Време (метеорология): Разлика между версии

На земята най-честите метеорологични явления са [[вятър]], [[облак|облаци]], [[дъжд]], [[сняг]], [[мъгла]] и [[пясъчна буря]]. По-рядко се случват природни [[катаклизъм|катаклизми]], като например [[торнадо]], [[ураган]], [[тайфун]] или [[зимна буря]]. Почти всички чести метеорологични явления се зараждат в [[тропосфера]]та (най-долната част на [[атмосфера]]та).<ref name="trop" /> Времето може да се зароди и в [[стратосфера]]та и може да повлияе на процесите в тропосферата, но точният начин, по който това става, не е много ясен.<ref>{{cite web|url=http://www.gsfc.nasa.gov/topstory/20011018windsurface.html|title=Weather Forecasters May Look Sky-high For Answers|last=O'Carroll|first=Cynthia M.|publisher=[[Goddard Space Flight Center]] (NASA)|date=2001-10-18 октомври 2001}}</ref>

През цялата си история човечеството си е поставяло за цел да контролира времето – от древните ритуали за дъжд за житата до [[операция Попай]] на [[Въоръжените сили на САЩ]], опит да се удължи [[виетнам]]ския [[мусон]]ен период с цел да се прекъснат снабдителните линии от [[Северен Виетнам]] до комунистическото опълчение [[Виет Конг]] в [[Южен Виетнам]]. Най-успешните опити са тези за разбиване на буреносни облаци, методи за разсейване на [[мъгла]] и ниски [[слоест облак|слоести облаци]] на големите летища, техники за увеличаване на снеговалежите в [[планините]] и опити за спиране на [[градушка|градушките]].<ref name="AMS">[http://www.ametsoc.org/policy/wxmod98.html American Meteorological Society]</ref> Скорошен пример за контрол на времето се случва на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри]] през [[2008]] г. [[Китай]] изстрелва 1104 ракети, разсейващи дъждовните облаци от 21 места в столицата [[Пекин]] с цел да няма дъжд на церемонията по откриване на [[8 август]] [[2008]] г. Дъждът се пренасочва към областите в града и [[агломерация]]та, несвързани с церемонията.<ref>{{cite news | last = Huanet | first = Xin| title = Beijing disperses rain to dry Olympic night| publisher = Chinaview| date = 9 август 2008-08-09| url = http://news.xinhuanet.com/english/2008-08/09/content_9079637.htm| accessdate = 24 август 2008 }}</ref>

Изучаването на механизмите на времето на други планети се смята за помощ за осъзнаването на механизмите му на Земята.<ref>{{cite web|url=http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/solar_system_weather_010306-1.html|title=The Worst Weather in the Solar System|last=Britt|first=Robert Roy|date=6 март 2001-03-06|publisher=[[Space.com]]|archiveurl=http://web.archive.org/web/20010502142934/http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/solar_system_weather_010306-1.html|archivedate=2 май 2001}}</ref> Времето на другите планети следва много от същите физични принципи като земното, но се появява за различен период от време и в атмосфери, които имат различен химически състав от нашата. Мисията [[Касини-Хюйгенс]] до [[Титан (спътник)|Титан]] открива облаци от [[метан]] или [[етан]], от които се излива дъжд от течен метан и други [[органични съединения]].<ref>{{cite journal | author= M. Fulchignoni, F. Ferri, F. Angrilli, A. Bar-Nun, M.A. Barucci, G. Bianchini, W. Borucki, M. Coradini, A. Coustenis, P. Falkner, E. Flamini, R. Grard, M. Hamelin, A.M. Harri, G.W. Leppelmeier, J.J. Lopez-Moreno, J.A.M. McDonnell, C.P. McKay, F.H. Neubauer, A. Pedersen, G. Picardi, V. Pirronello, R. Rodrigo, K. Schwingenschuh, A. Seiff, H. Svedhem, V. Vanzani and J. Zarnecki | title= The Characterisation of Titan's Atmospheric Physical Properties by the Huygens Atmospheric Structure Instrument (Hasi) | journal=Space Science Review| year=2002 | volume=104 | pages=395 – 431 |doi=10.1023/A:1023688607077}}</ref> Земната атмосфера се дели на шест циркулационни зони в зависимост от географската ширина, по три във всяко полукълбо.<ref>[[Jet Propulsion Laboratory]]. [http://sealevel.jpl.nasa.gov/overview/climate-climatic.html OVERVIEW – Climate: The Spherical Shape of the Earth: Climatic Zones.] Посетен на 28 юни 2008.</ref> На [[Юпитер (планета)|Юпитер]] обаче има много такива зони,<ref>Anne Minard. [http://news.nationalgeographic.com/news/2008/01/080123-jupiter-jets.html Jupiter's „Jet Stream“ Heated by Surface, Not Sun.] Посетен на 28 юни 2008.</ref> Титан има едно струйно течение през 50° с.ш.,<ref>ESA: Cassini-Huygens. [http://www.esa.int/esaMI/Cassini-Huygens/SEMQO5SMTWE_0.html The jet stream of Titan.] Посетен на 28 юни 2008.</ref> а [[Венера (планета)|Венера]] – едно струйно течение през [[Екватор]]а.<ref>[[Georgia State University]]. [http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/Solar/venusenv.html The Environment of Venus.] Посетен на 28 юни 2008.</ref>

}}</ref> Това е загадка за [[планетология|планетарните учени]]. Времето все па се създава от слънчевата енергия, а Нептун получава едва 1/900 от слънчевата светлина, попадаща на Земята, но този феномен се случва по-често, отколкото на нашата планета.<ref>{{cite web|url=http://hubblesite.org/newscenter/newsdesk/archive/releases/1998/34/text/|title=Hubble Provides a Moving Look at Neptune's Stormy Disposition|last=Sromovsky|first=Lawrence A.|publisher=HubbleSite|date=1998-10-14 октомври 1998}}</ref> Най-силните ветрове, откривани досега, са на [[екзопланета]]та [[HD 189733 b]], около 9600 км/ч.<ref name="Knutson">{{cite journal| url=http://www.nature.com/nature/journal/v447/n7141/abs/nature05782.html| journal=Nature| volume= 447| pages= 183 – 186| month=10 май| year= 2007| doi= 10.1038/nature05782| title=A map of the day–night contrast of the extrasolar planet HD 189733b| first=Heather A.| last=Knutson| coauthors= David Charbonneau, Lori E. Allen, Jonathan J. Fortney, Eric Agol, Nicolas B. Cowan, Adam P. Showman, Al, Curtis S. Cooper & S. Thomas Megeath| pmid=17495920| issue=7141}}</ref>