Уикипедия

Мекотели: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна на месец на бг.
Редакция без резюме
Ред 119:
 
=== Етимология ===
Гръцката дума за мекотело μαλάκιον (малакос) в превод означава „мек“ като аналогия за мекото тяло на главоногите, които Аристотел нарича ''Malachia''. Другото по-известно название на мекотелите е с латински произход – {{Lang-|la|molluscus}} „мек“<ref>{{Cite book|author=Walde A., Hofmann J. B.|title=Lateinisches etymologisches Wörterbuch|place=Heidelberg|publisher=Carl Winter’s Universitätsbuchhandlung|year=1938|seite=103}}</ref><ref>{{Cite book|author=de Vaan M.|title=Etymological dictionary of Latin and the other Italic languages|place=Leiden – Boston|publisher=Brill|year=2008|pages=386}}</ref><ref>{{Cite book| contribution=Mollusca| title=Shorter Oxford English Dictionary| editor=L. Little, H. W. Fowler, J. Coulson, C. T. Onions| publisher=Oxford University press| year=1964}}</ref>. [[Наука]]та, която изучава мекотелите, се нарича [[малакология]]<ref>{{Cite book| contribution=Malacology| title=Shorter Oxford English Dictionary| editor=L. Little, H. W. Fowler, J. Coulson, C. T. Onions| publisher=Oxford University press| year=1964}}</ref>, а тази изучаваща [[раковина|раковините]] – [[конхология]].<ref name="БСЭ">{{Cite book| chapter=Конхиология| url=http://slovari.yandex.ru/конхиология/БСЭ/Конхиология| title=Большая Советская Энциклопедия| edition=3-е изд| place=Москва| publisher=Советская Энциклопедия| volume=13| pages=88/608| тираж=629000}}</ref>
 
== Анатомично устройство ==
Ред 520:
== Болести ==
=== Болести по мекотелите ===
Мекотелите заболяват от различни [[вирус]]ни, [[Бактерии|бактериални]] и паразитни заболявания. Като пример за вирусно заболяване са вирусният ганглионеврит при морските охлюви от род ''[[Haliotis]]'' ({{lang-|en|Abalone viral ganglioneuritis (AVG)}})<ref>{{cite|url=http://www.daff.gov.au/__data/assets/pdf_file/0008/2190770/abalone-viral-ganglioneuritis.pdf| title=Viral diseases of molluscs: Abalone viral ganglioneuritis (AVG)}}</ref> и херпесоподобна вирусна инфекция ({{lang-|en|Herpes-like virus infection}}). Бактериални заболявания след мекотелите са: вибриоза по мидите ({{lang-|en|Brown ring disease}}) и фиброза на ларвите и младите индивиди ({{lang-|en|Larval/juvenile fibrosis}}). Паразитни болести са: перкинсоза ({{lang-|en|Perkinsosis}}), микроцитоза ({{lang-|en|Mikrocytosis, Denman Island disease}}),<ref>{{cite journal|author=OIE Diagnostic Manual 2003 (4th ed.): Chapter 3.1.4.| title=Details for Mikrocytosis| url=http://www.cefas.defra.gov.uk/idaad/disease.aspx?id=23}}</ref> мартеилиоза ({{lang-|en|Marteiliosis}}), бонамиоза ({{lang-|en|Bonamiosis}}), хаплоспоридиоза ({{lang-|en|Haplosporidiosis}}) и митиликолоза ({{lang-|en|Mytilicolosis}}).<ref>{{cite journal|author=F. Berthe.| title=Report about mollusc diseases| url=http://om.ciheam.org/om/pdf/b49/04600219.pdf}}</ref> Повечето от регистрираните до момента заболявания при мекотелите са при двучерупчестите отглеждани в мидени стопанства, където концентрацията е голяма и нанася сериозни икономически щети.<ref>{{cite journal|author=ДВ| title=Наредба № 12 от 3 февруари 2006 г. за условията и реда за прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по двучерупчестите мекотели| url=http://new.ciela.net/държавен-вестник/документ/2135516676/брой/3441}}</ref>
 
Защитните механизми след мекотелите и днес остават загадка. До края на миналия век се е приемало, че при мекотелите липсват [[Антитяло|имуноглобулини]] и наличието на същински [[имунитет]]. Като основен механизъм на защита на организма е приемана [[фагоцитоза]]та. В последните години обаче са установени различни типове кръвни клетки, с различно устройство при различните мекотели. Например при представителите от семейство [[Pectinidae]] не са открити [[гранулоцит]]и, докато при коремоногите представители са открити такива. Онтогенетичният произход, жизненият цикъл и функцията на клетките от всеки тип тепърва ще бъдат проучвани.<ref name="Infection">{{cite journal| title=J. BRIAN JONES Current trends in the study of molluscan diseases| journal=Diseases in Asian Aquaculture}}</ref>
Ред 537:
Охлювите от семейство [[Конуси]] са отровни при съприкосновение с други организми. Представителите на повечето видове обаче са прекалено малки, за да могат да окажат фатално влияние върху живота на хората. Обикновено тези коремоноги се хранят с морски безгръбначни и дори с риби. Отровата им е смес от множество токсини, част от които са бързодействащи, а друга част действа бавно, но има значително по-силно действие. Съдейки по химическия състав на токсините при конусите, за продуцирането им се отделя значително по-малко енергия, отколкото при змиите и паяците.<ref name=NewScientist_1996_DoctorSnail>{{Cite journal| author=Concar, D.| journal=New Scientist| date=1996-10-19| title=Doctor snail—Lethal to fish and sometimes even humans, cone snail venom contains a pharmacopoeia of precision drugs| accessdate=3 октомври 2008| url=http://environment.newscientist.com/article/mg15220523.900-doctor-snail--lethal-to-fish-and-sometimes-even-humans-cone-snail-venom-contains-apharmacopoeia-of-precision-drugs-itdavid-concarit-finds-out-how-the-toxinstarget-nerve-cells.html}}</ref> Известни са множество случаи на отравяне при хора, както и смъртни случаи от отровата на тези охлюви.<ref name=WilliamsonFennerEtAl1996VenomousMarineAnimals/> По-сериозна заплаха представляват само по-едрите видове, чиято отрова е способна да убие риби.<ref>{{Cite web| url=http://grimwade.biochem.unimelb.edu.au/cone/deathby.html| title=Cone Shell Mollusc Poisoning, with Report of a Fatal Case| author=Livett B.| publisher=Department of Biochemistry and Molecular Biology, University of Melbourne| archiveurl=http://www.webcitation.org/6CaANjC2u| archivedate=2012-12-01}}</ref>
 
