Уикипедия

Жасминова революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна на месец на бг.
м формат дати
Ред 25:
| резултат = Бягство на президента [[Зин ал Абидин бен Али|Бен Али]]
}}
'''Въстанието в Тунис''' е наименование на [[революция]] в [[Тунис]], започнала в края на [[2010]], и продължаваща през [[2011]] г., известна също и като '''Жасминовата революция'''.<ref name="arab-talk1">{{cite web|url=http://www.arab-talk.org/2011/01/tunisia-jasmine-revolution.html |title=Tunisia: A Jasmine Revolution |publisher=Arab Talk |date=2011-01-15 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref><ref name="autogenerated5">{{cite web|last=Walt |first=Vivienne |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,2043331,00.html |title=Tunisia's Nervous Neighbors Watch the Jasmine Revolution |publisher=TIME |date=2011-01-20 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
Протестите започват през декември 2010 след като търговеца [[Мохамед Буазизи]] се самозапалва.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12120228 Tunisia suicide protester Mohammed Bouazizi dies], BBC, 5 януари 2011.</ref> Впоследствие социалното недоволство обхваща цял Тунис. Първоначално исканията са от социален характер: спиране на полицейското насилие, намаляване на [[безработица]]та сред младите, [[инфлация|намаляване на цените]] на хранителните продукти, увеличаване на [[минимална работна заплата]], борба с широко разпространената [[корупция]],<ref>{{cite web|last=Spencer |first=Richard |url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/tunisia/8258077/Tunisia-riots-US-warns-Middle-East-to-reform-or-be-overthrown.html |title=Tunisia riots: Reform or be overthrown, US tells Arab states amid fresh riots |publisher=Telegraph |accessdate=14 януари 2011}}</ref> както и подобряването на [[условия на живот|условията на живот]], но скоро прерастват в политически: премахването на [[авторитаризъм|автократичния]] режим на президентта, [[демокрация]] и [[свобода на словото]].<ref>{{cite web|last=Ryan|first=Yasmine |url=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/01/20111614145839362.html |title=Tunisia's bitter cyberwar |publisher=Al Jazeera English |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Протестите представляват най-силната вълна на социални вълнения и политическо неподчинение в Тунис от три десетилетия<ref>{{cite web|url=http://mideast.foreignpolicy.com/posts/2011/01/02/tunisia_s_protest_wave_where_it_comes_from_and_what_it_means_for_ben_ali |title=Tunisia's Protest Wave: Where It Comes From and What It Means for Ben Ali &#124; The Middle East Channel |publisher=Mideast.foreignpolicy.com |date=3 януари 2011-01-03 |accessdate=14 януари 2011}}</ref><ref>{{cite news|author=Borger, Julian|url=http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/29/tunisian-president-vows-punish-rioters|title=Tunisian president vows to punish rioters after worst unrest in a decade|date=29 декември 2010|work=The Guardian|publisher=Guardian Media Group|accessdate=29 декември 2010}}</ref>. Те водят до бягството на президента [[Зин ал Абидин бен Али]], който след 23 години <ref name="autogenerated1">{{cite web|author=Wyre Davies |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12195025 |title=BBC News – Tunisia: President Zine al-Abidine Ben Ali forced out |publisher=Bbc.co.uk |date=2010-12-15 декември 2010 |accessdate=14 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.indybay.org/newsitems/2011/01/16/18669320.php |title=Uprising in Tunisia: People Power topples Ben Ali regime |publisher=Indybay |date=2011-01-16 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> се оттегля от властта и напуска Тунис на 14 януари 2011.
 
След бягството на Бен Али е сформирано временно правителство, включващо членовете на партията му ([[Конституционно демократично обединение]] – КДО) в някои министерства, както и членове на опозицията в други. Правителството е действащо до новите избори 60 дни след разформирането на старото. Въпреки това, пет опозиционни министъра напускат правителството почти веднага, и от 21 януари 2011 г. дневните улични протести в [[Тунис (град)|Тунис]] и други градове продължават с искането в новото правителство да няма министри от партията на Бен Али, а самата партия да се разформира. Въстанието взема над 220 жертви; ранените са 94.<ref>http://www.dnes.bg/world/2011/01/21/tridneven-traur-za-jertvite-pri-protestite-v-tunis.109311</ref><ref>http://bnt.bg/bg/news/view/45163/jertvi_i_ikonomicheski_zagubi_v_tunis</ref>. На 6 февруари КДО е разпусната.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=664398 Бившата управляваща партия в Тунис бе разпусната]</ref>
 
