Уикипедия

Ерозия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
м формат дати
Ред 5:
Естественият темп на ерозия се контролира от действието на [[Геоморфология|геоморфологични]] подбудители като [[дъжд]], износване на скалната основа в [[реки]]те, брегова ерозия от морето и [[Вълнение|вълните]], [[ледник]]ово теглене, [[абразия]], [[наводнения]], [[Ветрова ерозия на почвата|ветрова абразия]], [[подземни води]] и [[свлачища]]. Скоростта на действие на тези процеси контролира бързината на повърхностната ерозия. Обикновено, физическата ерозия настъпва най-бързо на стръмни повърхности и скоростта може да зависи от някои климатични свойства като количеството доставена вода (например от дъжд), бури, скорост на вятъра или атмосферна температура (особено за някои процеси, свързани с лед). [[Обратна връзка|Обратните връзки]] също са възможни между темповете на ерозия и количеството ерозирал материал, който вече е носен от, например, река или ледник.<ref name="Hallet1981">{{cite journal | first1=Bernard | last1=Hallet | url=https://www.researchgate.net/publication/233496971_Glacial_Abrasion_and_Sliding_Their_Dependence_on_the_Debris_Concentration_In_Basal_Ice | title=Glacial Abrasion and Sliding: Their Dependence on the Debris Concentration In Basal Ice | journal=Annals of Glaciology | year=1981 | volume=2 | issue=1 | pages=23 – 28 | issn=0260 – 3055 | doi=10.3189/172756481794352487| bibcode=1981AnGla...2...23H }}</ref><ref name="SklarDietrich2004">{{cite journal | first1=Leonard S. | last1=Sklar | url=http://eps.berkeley.edu/~bill/papers/sklaranddietrich20042003WR002496_121.pdf | title=A mechanistic model for river incision into bedrock by saltating bed load | last2=Dietrich | first2=William E. | journal=Water Resources Research | year=2004 | volume=40 | issue=6 | pages=W06301 | issn=0043 – 1397 | doi=10.1029/2003WR002496| bibcode=2004WRR....40.6301S }}</ref> Процесите на ерозия, които пораждат седимент или разтворени вещества от дадено място, контрастират с тези на [[акумулация (геология)|акумулация]], които контролират пристигането и разположението на вещества на ново място.<ref name="Brittanica"/>
 
Докато ерозията е естествен процес, човешката дейност е увеличила от 10 до 40 пъти скоростта, с която се появява ерозия глобално.<ref>{{Cite journal|last=Dotterweich|first=Markus|date=1 ноември 2013-11-01|title=The history of human-induced soil erosion: Geomorphic legacies, early descriptions and research, and the development of soil conservation—A global synopsis|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0169555X1300370X|journal=Geomorphology|volume=201|pages=1 – 34|doi=10.1016/j.geomorph.2013.07.021|bibcode=2013Geomo.201....1D}}</ref> В добре изучени селскостопански райони като [[Апалачи]]те интензивните фермерски практики са предизвикали ерозия със скорост до 100 пъти по-висока от естествената в региона.<ref>{{Cite journal|last=Reusser|first=L.|last2=Bierman|first2=P.|last3=Rood|first3=D.|title=Quantifying human impacts on rates of erosion and sediment transport at a landscape scale|url=http://www.crossref.org/iPage?doi=10.1130%2FG36272.1|journal=Geology|volume=43|issue=2|pages=171 – 174|doi=10.1130/g36272.1|bibcode=2015Geo....43..171R}}</ref> Прекомерната или ускорена ерозия причинява както проблеми на място, така и извън него. Локалните въздействия включват намалена селскостопанска продуктивност и екологичен колапс, като и двете се дължат на загубата на [[почвен хоризонт|горния почвен слой]], който е богат на хранителни вещества. В някои случаи крайният резултат е [[опустиняване]]. По-широките последствия включват седиментация на водните пътища и [[еутрофикация]] на водните обекти, както и свързани със седиментацията щети върху пътища и жилища. Водната и ветровата ерозии са двете основни причини за деградацията на земята. Комбинирани, те са отговорни за около 84% от деградиралата земя на глобално ниво, което прави прекомерната ерозия един от най-значителните екологични проблеми в света.<ref name=BlancoConservation>{{cite book|last1=Blanco-Canqui|first1=Humberto|last2=Rattan|first2=Lal|chapter=Soil and water conservation|title=Principles of soil conservation and management|pages=1–20|date=2008|publisher=Springer|location=Dordrecht|isbn=9781402087097}}</ref>{{rp|2}}<ref name="toy-2002-p1">{{cite book|last1=Toy|first1=Terrence J.|last2=Foster|first2=George R.|last3=Renard|first3=Kenneth G.|title=Soil erosion: processes, prediction, measurement, and control|date=2002|publisher=Wiley|location=New York, NY|isbn=9780471383697}}</ref>
 
