Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Разлика между версии

Британският монарх, кралица Елизабет II, е държавен глава. Макар че не участва директно в управлението, Короната е източник на изпълнителната власт под формата на тъй наречените кралски прерогативи ({{lang-|en|Royal Prerogative}}), които засягат множество въпроси като издаването и отнемането на паспорти, освобождаването на премиера или обявяването на война. Тези прерогативи са осъществявани от изпълнителната власт от името на монарха. Пълномощията се предоставят лично от монарха, в името на Короната на различни министри или други кралски служители и могат целенасочено да заобикалят съгласието на Парламента. Това е възможно, поради обстоятелството, че министрите от Кабинета (правителството, официалните им постове са на „държавни секретари“ – ''Secretary of State'') са едновременно с това и членове („тайни съветници“) на [[Таен съвет на Обединеното кралство|Държавния съвет на Обединеното кралство]] (''Her Majesty's Privy Council'').

Изпълнителната власт се упражнява от Правителството на Нейно Величество ({{lang-|en|Her Majesty's Government}}), формирано от парламентарно представени партии, от името на суверена кралица Елизабет II. Официалното наименование на страната е Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, което създава (погрешното) впечатление, че това е федерална държава. В действителност тя е унитарна, което означава, че цялата държавна власт е концентрирана на национално ниво. За утвърждаване на демократичните принципи и отчитайки културно-правните традиции на народите, съставляващи населението на Кралството централната власт (в лицето на Парламента и Кабинета) делегира част от правомощията си на регионални парламенти и правителства чрез процес, носещ правното определение „деволюция“ (''„devolution“''). При него централната власт си запазва правото да възстанови осъществяването на прерогативите, които е делегирала на регионалните власти. На принципа на деволюцията са формирани самостоятелни национални власти: шотландското правителство ({{lang-|en|Scottish Government}}), уелското правителство {{lang-|en|Welsh Assembly Government}} и кабинетът на Северна Ирландия ({{lang-|en|Northern Ireland Executive}}).

Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|Министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, имаща мнозинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно мнозинство, той е принуден да формира коалиционно правителство. При постигането на достатъчна подкрепа от депутати за гласуване на Кабинета в Камарата на общините, номинираният за министър-председателят избира министри измежду членовете на камарата на общините, които формират Кабинета и са политически ръководители на различните министерства ({{lang-|en|Government Departments}}). Кабинетът е съставен от около двадесет държавни секретари (министри), а като цяло, заедно със заместник министрите и началниците на самостоятелни агенции правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички министри и заместник-министри да са членове на Камарата на общините. Причината за това е в основният принцип на британската демокрация държавната политика да се осъществява от политици, получили одобрението на избирателите. В случая на Камарата на общините това става чрез спечелване на мандат на парламентарни избори. Тъй като монархът може да присъжда пожизнена благородническа титла (която дава правото на място в Камарата на лордовете) този принцип би бил нарушен, ако за министър или заместник-министър бъде назначен пожизнен лорд, а не избран от народа кандидат за народен представител.

В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои Министър-председателят (или Премиерът, {{lang-|en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-|en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вицепремиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-|en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар ({{lang-|en|Secretary of state}}) съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. <ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang-|en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang-|en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи</ref>. В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.

Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]]), Ръководителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то губи властта. В случай, че в рамките на този Парламент не може да се събере нужното мнозинство от депутати, което да гласува ново правителство, Парламентът гласува дата за провеждане на нови парламентарни избори и се саморазпуска. В практическата си дейност членовете на Парламента, избрани от редиците на политически партии са подчинени на строга партийна дисциплина, осъществявана от секретарите на парламентарните групи ({{lang-|en|whips}}). По същество по отношение на парламентарните групи на лейбъристите и на консерваторите, в съответствие с това кой e на власт формален председател на парламентарната група на управляващата партия е Премиерът, а на основната опозиционна партия – Лидерът на опозицията. Тъй като те са заети основно с провеждането на държавната, респективно на партийната политика, парламентарната дейност на техните партии се води основно от техните chief whips, които са техни подчинени, но се ползват с голяма автономност в действията си.

На теория премиерът е пръв между равни {{lang-|la|primus inter pares}}, но всички решения се вземат колективно. Кабинетът се състои от него, държавните секретари на ключовите министерства, лорд-канцлера, лорд-пазителя на малкия печат, председателя на правителствената комисия по търговията, канцлерът на [[херцогство Ланкастър]] и министри без портфейл. Обикновено заседанията са веднъж седмично, по времето, когато Парламентът е в сесия. Друга характерна особеност на британската система на държавно управление е, че министрите от Кабинета освен министри от една страна, членове на Парламента от друга, са едновременно с това и тайни съветници на монарха (членове на [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайния съвет]] – ''Her Majesty's Privy Council,'' от което произтича и официалното обръщение към тях „Многоуважаемият“ – ''The Right Honourable''). Това дава на министрите допълнителен инструмент за провеждането на държавни политики. От една страна могат да изготвят закони, подлежащи на приемане от Парламента. От друга могат да изготвят кралски укази, подписвани от монарха.

