Балтийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 22:
| градове =
}}
'''Балтийско море''' (на [[старославянски език|старославянски]]: ''море Варяжское'', {{lang
Площта на Балтийско море е 415 хил. km², средната му дълбочина е 52 m, а максималната е 459 m. Най-големите заливи в Балтийско море са [[Ботнически залив|Ботнически]], [[Фински залив|Фински]] и [[Рижки залив|Рижки]]. Големи пристанища са [[Талин]], [[Рига]], [[Клайпеда]], [[Калининград]], [[Гданск]], [[Стокхолм]], [[Хелзинки]]. По-големите курорти по крайбрежието на морето на [[Сестрорецк]], [[Зеленогорск (Санкт-Петербург)|Зеленогорск]], [[Светлогорск (Калининградска област)|Светлогорск]], [[Пионерский (град)|Пионерски]] и [[Зеленоградск]] в [[Русия]], [[Юрмала]] и [[Саулкрасти]] в [[Латвия]], [[Паланга]] и [[Неринга]] в [[Литва]], [[Сопот (Полша)|Сопот]], [[Хел (град)|Хел]] и [[Кошалин]] в [[Полша]], [[Албек (Икер-Рандов)|Албек]], [[Бинц]], [[Хайлигендам]] и [[Тимендорф]] в [[Германия]], [[Пярну]] и [[Нарва-Йъсуу]] в [[Естония]]. Най-големите реки, вливащи се в Балтийско море са [[Нева]], [[Нарва]],
Ред 45:
== Етимология на името ==
Имената на Балтийско море се делят на 2 групи: названия, основани на географското положение на морето спрямо съответната страна (с едно изключение); и названия „Балтийско“. В „[[Начална руска летопис]]“ e наречено [[Варяги|Варяжко]] море.
* {{lang
* {{lang-lat|Oceanus Sarmaticus}} (Сарматски океан) – по данни от „[[География (Птолемей)|География]]“ на Птолемей (кн.3, гл.5, 1): {{lang
* на [[Датски език|датски]]: ''Østersøen'' (Източно море)
* {{lang
* на [[Латвийски език|латвийски]]: ''Baltijas jūra'' (Балтийско море)
* {{lang
* {{lang
* на [[Фински език|фински]]: ''Itämeri'' (Източно море) – изключение; името е [[заемка]] от шведското название (всъщност Балтийско море се намира на запад и юг от Финландия)
* {{lang
* на [[Естонски език|естонски]]: ''Läänemeri'' (Западно море)
* на [[древноскандинавски език|древноскандинавски]]: ''Eystrasalt'' или ''austan haf'' (Източно море)<ref>[http://norse.ulver.com/articles/jackson/vostok.html Татьяна Джаксон (Москва) „Восток“ в картине мира древних скандинавов]</ref>
Ред 61:
[[Файл:Cap Arcona burning.jpg|мини|Корабът „[[Кап Аркона]]“ гори, след като е бил нападнат от [[Кралски ВВС|британските ВВС]] на 3 май 1945 г. Само 350 души оцеляват от 4500, които са били на борда му.]]
По време на [[Римската империя]], Балтийско море е известно като ''Mare Suebicum'' или ''Mare Sarmaticum''. [[Тацит]] в своите творби ''Agricola'' и ''Germania'' описва ''Mare Suebicum''. Наречено е на племето [[свеби]], което обитава района на морето, чиито води са слабо солени и образува ледени блокове при замръзването си през зимата. По-късно свебите мигрират на юг и оставят името си в друг район на съвременна [[Германия]], наречен Швабия. В произведението „[[Гетика]]“, [[Йорданес]] го нарича Германско море. Първата употреба на името ''Балтийско море'' ({{Lang
През [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], [[викинги]]те от Скандинавия изграждат своя търговска империя около Балтийско море. По-късно, те водят войни за контрола над морето с [[венди|вендските племена]], живеещи на южния бряг. Викингите използват и реките на Русия за търговски пътища, като достигат дори до [[Черно море]] и южната част на Русия. Доминираният от тях период е известен още като ''Епохата на викингите''. Освен риба, морето предоставя и [[кехлибар]] от южните си брегове (днес [[Полша]], [[Русия]] и [[Литва]]). Първите сведения за залежи на кехлибар там датират от 12 век.<ref>[https://leta.st/blog/2016/07/history-of-russian-amber-1/ "The History of Russian Amber, Part 1: The Beginning"], Leta.st</ref> Крайбрежните сради традиционно изнасят дървесина, [[катран]], [[културен лен]] и кожи чрез кораби по Балтийско море. [[Швеция]] от средновековието изнася [[желязо]] и [[сребро]], докато Полша все ище има големи мини за [[сол]].
| |||