[[Файл:Tunisia Unrest - VOA - Tunis 14 Jan 2011 (2).jpg|мини|Град Тунис, 14 януари 2011]]
Протестите и смяната на правителството са известни в самия Тунис като „Туниска революция на достойнството“.<ref name="arab-talk1"/><ref name="autogenerated5"/> В западните медии тези събития обикновено са наричани ''Жасминова революция''.<ref name="europe1.fr">{{cite web|author=Par Frédéric Frangeul |url=http://www.europe1.fr/International/D-ou-vient-la-revolution-du-jasmin-375743/ |title=D’où vient la „révolution du jasmin“ ? |publisher=Europe1.fr |date=2011-01-19 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref><ref name="translate.google.com">[http://translate.google.com/translate?js=n&prev=_t&hl=en&ie=UTF-8&layout=2&eotf=1&sl=auto&tl=en&u=http%3A%2F%2Fwww.europe1.fr%2FInternational%2FD-ou-vient-la-revolution-du-jasmin-375743%2F Google Translate]</ref>
 
== Предистория ==
[[Файл:Révolution des Jasmins 11.jpg|мини|Спуснатите наполовина знамена в ден на траур за загиналите]]
 
Президентът Бен Али управлява Тунис от [[1987]]. Правителството му, критикувано от медиите и неправителствените организации, е поддържано от Съединените щати и Франция заради „гоненията на ислямисти и икономическата политика, изтъквана като модел който може да бъде приложен в Северна Африка и лоялността му към съюзниците САЩ.“ Като резултат, изобличаването на злоупотребите на Бен Али довеждат до масирани протести по цялата страна, падане на правителството и бягство на Бен Али.<ref>{{cite web|url=http://www.cbsnews.com/stories/2011/01/10/world/main7233191.shtml |title=Deadly Riots in Tunisia Shut Down Schools |publisher=Cbsnews.com |date=2011-01-10 януари 2011 |accessdate=15 януари 2011}}</ref>.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011191414183128.html |title=Protesters killed in Tunisia riots |publisher=English.aljazeera.net |date=9 януари 2011-01-09 |accessdate=15 януари 2011}}</ref> Според Ал Джазира, туниските активисти са „сред най-прямите“ в тази част на света, като много съобщения на подкрепа към Буазизи са получени в [[Туитър]].<ref name="begin">{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122063745828931.html |title=Riots reported in Tunisian city – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=20 декември 2010-12-20 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Ал Джазира използва „въстание“, описвайки безредиците, заради „комбинация на бедност, безработица и политически репресии: три характеристики на повечето арабски общества.“<ref>{{cite web|author=Lamis Andoni |url=http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2010/12/20101231161958792947.html |title=The rebirth of Arab activism – Opinion |publisher=Al Jazeera English |date=2010-12-31 декември 2010 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> Друга причина за въстанието е липсващата свобода на словото. Правителството не позволява дейността на някои сайтове, като [[Уикилийкс]] например, описващи корупцията в Тунис.<ref>[http://strike-the-root.com/internet-and-muhammad-bouazizi The Internet and Muhammad Bouazizi]</ref>
 
