Отваря главното меню

Промени

м
замяна на месец на бг.; козметични промени
| картинка = Panteley_Kiselov.jpg
| описание = Командващият победните български войски генерал [[Пантелей Киселов]].
| период = [[2 септември|2 септември]] – [[6 септември]] [[1916]] г.
| място = [[Тутракан]]
| причина =
| територия =
| резултат =решителна победа на България
| страна1 = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб]][[България]]<br>[[КартинкаФайл:Flag of the German Empire.svg|20px|borderръб]][[Германска империя (1871 – 1918)|Германска империя]]
| страна2 = [[КартинкаФайл:Flag of Romania.svg|20px|borderръб]][[Румъния]]
| командир1 = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб]] [[Пантелей Киселов]]
| командир2 = [[КартинкаФайл:Flag of Romania.svg|20px|borderръб]] [[Михай Аслан]]{{Br}}[[КартинкаФайл:Flag of Romania.svg|20px|borderръб]] [[Константин Теодореску]]
| сила1 = [[Трета българска армия]]: <br>4-а Преславска пехотна дивизия, <br>1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, <br>Дунавски българо-германски отряд<br>Общо: 55 000
| сила2 = 15-та и 17-та пехотна румънска дивизии<br>Общо:39 000
[[Файл:Tutrakanskata krepost.jpg|мини|Карта на Тутраканската крепост и околностите.]]
 
През [[Междусъюзническата война]] [[Румъния]] напада България на [[28 юни]] [[1913]] и добруджанската и&#768;ѝ армия окупира българските територии до линията [[Тутракан]]-[[Балчик]]. Два румънски [[Корпус (формирование)|корпускорпуса]]а и 2 конни [[дивизия|дивизии]] преминават [[Дунав]] при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и достигат [[Стара планина|старопланинските]] проходи. Събитието е съчетано с няколко други политически и икономически неуспеха и отключва [[Първа национална катастрофа|Първата национална катастрофа на България]]. [[Южна Добруджа]] е включена в пределите на Кралство [[Румъния]]. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща [[Тутракан]] в една от най-сигурните [[крепост]]и по Дунава. Тя има 15 [[фортификация|форта]], отстоящи на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така серия землени и бетонни укрепления, [[оръдие|оръдейни установки]], картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39&nbsp;000 души, 246 оръдия, 78 [[картечница|картечници]] и на придадения към крепостта [[дунав]]ски [[флот]], в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
 
На [[1 септември]] [[1916]] г. [[Царство България]] обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> преславска пехотна дивизия]], 1<sup>-ва</sup> бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> софийска дивизия]], Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4<sup>-та</sup> преславска дивизия генерал-майор [[Пантелей Киселов]] с численост 55&nbsp;000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са [[Руска империя|Руската империя]] и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В [[Бой при Добрич|боя при Добрич]] румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след [[Освобождение]]то. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен: {{цитат|Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!|вестник „Утро“, 1,2 6, 11 септември 1916 г.}}
Към вечерта на първия ден румънците вече са изоставили почти цялата си подготвителна линия на защита в полза на основната (втора) защитна линия. Оттам те започват продължителен обстрел с пушки, подкрепен от рядка артилерия, през нощта на 2 – 3 септември – вероятно поради дезорганизация и нервност,<ref name="Torrey3" /> тъй като българските части все още са извън обсега им.<ref name="Министерство на войната394">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 394.</ref> Румънското командване реагира бавно на развиващата се ситуация, а генерал [[Михай Аслан|Аслан]] остава в Букурещ. Той нарежда на генерал [[Андрей Зайончковски|Зайончковски]] да се придвижи към българската граница с войската си, но заповедта е изпълнена с голямо закъснение. Направени са опети да се изпратят подкрепления от резервите около столицата, но те също се забавят, поради общото объркване и задръстване на румънската мобилизация.<ref name="Torrey3" />
 
