Христо Чернопеев: Разлика между версии

След поражението на въстанието заедно с [[Яне Сандански]] и [[Димо Хаджидимов]] участва в изработването на [[Директива за бъдеща дейност на ВМОРО|Януарската директива от 1904 година]], която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му [[Петър Китанов]] с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, [[Мануш Георгиев]] с 9 души в Петричко. В Радовишко действа [[Стамен Темелков|Стамен Георгиев]], който се подчинява на ръководството на ВМОРО<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.

 

 

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в [[Поход към Цариград|смазването на контрапреврата в Цариград]]. В 1909 година става един от учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и член на ръководството ѝ.