=== Сиди Бузид и Мохамед Буазизи ===
{{Основна|Мохамед Буазизи}}
На [[17 декември|17]] [[декември]] [[2010]] в Сиди Бузид, [[Мохамед Буазизи]] се самозапалва пред сградата на общината за да протестира срещу „корупцията и произвола от страна на местната полиция“.<ref>{{cite web|url=http://www.thestar.com/news/world/article/922279--suicide-protest-helped-topple-tunisian-regime|title=Suicide protest helped topple Tunisian regime}}</ref> Това води до тежки последствия и тормоз над мирното население от полицията следващите дни, а вълна от снимки на полицаи, разбиващи магазини и упражняващи терор залива [[Фейсбук]] и [[YouTube]]. Буазизи веднага е закаран в болница близо до град Тунис, където умира на [[4 януари|4]] [[януари]].<ref>{{cite web|url=http://af.reuters.com/article/topNews/idAFJOE70408420110105 |title=Tunisian who sparked rare protests dies: relatives – Reuters |publisher=Af.reuters.com |date=5 януари 2011-01-05 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
== Първи протести ==
Ред 54:
На 22 декември, Лахсийн Нажи, протестиращ, отговаря на „глада и безработицата“ със самоубийство с електричество, след като се покатерил на електрически стълб.<ref name="Protests continue in Tunisia"/> Рамзи Ал-Аббуди също се самоубива заради финансовите трудности, увеличаващи се от бизнес дългът на държавната програма за микро-кредити. На 24 декември, Мохамед Аммари е застрелян фатално в гърдите от полицията в Бузиане. Други протестиращи също били ранени, включително Чауки Белхосин Ел Надри, който починал по-късно на 30 декември.<ref name="Another Tunisian protester dies">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/201012317536678834.html|title=A protester dies after being shot by police, as activists criticise government repression of protests|date=31 декември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=31 декември 2010}}</ref> Полицията отбелязва, че протестиращите са убити при самозащита. Тогава в града е въведен полицейски час.<ref name="Protester dies in Tunisia clash">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/20101224235824708885.html|title=Protester dies in Tunisia clash: Several wounded in Sidi Bouzid as demonstrations against unemployment turn violent|date=25 декември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=25 декември 2010}}</ref>
 
По-късно насилието се усилва след като туниските органи и жители на губернаторство Сиди Бузид се сблъскват още веднъж. Протестите достигат столицата Тунис<ref name="Protests continue in Tunisia">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122682433751904.html|title=Protests continue in Tunisia|date=26 декември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=26 декември 2010}}</ref> на 27 декември, с около 10 000 съпричастни граждани<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/video/africa/2010/12/20101228182021539319.html |title=Tunisia jobless protests rage – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=2010-12-28 декември 2010 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> и жители на Сиди Бузид, искащи работа. Митингът, свикан от независими активисти на търговски обединения, е спрян от силите за сигурност. Протестите се разпростират до Сус, Сфакс и Мекнаси.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/20101227204853391930.html |title=Job protests escalate in Tunisia – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=2010-12-28 декември 2010 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> На следващия ден Туниската федерация на трудовите обединения организира друг митинг в Гафса, който също е блокиран от силите за сигурност. По това време около 300 адвокати стачкуват близо до правителствения дворец в Тунис.<ref>{{cite web|author=Bilal Randeree |url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122819724363553.html |title=Tensions flare across Tunisia – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=2010-12-28 декември 2010 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> Протестите продължават отново на 29 декември.
 
На 30 декември, полицията прекъсва протест в [[Монастир]], докато използва сила за да ограничи по-голямо разпространение на демонстрации в Сбика и Чеба. Протести продължават и на 31 декември, от адвокати и други членове на Туниската национална адвокатската камара. Моктар Трифи, президент на Лигата за човешки права на Тунис, казва, че адвокатите в Тунис са „зверски бити“.<ref name="Another Tunisian protester dies"/> Има и информация за мъж, опитал се да извърши самоубийство в Ел Хамма.<ref name="video: today a young unemployed man trying to commit a suicide in El Hamma #sidibouzid">{{cite news|url=http://24sur24.posterous.com/video-today-a-young-unemployed-man-trying-to|title=video: today a young unemployed man trying to commit a suicide in El Hamma #sidibouzid|date=31 декември 2010|work=Nawaat|accessdate=31 декември 2010|archiveurl=http://archive.is/3qFk|archivedate=8 декември 2012}}</ref>
 
