Хрисант Филипидис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати; козметични промени
м замяна на месец на бг.
Ред 15:
Роден е като '''Харилаос Филипидис''' (''Χαρίλαος Φιλιππίδης'') в 1881 година в [[Гюмюрджина]]. През 1897 г. постъпва в [[Халкинска семинария|семинарията]] на остров [[Халки]], която завършва за 6 години. По време на [[Междусъюзническата война]], гръцкият митрополит се опитва да обедини гърците и турците в родната [[Западна Тракия]] - срещу българите и въобще срещу анексирането на Тракия от [[Царство България]]. На 1 юни 1913 г. излиза с пламенна антибългарска статия в църковния вестник озаглавена „Кръв и огън“, обвинявайки българите в зверства срещу мирното гръцко население в Тракия.
 
На 26 май 1913 година е избран за трапезундски митрополит.<ref name="Kiminas 110">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 Marchмарт 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 110 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 септември 2014}}</ref> Хрисант се опитва да не разпалва вражда между гърци и турци. В началото на 1919 г. той е един от тримата представители на малоазийския елинизъм на [[Парижка мирна конференция|Парижката конференция]].
 
След [[Малоазийска катастрофа|Малоазийската катострофа]], трапезундският митрополит се установява в [[Атина]], приемайки почетната титла „αποκρισάριος“ на [[Вселенска патриаршия|вселенския патриарх]]. От 10 февруари 1922 година до 27 октомври 1922 година е маронийски митрополит.<ref name="Kiminas 110"/> След това си връща титлата ''трапезундски''.<ref name="Kiminas 110"/> Осъден е задочно на смърт от турските власти.<ref name="Kiminas 110"/>