Креатинин: Разлика между версии

[[Кръвен серум|Серумната]] [[концентрация]]<ref>(Бел.:) ...лабораторно [[измерване]] на концентрацията в [[кръвна проба]].</ref> е основен индикатор за [[здраве]]то на [[бъбрек|бъбреците]] и отразява способността им да филтритрат отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянен дебит (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко [[ефективност|ефективно]] се отделят и други отпадни [[вещество|вещества]]. За [[биосинтез|синтеза]] на креатинина са необходими<ref>http://www.medicinenet.com/creatinine_blood_test/article.htm</ref> [[креатин]], фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от [[аденозинтрифосфат]] (''ATP'', енергийният запас на организма). От своя страна, [[креатин]]ът се синтезира главно в [[черен дроб|черния дроб]] посредством метилиране на глюкоциамин (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от [[аминокиселина|аминокиселините]] [[аргинин]] и [[глицин]]) посредством адеметионина (''S-adenosyl methionine''). След това креатинът се транспортира по [[кръв]]ен път до [[орган (анатомия)|органите]] и особено [[мускули]]те и [[мозък]]а, където посредством фосфорилиране, се превръща във високо енергетичното вещество фосфокреатин.<ref name="ClinChem89" /> В процеса ни синтеза на креатинина, [[катализатор|катализиран]] от [[ензим]]а креатинкиназа, креатинът и фосфокреатинът се преобразуват в креатинин.<ref name="CreatineSupp">{{cite journal |author=Allen PJ |title=Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value? |journal=Neurosci Biobehav Rev |volume=36 |issue=5 |pages=1442 – 62 |year=2012 |month=MayМай |pmid=22465051 |pmc=3340488 |doi=10.1016/j.neubiorev.2012.03.005}}</ref>

При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в проксималните каналчета, което изкуствено занижава оценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин.<ref>{{cite journal |author=Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD |title=Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients |journal=Kidney Int. |volume=28 |issue=5 |pages=830 – 8 |year=1985 |month=NovemberНоември |pmid=2418254}}</ref>

Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна [[лаборатория]]; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.<ref name=ClinChem89>{{cite book|last=Taylor|first=E. Howard|title=Clinical Chemistry|year=1989|publisher=John Wiley and Sons|location=New York|pages=4, 58 – 62}}</ref> Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на нефроните. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна [[диагностика]], но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.<ref>{{cite journal |author=Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T |title=Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment |journal=Diabetes Care |volume=28 |issue=1 |pages=164 – 76 |year=2005 |month=JanuaryЯнуари |pmid=15616252 |doi=10.2337/diacare.28.1.164}}</ref> Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано измерване на креатинина, обикновено като част от комплекта [[кръвни тестове]] „Химия-7“ ([[натрий]], [[калий]], [[хлор]], [[бикарбонат]], [[урея]], креатинин и [[глюкоза]]).