На 3 януари 2011, протести в Тала срещу безработица и високите цени се превръщат в насилие. На демонстрация на 250 човека, основно студенти, в подкрепа на протестиращите в Сиди Бузид, полицията отвръща със сълзотворен газ; една от бутилките с газ пада в джамия. В отговор, протестиращите палят гуми и атакуват офиса на [[Конституционно демократично обединение]].<ref>{{cite web|author=Bilal Randeree |url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/201114101752467578.html |title=Violent clashes continue in Tunisia – Africa |publisher=Al Jazeera English |date=4 януари 2011-01-04 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Едни от най-големите протести искат промени в цензурата на Интернет, където са публикувани много снимки. Туниските власти вземат контрол над потребителски пароли и проверяват онлайн критицизма. Много държавни и частни уебсайтове са блокирани.<ref name="Al Jazeera Ryan">{{cite web|author=Yasmine Ryan |url=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/01/20111614145839362.html |title=Tunisia's bitter cyberwar – Features |publisher=Al Jazeera English |date=6 януари 2011-01-06 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
== Арести ==
Доклади изобличават няколко уебблог потребители и рапърът Хамада Бен Аун,<ref>[http://www.facebook.com/video/video.php?v=129701343760262&oid=153793954645919&comments Facebook video]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.myvidster.com/video/908155/el_gnral_the_voice_of_Tunisia_english_subtitles |title=el général, the voice of Tunisia, english subtitles |publisher=Myvidster.com |accessdate=26 януари 2011}}</ref> които са арестувани, но рапърът и някои от другите по-късно са освободени.<ref>{{cite web|last=Lewis |first=Aidan |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12180954 |title=Tunisia protests: Cyber war mirrors unrest on streets |publisher=BBC News |date=2011-01-14 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> От [[Репортери без граници]] съобщават, че арестът на поне шест блог потребители и активисти привлича вниманието им за това, че може би има и други.<ref name="arrests">{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/20111718360234492.html |title=Tunisia arrests bloggers and rapper – Africa |publisher=Al Jazeera English |date=7 януари 2011-01-07 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Хамма Хаммами, лидерът на забранената Туниска работническа комунистическа партия и виден критик на Бен Али, е арестуван на 12 януари, но е освободен два дни по-късно.<ref>[http://www.expatica.com/fr/news/french-news/tunisia-releases-opposition-communist-leader-party_123299.html] Expatica, 14 януари 2011</ref>
Ред 72:
На 29 декември, Бен Али преразпределя кабинета си, премахва Министърът на комуникациите Осама Ромдани и обявява промени в министерските постове в търговията и занаятите, религиозните работи, комуникациите и младежта.<ref>{{cite news|url=http://www.alarabiya.net/articles/2010/12/29/131431.html|title=Tunisian president removes ministers after protests|date=29 декември 2010|work=Al Arabiya|accessdate=29 декември 2010}}</ref> На следващия ден е обявено, че са уволнени губернаторите на [[Сиди Бузид (област)|Сиди Бузид]], [[Жендуба (област)|Жендуба]] и [[Загуан (област)|Загуан]].<ref>{{cite news|url=http://www.rnw.nl/africa/bulletin/more-heads-roll-tunisian-social-crisis|title=More heads roll in Tunisian social crisis|date=30 декември 2010|work=Radio Netherlands Worldwide|accessdate=30 декември 2010}}</ref>
 
През януари 2011, Бен Али казва, че ще бъдат създадени 300 000 нови работни места, въпреки че той не изяснява какво означава това. За протестите казва: „работата на маскирани гангстери, които атакуват през нощта правителствени сгради и дори цивилни в собствените им домове – терористичен акт, който не може да бъде превъзмогнат“. Ахмед Наджиб Чебби, лидерът на Прогресивна демократична партия, тогава казва, че въпреки официалните твърдения на полицията, обгазяваща при самозащита, „демонстрациите бяха не-насилствени и младежите искаха работа“ и че „погребалните процеси (на убитите на 9 януари) се превърнаха в демонстрации, полицията обстрелва (тези) младежи които бяха на тези... процесии.“ После той критикува коментарите на Бен Али, защото протестиращите „изискват собствените си граждански права, и за това няма терористичен акт... няма религиозни лозунги“ и обвинява Бен Али за „търсене на изкупителни жертви“. Още повече критикува и допълнително предложените работни места като обикновени „обещания“.<ref name="death">{{cite web|author=Bilal Randeree |url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/201111016239214548.html |title=Tunisian leader promises new jobs – Africa |publisher=Al Jazeera English |date=2011-01-10 януари 2011 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
На 10 януари, правителството съобщава, че закрива за неопределен срок всички училища и университети в опит да разсее смутовете.<ref name="schools">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12155670 |title=BBC News – Tunisia closes schools and universities following riots |publisher=Bbc.co.uk |date=2011-01-10 януари 2011 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Дни преди падането на кабинета, Бен Али обявява че няма да променя сегашната конституция, която гласи, че той ще напусне властта през 2014 заради възрастта си.<ref>{{cite web|url=http://www.france24.com/en/20110113-tunisia-protests-ben-ali-speech-will-not-seek-reelection |title=Ben Ali rules out 'presidency for life' as chaos spreads| publisher=France 24| date=13 януари 2011}}</ref>
Ред 80:
== Бягството на Бен Али ==
[[Файл:Tunisia Unrest - VOA - Tunis 14 Jan 2011 (3).jpg|мини|Ben Ali dégage (Върви си, Бен Али)]]
На 14 януари, Бен Али разпуска правителството и декларира бедствено положение. Официалните причини са за да се предпазят тунизийците и тяхната собственост. Забранено е да се събират повече от трима човека на едно място, рискувайки да бъдат арестувани или застреляни ако се опитат да избягат.<ref>{{cite web|author=From Rima Maktabi, CNN |url=http://edition.cnn.com/2011/WORLD/africa/01/14/tunisia.protests/ |title=Tunisian PM takes over as interim president as Ben Ali flees - CNN.com |publisher=Edition.cnn.com |accessdate=14 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|author=Post a Job |url=http://www.businessweek.com/news/2011-01-14/tunisia-in-state-of-emergency-president-to-dissolve-parliament.html |title=Tunisia President Hands Power to Prime Minister |publisher=BusinessWeek |date=8 декември 2009-12-08 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> Той също иска избори след шест месеца за да обезвреди демонстрациите, целящи да го принудят да се оттегли. ''Франс24'' съобщава, че армията взима контрол над летището и затваря въздушното пространство на страната.<ref>{{cite web|url=http://www.france24.com/en/20110114-tunisia-prime-minister-assumes-power-amid-reports-president-ben-ali-has-left/ |title=Prime minister takes over as Ben Ali flees Tunisian turmoil |publisher=France24 |accessdate=15 януари 2011}}</ref>
 
