Уоткинс Глен Интернешънал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м замяна на месец на бг.
Ред 14:
[[Файл:Tom pryce watglen 75 full.jpg|мини|250px|[[Том Прайс]] през 1975 г.]]
 
Преди състезанието през [[1971]] г. пистата е променена, като дължината е увеличена до 5,435 километра след добавянето на четири нови завоя (7, 8, 9 и 10 на картата). Освен това тя е разширена и преасфалтирана, а боксовете и старт-финалната права са преместени на правата преди 90-градусовият завой. Въпреки промените, пистата става доста опасна за по-бързите болиди от края на [[70-те]]. Няколко тежки катастрофи (две със смъртни случаи - на пилотите [[Хелмут Кьониг]] и [[Франсоа Север]]) и хулигански прояви от страна на някои зрители започват да очернят имиджа на надпреварата. В крайна сметка през месец май [[1981]] г. състезанието е извадено от календара на Формула 1, защото организаторите не успяват да погасят дългове в размер на 800000 [[щатски долар|долара]] към отборите.<ref>"Watkins Glen Loses Race; Track Failed to Pay Debts.", New York Times, 8 Mayмай 1981.</ref>
 
През годините редица други състезания също се провеждат на Уоткинс Глен и така пистата печели славата на една от най-важните писти в [[САЩ]]. След фалита и оттеглянето на Формула 1 през 1981 г. обаче тя не се използва за състезания в продължение на две години. През [[1983]] г. пистата се сдобива с нови собственици и отново започва да домакинства на състезания от различни серии. След редица нови инциденти на завоя ''Inner Loop'' и нов смъртен случай - на пилота от НАСКАР [[Дж. Д. Макдъфи]] през [[1991]] г. - сигурността на пистата отново е подобрена, а пред завоя е добавен [[шикан]] тип "автобусна спирка".