На 3 септември българите започват да укрепват позициите си. За да се прави това по-ефективно, на германско-българския отряд е наредено да превземе височина 131, западно от [[Старо село (област Силистра)|Старо село]], където да осигури сборен пункт за атаката над румънските укрепления в Сектор I (Запад). Защитниците тук са относително добре защитени в окопи и редове бодлива тел, докато нападащите трябва да преминат през открито поле с открити флангове към румънския огън.<ref name="Министерство на войната110">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 399.</ref> Румънските позиции по&#768;по̀ на юг, около село [[Сеново]], са пред хълмове, които биха могли да предоставят прикритие за нападащата пехота, което кара полковник Кауфман да раздели отряда си на три колони (командвани от полковник Влахов, майор фон Хамерщайн и полковник [[Никола Дръжков|Дръжков]]) и да използва една атака срещу Сеново, докато другите две я подкрепят. Настъпвайки в 5 часа сутринта, войската на полковник Влахов първоначално среща малко съпротива, но румънският огън постепенно се засилва и българската колона е изложена на страничен огън от основната защитна линия. Някои войници достигат телените заграждания, но не успяват да ги преминат. Към пладне на единиците е наредено да се окопаят в достигнатите позиции. Искането на Влахов за подкрепления не е уважено. Румънските контраатаки карат полковника да изтегли войските си на 300 метра от телените заграждания и да се окопаят.<ref name="Министерство на войната402">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 402.</ref> Напредването на майор фон Хамерщайн среща свиреп пушков огън и е спряно. През това време полковник Дръжков отблъсква румънските атаки по фланговете, но неговото настъпление е спряно от силен артилерийски обстрел на около 50 метра от румънските телени заграждения. Общо, атакуващите в този сектор губят около 300 души.<ref name="Министерство на войната7">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 678.</ref> Те не постигат целите си и трябва да изчакат до другия ден, тъй като пада мрак на бойното поле.
 
След дъждовната нощ, 4-та преславска дивизия напредва на 3 септември към бодливата тел на основната защитна линия на Сектор II, изтласквайки румънските патрули и премествайки тяхната тежка артилерия. В хода на действията, дивизията отблъсква няколко румънски контраатаки, докато претъпява само леки загуби. В Сектор II 1/1 пехотна бригада успява да се приближи към основната защитна линия без съпротива.
Единственият начин гарнизонът да бъде спасен сега е чрез помощта на външни сили и още на 5 септември генерал Аслан нарежда на командира на 9-та дивизия, генерал Бесарабеску, да тръгне решително към Силистра и да облекчи обсадения град.<ref name="ReferenceA"/> Командирът изпълнява тази заповед, оставяйки 4 батальона в Силистра и изпращайки останалите 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона да спрат обсадата. На 6 септември тези сили са пресрещнати и победени от българската 3/1 пехотна бригада, която има задачата да пази фланга на армията при село [[Зафирово|Сарсънлар]], на около 18 километра източно от Тутракан. С това съдбата на гарнизона е решена.<ref name="Torrey3" /><ref name="ReferenceA"/>
 
Ситуацията се влошава бързо за румънците, затова генерал Теодореску нарежда на хората си да минат в отстъпление и да се опитат да разкъсат обкръжаващите сили в посока Силистра. В 13:40 часа самият той се качва на лодка, за да премине Дунав, оставяйки хиляди паникьосани войници, някои от които се опитват да последват примера му, но се удавят в реката или биват ударени от артилерия.<ref name="Torrey3">{{cite book|author=Glenn E. Torrey|title=The Battle of Turtucaia (Tutrakan) (2 – 6 Septemberсептември 1916): Romania's Grief, Bulgaria's Glory}}</ref> Румънските опити да разбият обсадата и да избягат към Силистра също се оказват провал пред лицето на българската артилерия. Докато българите влизат в града, защитниците започват да се предават на големи групи. Към 15:30 часа полковник Марасеску, който по това време командва гарнизона, и неговите офицери пишат писмо към генерал Киселов на немски и го изпращат към трите сектора, предлагайки безусловно предаване на крепостта и нейните хора и оборудване.<ref name="Министерство на войната206">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 668.</ref> Към 16:30 предложението за мир достига българския 1/31 батальон и веднага бива изпратено към полковник Икономов, който в 17:30 информира по телефона генерал Киселов за писмото и съдържанието му.<ref name="Министерство на войната206"/> Киселов приема предложението при условие, че целият военен персонал се събере на платото на юг от казармите на града преди 18:30 часа<ref name="Министерство на войната206"/>
 
== Последствия и памет ==