На същия ден, Бен Али отлита от страната към [[Малта]], под защитата на [[Либия]]<ref>{{cite web|last=Laghmari |first=Jihen |url=http://www.bloomberg.com/news/2011-01-13/tunisia-president-to-stand-down-in-2014-slash-prices-amid-riots.html |title=Tunisia President Hands Power to Prime Minister |publisher=Bloomberg |date=2011-01-13 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> и каца в Джеда, [[Саудитска Арабия]], след като [[Франция]] отказва да приеме самолета. Министър-председателят Мохамед Ганнучи веднага поема президентския пост.<ref name="autogenerated1"/><ref>{{cite web|last=Ganley |first=Elaine |url=http://hosted.ap.org/dynamic/stories/A/AF_TUNISIA_RIOTS?SITE=CTDAN&SECTION=HOME&TEMPLATE=DEFAULT |title=NewsTimes.com – The Latest |publisher=Hosted.ap.org |accessdate=14 януари 2011}}</ref> Саудитска Арабия нарича „изключителни обстоятелства“ широко обвиняваното решение да дадат убежище на Бен Али, като съобщава, че са го направили в „подкрепа на сигурността и стабилността на страната си“ и че „саудитското решение не е симпатия към Бен Али“ (който води дълга битка с ислямистите в Тунис). Саудитска Арабия изисква от Бен Али да остане „вън от политиката“ като условие за приемането му.<ref>{{cite news|title=Ben Ali gets refuge in Saudi Arabia|url=http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/01/201111652129710582.html|publisher=Al Jazeera English}}</ref> Сутринта на 15 януари, туниската държавна телевизия съобщава, че Бен Али официално е напуснал позицията си и Гануши е поел властта, вместо парламентарния говорител Фуад Мебазаа.<ref>{{cite news|url=http://www.nytimes.com/2011/01/16/world/africa/16tunis.html|title=New Change of Power Raises Questions in Tunisia|author=David D. Kirkpatrick}}</ref> Това се случва след като главата на Туниския конституционен съд, Фети Абденадер, съобщава че Бен Али е напуснал за добро, но Гануши няма правото да управлява и се дават 60 дни на Мебазаа да организира нови избори за парламент.<ref>{{cite web|url=http://apnews.myway.com//article/20110115/D9KOQ2B01.html|title=Unrest engulfs Tunisia after president flees}}</ref> Вебазаа казва, че в интерес на държавата е да се формира обединено правителство.<ref>{{cite web|url=http://apnews.myway.com//article/20110115/D9KOQT000.html|title=Tunisia's interim president backs a unity govt}}</ref>
 