[[Интензивно селско стопанство|Интензивното селско стопанство]], [[обезлесяване]]то, [[път]]ищата, [[Глобално затопляне|антропогенната промяна на климата]] и [[ексурбанизация]]та са сред най-значителните човешки дейности по отношение на техния ефект върху стимулирането на ерозия.<ref>{{Cite book|author=Julien, Pierre Y.|title=Erosion and Sedimentation|publisher=Cambridge University Press|year=2010|isbn=978-0-521-53737-7|page=1|url=https://books.google.com/books?id=Gv72uiVmWEYC&pg=PA1}}</ref> Въпреки това, съществуват много превантивни практики, които могат да съкратят или ограничат ерозията на уязвими почви.
Ред 32:
[[Файл:Erosion.jpg|мини|Ерозия на почвата от ручей.]]
 
''Речната ерозия'' възниква при постоянен воден поток по дължината обект. Ерозията е вертикална, в зависимост от долината, и хоризонтална (челна), разширявайки долината в склоновете, образувайки нарези и стръмни брегове. В най-ранния стадии на речна ерозия, ерозивната активност е основно вертикална, долините има типичното '''V'''-образно напречно сечение, а градиента на потока е относително стръмен. Когато се достигне някакво базисно ниво, ерозивната активност преминава в странична ерозия, която разширява коритото на долината и създава тесни заливни равнини. Градиента на потока става почти равен и страничното отлагане на седименти става важно, докато потокът [[Меандър|меандрира]] през долината. Във всички етапи на ерозията на потока най-силна ерозия настъпва при наводнение, когато повече и по-бърза вода е налична за преместването на голям седиментен товар. При такива процеси не само водата причинява ерозия – плаващи абразивни частици и камъчета също действат ерозивно, докато пресичат повърхността.<ref>Ritter, Michael E. (2006) [http://www4.uwsp.edu/geo/faculty/ritter/geog101/textbook/fluvial_systems/geologic_work_of_streams.html "Geologic Work of Streams"] {{cite web|url=https://web.archive.org/web/20120506040721/http://www4.uwsp.edu/geo/faculty/ritter/geog101/textbook/fluvial_systems/geologic_work_of_streams.html |date=6 май 2012-05-06 }} ''The Physical Environment: an Introduction to Physical Geography'' University of Wisconsin, {{OCLC|79006225}}</ref>
 
''Речна брегова ерозия'' е износването на бреговете на поток или река. Това се разграничава от промени в речното корито, което е познато като ''излъскване''. Ерозията и промени във формата на речните брегове могат да бъдат измерени, чрез вмъкване на метални пръти в брега и маркиране на положението на повърхността на брега покрай прътите по различно време.<ref>{{Cite book |url=https://books.google.com/?id=_PJHw-hSKGgC&pg=PA113 |title=Stream hydrology: an introduction for ecologists |author=Nancy D. Gordon |chapter=Erosion and Scour |isbn=978-0-470-84357-4}}</ref>
 