Правителството включва учреждения, известни предимно като департаменти (министерства), оглавявани от политическа фигура – министър (официалното наименование е „държавен секретар“ – ''Secretary of State''), който е член на Kабинета. Той има заместник-министри (официалното наименование е „министър“ – ''Minister'' или ''Minister of State''). Няколко от департаментите на практика касаят само Англия, защото отделни звена се грижат за същата дейност в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия – например здравното министерство ({{lang-|en|Department of Health}}) или министерството на образованието ({{lang-|en|Department for Education}}). В британската политическа практика множество институции носят традиционни названия от отминали времена, което допълнително обърква външните наблюдатели. Така например Съкровищницата на Нейно Величество (''Her Majesty's Treasury'', т.е. министерството на финансите), Външният и общностният офис (''Foreign and Commonwealth Office'', министерството на външните работи или ''Форин офис''), Министерството на отбраната (''Ministry of Defence'') и Департаментът по здравето (''Department of Health'', министерството на здравеопазването) са министерства с равен ранг в Правителството, но с различни специфични означения.

Изпълнението на министерските решения е поверено на постоянно действаща политически неутрална професионална организация, известна като Администрация на държавните служби ({{lang-|en|civil service}}). Нейната конституционна роля е да подпомага текущото правителство без оглед на политическата му принадлежност. За разлика от други демокрации старшите държавни служители остават на поста си при смяна на правителството. Държавните служители на всяко министерство (департамент) са оглавявани от висш професионален ръководител, известен най-често като постоянен секретар ({{lang-|en|Permanent Secretary}}). Мнозинството от държавните служители на практика работят в изпълнителни агенции, които са отделни разпоредителни организации, подчинени на министерствата.

Шотландското правителство отговаря за всички въпроси, които не са запазен прерогатив на парламента на Обединеното кралство според Закона за Шотландия от 1998 ({{lang-|en|Scotland Act 1998}}. Това са например здравеопазването, образованието, правосъдието, селските въпроси и транспортът. Правителството управлява годишен бюджет от над 25 милиарда паунда<ref>[http://www.scotland.gov.uk/About/ About the Scottish Executive], Scotland.gov.uk</ref>

Правителството се оглавява от Първи министър на Шотландия и е съставено от министри с определени ресори. Първият министър се номинира от Парламента на Шотландия, но се назначава от монарха. След това той назначава министрите (наричани секретари ({{lang-|en|Cabinet Secretaries}}) и заместник-министрите, всички подлежащи на одобрение от Парламента. Първият министър, министрите, и двама висши юристи ({{lang-|en|Lord Advocate}} и {{lang-|en|Solicitor General}}) съставят шотландската изпълнителна власт и се наричат колективно „шотландски министри“.

Националната асамблея на Уелс (''National Assembly for Wales'', {{lang-|cy|Cynulliad Cenedlaethol Cymru}}).<ref name="Westminster 1">{{cite web|title=UK Parliament -Parliament's role|url=http://www.parliament.uk/about/how/role.cfm|accessdate=1 септември 2009|publisher=Parliament of the United Kingdom|date=29 юни 2009}}</ref>) има правомощия, дадени от правителството на Великобритания през 1998 г., които са препотвърдени през 2006 г. Уелското правителство и Националната асамблея на Уелс първоначално имат по-ограничени права от тези в Шотландия<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/events/wales_99/the_welsh_assembly/309033.stm|title=Structure and powers of the Assembly|publisher=BBC News|date=1992-04-09|accessdate=21 октомври 2008}}</ref>, но от 2006 г. насам те се приближават до тези на Шотландия и Северна Ирландия. Асамблеята избира Първи министър на Уелс, който сформира правителството на Уелс.<ref>{{cite book|last=Birrell|first=Derek|title=Comparing Devolved Government|url=https://books.google.com/books?id=O2HeRBJXGWgC&pg=PA45&lpg=PA45&dq=The+Assembly+must+elect+a+First+Minister,+who+selects+ministers+to+form+the+Welsh+Government.&source=bl&ots=aruHmMoO8L&sig=YZ3mLZbQ3XF4SDelHEOW78RlHv8&hl=en&sa=X&ei=oZqPVc_EEoSE7gbxuoWQCA&ved=0CEIQ6AEwBg#v=onepage&q=The%20Assembly%20must%20elect%20a%20First%20Minister%2C%20who%20selects%20ministers%20to%20form%20the%20Welsh%20Government.&f=false|year=2012|page=45|publisher=Palgrave Macmillan|location=London, United Kingdom|isbn=0-230-38978-3}}</ref>