Комисия за основното реформиране на конституцията и сегашните закони е организирана от Ядх Бен Ачур.<ref>{{cite web|url=http://www.lemonde.fr/afrique/article/2011/01/17/en-tunisie-un-nouvel-executif-en-marche_1466513_3212.html |title=En Tunisie, le nouvel exécutif prépare les élections |publisher=LeMonde.fr |date=2011-01-17 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> Имало е и предложения на опозицията да се отложат изборите за шест или седем месеца, за да бъдат подложени на международно наблюдение.<ref>{{cite web|url=http://www.lepoint.fr/fil-info-reuters/trois-chefs-de-l-opposition-dans-le-gouvernement-tunisien-16-01-2011-129922_240.php |title=Trois chefs de l'opposition dans le gouvernement tunisien, actualité Reuters |publisher=Le Point |date=2011-01-17 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
== Последици ==
Ред 90:
[[Файл:Révolution des Jasmins 05.jpg|ляво|мини|200px|Туниската армия пред катедралата в Тунис]]
 
След отпътуването на Бен Али, насилието и грабежите продължават и националната армия се разполага в град Тунис. Самоличността на извършителите не е определена. Служител на висок пост от Армията съобщава, че верните на бившия президент Бен Али са се разпръснали по цялата страна.<ref name="Le Monde Comptes">{{cite news|journal=Le Monde|title=Paris prêt à bloquer les comptes du clan Ben Ali en France|date=15 януари 2011|url=http://www.lemonde.fr/afrique/article/2011/01/15/l-elysee-dit-surveiller-les-avoirs-financiers-tunisiens-en-france_1466190_3212.html#ens_id=1245377|accessdate=15 януари 2011|quote=L'identité de ces hommes n'a pas été établie, mais un haut responsable militaire, s'exprimant sous couvert de l'anonymat, a affirmé que des éléments loyaux au président Ben Ali se déployaient à travers la Tunisie.}}</ref> Главната гара на столицата също била подпалена.<ref name="Al Jazeera Army">{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011115135844457245.html |title=Army on streets amid Tunisia unrest |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-15 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
Началник на затвор в Махдия освобождава около 1000 лишени от свобода, което довежда до затворнически бунт, който оставя мъртви пет човека.<ref>{{cite web|author=Ap / Elaine Ganley And Bouazza Ben Bouazza |url=http://www.time.com/time/world/article/0,8599,2042712,00.html |title=1,000 Inmates Freed Amid Tunisia Unrest |publisher=TIME |date=2011-01-15 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011|archiveurl=https://archive.is/9dJK|archivedate=2012-09-13 септември 2012}}</ref>
 
Много други затвори също имат нападения от външни групи да принудят управата да освободи затворниците, има дори заподозрени служители на затвори, подпомогнали бунтовниците. В столицата Тунис настъпва пълен хаос, след като жители, останали без храна, се въоръжават и барикадират в домовете си или дори формират квартална стража. Кореспондентът на ''Ал Джазира'' казва, че има три различни вида въоръжени групи: полицията (250 000 души от населението са част от полицията), сили за сигурност на МВР, и нередовни въоръжени, подкрепящи Бен Али и стремящи се да получат контрол.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/20111167140864373.html |title=Tunisia gripped by uncertainty |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-16 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
Въоръжени конфликти възникват близо до Президентския дворец между армията и членове на силите за сигурност, лоялни към бившия режим след арестуването на Али Сериати, шеф на президентската сигурност, за заплашване на държавата с подклаждане на насилие.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12202283 |title=Tunis gun battles erupt after Ben Ali aide arrested |publisher=BBC News |date=2011-01-16 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> Армията се бори за запазване на контрол.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/video/africa/2011/01/2011116102520122416.html |title=Tunisia army tries to restore calm |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-16 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
Обстрелът в Тунис и Картаген продължава, докато службите за сигурност се опитват да въведат ред.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011116191514949896.html|title=Tunisia PM to unveil new government}}</ref>
 
