Ервин Шрьодингер: Разлика между версии

 

=== Преди Нобеловата награда ===

 

Славата, донесена на Шрьодингер от иноваторската му работа, го превръща в един от основните кандидати за престижния пост на професор по теоретична физика в [[Хумболтов университет на Берлин|университета в Берлин]], който е освободен след заминаването на [[Макс Планк]]. След отказа на Арнолд Зомерфелд и преодоляване на съмненията дали да напусне любимия му Цюрих, Шрьодингер приема тази оферта и на 1 октомври 1927 г. започва да изпълнява новите си задължения. В Берлин австрийският физик намира приятели и съмишленици в лицето на Макс Планк, [[Алберт Айнщайн]], [[Макс фон Лауе]], които споделят консервативните му виждания за квантовата механика и не признават копенхагенската интерпретация. В университета Шрьодингер изнася лекции по различни области на физиката, провежда семинари, ръководи физически колоквиум, участва в организирането на събития, но като цяло остава особняк и сам, както се вижда от липсата на студенти и ученици. Както отбелязва Виктор Вайскопф, който работи като помощник на Шрьодингер, последният „изигра ролята на аутсайдер в университета“.

Британският физик Фредерик Линдеман (по-късно лорд Черуел), глава на катедрата по физика в [[Оксфордския университет]], посещава Германия по това време, за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в [[Англия]]. Той кани Шрьодингер в Оксфордския университет след като разбира, че и той иска да напусне. Последният моли да му бъде назначен Артур Марч като асистент. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на Марч, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг.

 

 

В Оксфорд Шрьодингер става член на Магдаленския колеж, без да има задължения за преподаване и заедно с други имигранти получава финансиране от компанията ''Имперска химическа промишленост''. Въпреки това, той не успява да свикне със специфичната ситуация на един от най-старите университети в Англия. Една от причините за това е липсата в Оксфорд, фокусиран главно върху преподаването на традиционни хуманитарни и богословски дисциплини, на всякакъв интерес към съвременната теоретична физика, което кара ученият да усети незаслужената си висока позиция и голяма заплата, която той понякога нарича вид благотворителност. Друг аспект на неудобството, което Шрьодингер изпитва в Оксфордския университет, са особеностите на социалния живот, изпълнен с условности и формалности, които според неговото признание ограничават свободата му. Ситуацията се усложнява от необичайния характер на личния и семейния му живот, който предизвиква истински скандал в духовните среди на Оксфорд. Шрьодингер влиза в остър конфликт с професора по английски език и литература [[Клайв Стейпълс Луис|Клайв Луис]]. Всички тези проблеми, както и съкращаването на програмата за финансиране на учени имигранти в началото на 1936 г., принуждава Шрьодингер да обмисли възможности за продължаване на кариерата си извън Оксфорд. След посещението си в [[Единбург]] през есента на 1936 г. той приема предложение да се върне в родината си и да заеме поста професор по теоретична физика в [[Грацки университет|университета в Грац]]<ref name="Hoch">{{Цитат периодика| last = P. K. Hoch, E. J. Yoxen. | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1987| month = | title =Schrdinger at Oxford: A hypothetical national cultural synthesis which failed | journal =Annals of Science | publisher = | location = | volume =44 | issue =| pages =593 – 616 | doi = | id = | url = https://dx.doi.org/10.1080/00033798700200371| format = | accessdate = }}</ref>.