''Топлинна ерозия'' се нарича резултатът от топенето и отслабването на [[вечна замръзналост]], поради движението на вода.<ref name="nsidc_thermal">{{cite web|url=http://nsidc.org/cgi-bin/words/word.pl?thermal%20erosion |title=Thermal Erosion |work=NSIDC Glossary |publisher=National Snow and Ice Data Center}}</ref> Може да възниква както покрай реки, така и при морски брегове. Бързата миграция на речния канал, наблюдавана при река [[Лена]] в [[Сибир]], се дължи на топлинна ерозия, тъй като части от бреговете са съставени от вечна замръзналост.<ref name="lena">{{cite journal|doi=10.1002/esp.592|title=Fluvial thermal erosion investigations along a rapidly eroding river bank: application to the Lena River (central Siberia)|year=2003|last1=Costard|first1=F.|last2=Dupeyrat|first2=L.|last3=Gautier|first3=E.|last4=Carey-Gailhardis|first4=E.|journal=Earth Surface Processes and Landforms|volume=28|pages=1349 – 1359|bibcode = 2003ESPL...28.1349C|issue=12 }}</ref> Голяма част от тази ерозия възниква, когато отслабените брегове се откъсват на големи парчета. Топлинната ерозия засяга и брега на [[Арктика]], където действието на вълните и температурите близо до бреговете се комбинират така, че да подкопават вечно замръзналите скали покрай бреговата линия и ги карат да се отчупят. Годишната скорост на ерозия покрай 100-километров сегмент на бреговата линия на [[море Бофорт]] е средно 5,6 m на година от 1955 г. до 2002 г.<ref name="jones_arctic">{{cite journal|last=Jones|first=B.M.|author2=Hinkel, K.M.|author3=Arp, C.D.|author4=Eisner, W.R.|year=2008|title=Modern Erosion Rates and Loss of Coastal Features and Sites, Beaufort Sea Coastline, Alaska|journal=Arctic|publisher=Arctic Institute of North America|volume=61|issue=4|pages=361 – 372|url=https://web.archive.org/web/20130517101602/http://arctic.synergiesprairies.ca/arctic/index.php/arctic/article/view/44/115|archivedate=2013-05-17 май 2013}}</ref>
 
=== Брегова ерозия ===
Ред 54:
[[Файл:MorainesLakeLouise.JPG|мини|Ледникови [[Морена|морени]] в [[Албърта (провинция)|Албърта]], [[Канада]].]]
 
[[Ледник|Ледниците]] причиняват ерозия главно чрез три различни процеса: абразия, теглене и избутване. При абразионния процес отломки в базовия лед стържат по коритото, полирайки и издълбавайки подлежащите скали, подобно на шкурка върху дърво. Според учените, освен ролята на температурата в задълбочаването на долините, други ледникови процеси, като ерозията също контролират вариациите между долините. В модела на хомогенна ерозия на коритото, се образува извито напречно сечение под леда. Въпреки че ледникът продължава да дълбае вертикално, формата на канала под него накрая остава една и съща, достигайки U-образна параболична стабилна форма, каквато може да се наблюдава днес в ледникови долини. Учените също предоставят числено приближение за времето, нужно за крайното образуване на гладка U-образна долина – около 100 000 години. При моделът на ерозия при слабо корито (съдържащо по-склонен към ерозия материал, отколкото заобикалящите го скали), обаче, количеството задълбочаване е ограничено, защото скоростта на леда и на ерозията са намалени.<ref>{{Cite journal|last=Harbor|first=Jonathan M.|last2=Hallet|first2=Bernard|last3=Raymond|first3=Charles F.|date=1988-05-26 май 1988|title=A numerical model of landform development by glacial erosion|url=http://www.nature.com/nature/journal/v333/n6171/abs/333347a0.html|journal=Nature|language=en|volume=333|issue=6171|pages=347 – 349|doi=10.1038/333347a0|bibcode=1988Natur.333..347H}}</ref>
 