Първия резултат от протестите е увеличаването на свободата в Интернет.<ref>{{cite web|author=Jillian C. York |url=http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2011/01/201111410250537313.html |title=Tunisia's taste of internet freedom – Opinion |publisher=Al Jazeera English |accessdate=15 януари 2011}}</ref> Коментаторите са разделени за това до каква степен Интернет допринася за падането на Бен Али от власт.<ref>Luke Alnutt (2012)[http://www.rferl.org/content/tunisia_can_we_please_stop_talking_about_twitter_revolutions/2277052.html TANGLED WEB Tunisia: Can We Please Stop Talking About 'Twitter Revolutions'?]. Посетен на 15 януари 2011.</ref><ref name=autogenerated4>{{cite web|author=by zeynep |url=http://technosociology.org/?p=263 |title=Tunisia, Twitter, Aristotle, Social Media and Final and Efficient Causes |publisher=technosociology |date=2011-01-21 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.opednews.com/articles/How-Facebook-Helped-Fell-t-by-Tawnia-Sanford-Amm-110115-765.html|title=How Facebook Helped Fell the 23-Year-Old-Tunisian Dictatorship and Fuel the Jasmine Revolution}}</ref> По време на кризата, Фейсбук възобновява около 20% от акаунтите<ref name=autogenerated4 /><ref>{{cite web|url=http://www.thedailybeast.com/blogs-and-stories/2011-01-15/tunisa-protests-the-facebook-revolution |title=Tunisia Protests: The Facebook Revolution |publisher=The Daily Beast |date=2011-01-15 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>, чиито пароли са били блокирани от атака Човекът-в-средата, <ref>{{cite web|url=http://www.theatlantic.com/technology/archive/2011/01/the-inside-story-of-how-facebook-responded-to-tunisian-hacks/70044/ |title=The Inside Story of How Facebook Responded to Tunisian Hacks |publisher=The Atlantic |date=2011-01-24 януари 2011 |first=Alexis |last=Madrigal |accessdate=26 януари 2011}}</ref> [[YouTube]] и DailyMotion стават достъпни след бягството на Бен Али,<ref>{{cite web|author=Jillian C. York |url=http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2011/01/201111410250537313.html |title=Tunisia's taste of internet freedom |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-14 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> и анонимната мрежа ''Тор'' съобщава, че се наблюдава нарастване на потребителите от Тунис.<ref>{{cite web|url=https://blog.torproject.org/blog/update-tor-usage-tunisia |title=Update on Tor usage in Tunisia |publisher=The Tor Blog |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
== Новото правителство ==
Ред 107:
''Times of Malta'' отбелязват, че три важни движения не са включени в националното обединение – забранената Възрожденска партия, комунистическата Туниска работническа комунистическа партия<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12225856|title=Could Tunisian opposition groups re-ignite the revolt?|author=Larbi Sadiki}}</ref> и реформистката Конгрес за републиката.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12214649|title=Tunisia: Key players}}</ref>
 
Не е сигурно дали забраната на тези партии и забраната на Хизб ут-Тахрир ще бъде вдигната, въпреки че Възрожденската партия съобщава, че ще кандидатства за официално признаване.<ref>{{cite web|url=http://www.timesofmalta.com/articles/view/20110118/world-news/exiled-opposition-chief-returns-to-tunisia|title=Exiled opposition chief returns to Tunisia}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.france24.com/en/20110118-tunisia-president-prime-minister-quit-RDC-ruling-party-retain-posts|title=President and PM quit ruling party but hold on to posts}}</ref> На 20 януари 2011, новото правителство съобщава, че на първото си заседание всички забранени партии ще бъдат признати и всички политически затворници – освободени.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/20111215365840302.html |title=Tunisia mourns unrest victims |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-21 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
== Протести срещу новото правителство ==
Ред 115:
Вътрешни и външни протести срещу представителите на Конституционно демократично обединение – КДО (партията на Бен Али) в новото правителство се появяват на 17 януари, денят в който кабинетът е обявен. Хиляди анти-КДО протестиращи стачкуват на 17 януари в протест с относително малко насилие между службите за сигурност и бунтовниците.<ref>{{cite web|url=http://news.sky.com/skynews/Article/201009115896853|title=Tunisia: New Government As Violence Continues}}</ref> Поддръжници на Бен Али протестират по-късно през деня. Министрите на Генералното обединение за труд на Тунис напускат на следващия ден заради представянето на министри от КДО в правителството.
 
