известна под името „Краят“. Бекет също така започва да пише своят четвърти роман, „Мерсие и Камие“ (Mercier et Camier), който не е публикуван до 1970 година. Романът предвещава най-известната му творба – „В очакване на Годо“, която е написана недълго след това. „Мерсие и Камие“ е първата по-дълга творба на Бекет на френски език. Въпреки че английският е родният език на Бекет, той предпочита да пише на френски, защото, както той сам казва, му е по-лесно да пише „без стил“.
Самюъл Бекет е най-известен заради пиесата си „В очакване на Годо“ (1953). В често цитираната статия, критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет ''„е постигнал теоритично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти.“''<ref>Irish Times, 18
Бекет превежда на английски всички свои творби сам, с изключение на „Молой“, когато си сътрудничи с Патрик Боул. Успехът на „В очакване на Годо“ отваря път за кариера на Бекет в театъра. Впоследствие Бекет успешно пише по-дълги пиеси като „Последният запис“(Krapp’s Last Tape).
| |||