Ледниците могат също да накарат парчета от коритото да се отчупят при процеса на теглене. При избутването ледникът замръзва към коритото си, след което, надигайки се напред, премества големи пластове замръзнал седимент в основата. Този метод създава някои от хилядите езерни басейни, които осейват ръба на [[Канадски щит|Канадския щит]]. Разликите във височината на планински вериги не само са резултат от тектонски сили, но и на местни климатични вариации. Учените използват глобален анализ на топография, за да покажат, че ледниковата ерозия контролира максималната височина на планините, тъй като релефът между планинските върхове и снежната линия обикновено са ограничени до височини под 1500 m.<ref>{{Cite journal|last=Egholm|first=D. L.|last2=Nielsen|first2=S. B.|last3=Pedersen|first3=V. K.|last4=Lesemann|first4=J.-E.|title=Glacial effects limiting mountain height|url=http://www.nature.com/doifinder/10.1038/nature08263|journal=Nature|volume=460|issue=7257|pages=884 – 887|doi=10.1038/nature08263|bibcode=2009Natur.460..884E}}</ref> Ерозията, причинена от ледници глобално, ерозира планините толкова ефективно, че терминът ''ледников трион'' е станал широко използван, за описване на ограничаващия ефект на ледниците върху височината на планинските вериги.<ref name="ReferenceA">{{cite journal | last1 = Thomson | first1 = Stuart N. | last2 = Brandon | first2 = Mark T. | last3 = Tomkin | first3 = Jonathan H. | last4 = Reiners | first4 = Peter W. | last5 = Vásquez | first5 = Cristián | last6 = Wilson | first6 = Nathaniel J. | year = 2010 | title = Glaciation as a destructive and constructive control on mountain building | journal = Nature | volume = 467 | issue = 7313| pages = 313 – 317 | doi = 10.1038/nature09365 | pmid = 20844534 |bibcode = 2010Natur.467..313T }}</ref> Докато планините растат във височина, те позволяват и повече ледникова активност,<ref>{{cite journal | last1 = Tomkin | first1 = J. H. | last2 = Roe | first2 = G. H. | year = 2007 | title = Climate and tectonic controls on glaciated critical-taper orogens | journal = Earth Planet. Sci. Lett. | volume = 262 | issue = 3 – 4| pages = 385 – 397 | doi=10.1016/j.epsl.2007.07.040|bibcode = 2007E&PSL.262..385T }}</ref> което предизвиква по-бърз темп на ерозия на планината.<ref>Mitchell, S. G. & Montgomery, D. R. Influence of a glacial buzzsaw on the height and morphology of the Cascade Range in central Washington State, USA. Quat. Res. 65, 96 – 107 (2006)</ref> Това е добър пример за отрицателна [[обратна връзка]]. Текущите изследвания показват, че докато ледниците намаляват размера на планините, в някои райони ледниците могат да намалят и темпа на ерозия, действайки като ''ледникова броня''.<ref name="ReferenceA" /> Ледът освен да ерозира планините, може също да ги защитава от ерозия. В зависимост от ледниковия режим, дори стръмни алпийски земи могат да бъдат запазени във времето с помощта на леда. Учените са доказали тази теория, като вземат проби от осем върха от северозападните части на [[Свалбард]], използвайки Be10 и Al26 и показват, че северозападните части на Свалбард са се трансформирали от състояние на ледникова ерозия под относително мека максимална ледникова температура към състояние на ледникова броня, изпълнена от студен защитаващ лед по време на доста по-ниска максимална ледникова температура през напредващата епоха на [[кватернер]].<ref>{{Cite journal|last=Gjermundsen|first=Endre F.|last2=Briner|first2=Jason P.|last3=Akçar|first3=Naki|last4=Foros|first4=Jørn|last5=Kubik|first5=Peter W.|last6=Salvigsen|first6=Otto|last7=Hormes|first7=Anne|title=Minimal erosion of Arctic alpine topography during late Quaternary glaciation|url=http://www.nature.com/doifinder/10.1038/ngeo2524|journal=Nature Geoscience|doi=10.1038/ngeo2524|bibcode=2015NatGe...8..789G}}</ref>
 
Най-добре развитата ледникова морфология на долините изглежда е ограничена до пейзажи с бавно пластово повдигане (по-малко или равно на 2 mm годишно) и висок релеф, водейки до дълги времена на промяна. Там, където скоростта на пластовото повдигане надвишава 2 mm годишно, ледниковата морфология на долините обикновено е значително променена от следледникови времена. Взаимодействието на ледникова ерозия и тектонски сили определя морфологичното въздействие на активни орогени, както чрез влияние върху височината им, така и чрез променяне на моделите на ерозия по време на следващи ледникови периоди чрез връзка между пластовото повдигане и формата на напречното сечение на долините.<ref>{{Cite journal|last=Prasicek|first=Günther|last2=Larsen|first2=Isaac J.|last3=Montgomery|first3=David R.|date=2015-08-14 август 2015|title=Tectonic control on the persistence of glacially sculpted topography|url=http://www.nature.com/doifinder/10.1038/ncomms9028|journal=Nature Communications|language=en|volume=6|doi=10.1038/ncomms9028|issn=2041 – 1723| pmc=4557346 |pmid=26271245|page=8028|bibcode=2015NatCo...6E8028P}}</ref>
 