Известни са и видове миди, които са отровни за човека. Отравянето от тях може да доведе до [[парализа]] ({{lang-|en|Paralytic shellfish poisoning (PSP)}}), загуба на памет ({{lang-|en|Amnesic shellfish poisoning (ASP)}}), [[гастроентерит]]и, дълговременни неврологични разстройства и дори смърт. Отровността при мидите се дължи на натрупването на токсини при филтрацията на води, богати на едноклетъчни водорасли, като [[кремъчни водорасли|кремъчните]] например.<ref name="PSP">{{cite journal| author=Wekell, John C.; Hurst, John; Lefebvre, Kathi A.| title=The origin of the regulatory limits for PSP and ASP toxins in shellfish| url=http://www.biodiversitylibrary.org/pdf2/003577100022139.pdf| journal=Journal of Shellfish Research| year=2004| volume=23| issue=3| pages=927 – 930}}</ref>
 
[[Файл:Cercarial dermatitis lower legs.jpg|мини|200px|Церкариен [[дерматит]] на долните крайници след проникването на причинителите на [[шистозомоза]]]]
Ред 577:
Добиваният от черупката на мидите седеф, често се използва за направата на [[копче]]та или за инкрустации.<ref name="БСЭ-Раковина"/>
 
Освен бисерите, мекотелите са източник и на други предмети демонстриращи богатство и разкош. Пурпурът например се добива от някои от представителите на семейство [[Muricidae]]. По свидетелство на историка от 4 век пр. Хр. [[Теопомп]], пурпурът е бил със същата стойност като [[сребро]]то<ref> {{Cite book| author=Gulick C. B.| year=1941| title=Athenaeus, The Deipnosophists| location=Cambridge, Mass.| publisher=Harvard University Press| isbn=0-674-99380-2}}</ref>. Голямо количество раковини от охлюви, от които се добива пурпур, са открити при разкопки на остров [[Крит]]. Това потвърждава, че добиваното багрило е високо ценено от представителите на [[Минойска цивилизация|минойската цивилизация]].<ref>{{Cite journal| author=Reese D. S.| year=1987| title=Palaikastro Shells and Bronze Age Purple-Dye Production in the Mediterranean Basin| journal=Annual of the British School of Archaeology at Athens| volume=82| pages=201 – 6}}</ref><ref>{{Cite journal| author=Stieglitz R. R.| year=1994| title=The Minoan Origin of Tyrian Purple| journal=Biblical Archaeologist| volume=57| issue=1| pages=46 – 54| doi=10.2307/3210395| jstor=3210395}}</ref>. [[Тхелет]] ({{lang-|he|תכלת}}) се нарича багрило добивано от мекотели, което придава на тъканите светлосин, син или пурпурно-син цвят. Тхелетът е бил важен за изпълнението на някои ритуали в [[юдаизъм|юдаизма]]. Към 4 век обаче методът за добиване на тхелет е забравен, а изследователите приемат, че вероятно е добиван от охлюва ''[[Hexaplex trunculus]]''<ref name="theletaaa">[http://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/ba-1986-0212.ch010 I. Irving Ziderman. 3600 Years of Purple-Shell Dyeing: Characterization of Hyacinthine Purple (Tekhelet), Advances in Chemistry, Vol. 212]</ref>. [[Морска коприна|Морската коприна]] е изключително нежна тъкан добивана от бисусната нишка на средиземноморската мида ''[[Pinna nobilis]]''<ref>''Webster’s Third New International Dictionary (Unabridged)'' 1976. G. & C. Merriam Co., p. 307.</ref>. [[Прокопий Кесарийски]] описва, че персийските войни от средата на 6 век пр. Хр., са имали правото да носят [[хламида|хламиди]] от морска коприна само ако са представители на висшата аристокрация.<ref>{{Cite journal| author=Turner R. D. and Rosewater J.| title=The Family Pinnidae in the Western Atlantic| journal=Johnsonia| volume=3| issue=38| date=June 1958| pages=294}}</ref>
 
[[Файл:Milano - Castello sforzesco - Nautilus su argento cesellato - Germania, sec. XVI - Foto Giovanni Dall'Orto - 6-1-2007.jpg|мини|220px|Чаша от 19 век изработена от раковина на наутилус]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мекотели“.