=== Наводнения ===
Ред 89:
В други части на света (като [[Западна Европа]]), оттичането и ерозията водят до относително ниска интензивност на слоестите валежи, падайки на вече наситена почва. При такива ситуации количеството валежи, а не интензивността е основният фактор, определящ сериозността на водната ерозия на почвата.<ref name=Boardman/>
 
В [[Тайван]], където честотата на [[тайфун]]ите нараства значително през [[21 век]], е открита тясна връзка между увеличаването на честотата на бурите с увеличаването на седиментите в реките и язовирите, подчертавайки влиянието, което [[Изменение на климата|изменението на климата]] може да има върху ерозията.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Montgomery|first=David R.|last2=Huang|first2=Michelle Y.-F.|last3=Huang|first3=Alice Y.-L.|date=1 януари 2014-01-01|title=Regional soil erosion in response to land use and increased typhoon frequency and intensity, Taiwan|url=https://www.cambridge.org/core/journals/quaternary-research/article/div-classtitleregional-soil-erosion-in-response-to-land-use-and-increased-typhoon-frequency-and-intensity-taiwandiv/377D2EDD04D595F781FC81F2D064D37A|journal=Quaternary Research|volume=81|issue=1|pages=15 – 20|doi=10.1016/j.yqres.2013.10.005|issn=0033 – 5894|bibcode=2014QuRes..81...15M}}</ref>
 
=== Растително покритие ===
Растителността действа като интерфейс между атмосферата и почвата. Тя повишава пропускливостта на почвата към дъждовна вода, така намалявайки оттичането. Също така, защитава почвата от ветрове, което води до намалена ветрова ерозия, както и благоприятни промени в микроклимата. Корените на растенията захващат почвата и се заплитат с други корени, образувайки твърда маса, която е по-малко податлива на водна и ветрова ерозия.<ref>{{Cite journal|last=Gyssels|first=G.|last2=Poesen|first2=J.|last3=Bochet|first3=E.|last4=Li|first4=Y.|date=1 юни 2005-06-01|title=Impact of plant roots on the resistance of soils to erosion by water: a review|url=http://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1191/0309133305pp443ra|journal=Progress in Physical Geography|language=en|volume=29|issue=2|pages=189 – 217|doi=10.1191/0309133305pp443ra|issn=0309 – 1333}}</ref> Премахването на растителността повишава скоростта на повърхностната ерозия.<ref>{{cite book|authors=Styczen, M.E. & Morgan, R.P.C.|chapter=Engineering properties of vegetation|editors=Morgan, R.P.C. & Rickson, R. Jane|title=Slope Stabilization and Erosion Control: A Bioengineering Approach|publisher=Taylor & Francis|year=1995|isbn=978-0-419-15630-7|url=https://books.google.com/books?id=3jXg9pyfikQC&pg=4}}</ref>
 
=== Топография ===
Ред 103:
 
=== Развитие ===
Човешкото разработване на замяна под формата на селскостопанско и градско развитие се счита за значителен фактор на ерозия<ref>{{Cite journal|last=Chen|first=Jie|date=2007-01-16 януари 2007|title=Rapid urbanization in China: A real challenge to soil protection and food security|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0341816206000920|journal=CATENA|series=Influences of rapid urbanization and industrialization on soil resource and its quality in China|volume=69|issue=1|pages=1 – 15|doi=10.1016/j.catena.2006.04.019}}</ref> и преместване на седименти. В Тайван нарастването на седиментния товар в северните, централните и южните региони на острова могат да бъдат проследени хронологично, докато всеки регион се развива през 20 век.<ref name=":0" />
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерозия“.