<ref name="threeministers">{{cite news | title=Tunisia announces withdrawal of 3 ministers from unity gov't: TV | date=2011-01-18 януари 2011 | publisher=People's Daily Online | url=http://english.people.com.cn/90001/90777/90855/7264930.html |accessdate=20 януари 2011 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5vrgMnytL |archivedate=2011-01-19 януари 2011 |deadurl=no }}</ref> Мустафа бен Джафар също отказва да заеме поста си. Временния президент и премиер тогава напуска КДО в опит да успокои протестите срещу включването на членове на КДО в правителството, защото всички членове на новото правителство трябвало да са с „чисти ръце“.<ref name="bbc_RCD_disband">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12220862|title=Tunisia: New government leaders quit ruling party}}</ref>
 
На 18 януари избухват улични протести срещу участието на членове на КДО в правителството със стотици хора в Тунис, Сфакс, Габес, Визерта, Сус и Монастир. Протестите продължават на 19 януари, скандирайки, че бивши съюзници на Бен Али не трябва да участват в правителството, включително с марш в центъра на Тунис и около 30 стачкуващи близо до Министерството на вътрешните работи, въпреки вечерния час.<ref name="aljaz_RCD_newgov_rejected">{{cite news | title=Tunisia leader vows break with past | date=2011-01-19 януари 2011 | publisher=Al Jazeera | url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011119201252887481.html |accessdate=19 януари 2011 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5vrfRSxUe |archivedate=2011-01-19 януари 2011 |deadurl=no }}</ref>
 
Протестиращи също искат КДО да бъде разформирана. На 20 януари, стотици хора протестират пред сградата на партията със същата цел, избухват протести и в други градове около Тунис.<ref name="aljaz_antiRCDprotests_20jan">{{cite news | title=Tunisia cabinet to lift party bans | date=2011-01-20 януари 2011 | publisher=Al Jazeera | url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/201112014107109184.html |accessdate=20 януари 2011 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5vstKVA6X |archivedate=2011-01-20 януари 2011 |deadurl=no }}</ref> Хиляди участват в протестите на 21 януари пред МВР.<ref name="aljaz_protests_21jan">{{cite news | title= Protests hit Tunisia amid mourning | date=2011-01-21 януари 2011 | publisher=Al Jazeera | url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011121104023232257.html |accessdate=21 януари 2011 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5vuUSjc1C |archivedate=2011-01-21 януари 2011 |deadurl=no }}</ref>
 
Зухаир М`Дафер, близък на Бен Али, известен като основен съставител на Конституцията от 2002, която позволява вдигането на управленските срокове, напуска правителството на 20 януари. Всички други министри от КДО напускат партията на същия ден. Централния комитет на КДО се разформира.<ref>{{cite web|url=http://www.taz.de/1/politik/afrika/artikel/1/ben-alis-partei-ohne-politbuero/ |title=Regierungsbildung in Tunesien: Ben Alis Partei ohne Politbüro |publisher=taz.de |accessdate=26 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2011/01/20/8-Tunisian-leaders-quit-ruling-party/UPI-57211295546906/ |title=8 Tunisian leaders quit ruling party |publisher=UPI.com |date=2011-01-20 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
Гануши съобщава на 22 януари 2011, че той ще напусне само след прозрачни и свободни избори след шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.rferl.org/content/tunisia_pm_quit_politics/2283958.html |title=Tunisian PM Pledges To Quit Politics After Elections |publisher=Radio Free Europe |date=2011-01-22 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
На 23 януари, хиляди полицаи протестират в Тунис срещу ниските заплати и с искане правителството да снеме вината за политическите убийства, приписвани на тях по време на правителството на Бен Али.<ref>{{cite web|url=http://www.dailymail.co.uk/news/article-1349766/Tunisia-riots-Police-join-protesters-streets.html |title=Tunisia riots: Police join protesters on the streets |publisher=Mail Online |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
След като главнокомандващия Рачид Амар съобщава на 24 януари 2011, че армията е на страната на протестиращите и ще „защитава революцията“, плъзват слухове, че правителството ще бъде заменено от съвет от „умни мъже“.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011124163051778391.html |title=Tunisia cabinet to be reshuffled |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-24 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
На 26 януари 2011, е издадена международна заповед за арест за Бен Али, жена му и няколко други члена на семейството му.<ref>{{cite web|author=CNN Wire Staff |url=http://edition.cnn.com/2011/WORLD/africa/01/26/tunisia.warrant/ |title=Tunisia issues warrant for ousted leader, family members |publisher=CNN.com |date=2011-01-26 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
=== Преустройство на кабинета ===
Ред 143:
Международната федерация за човешки права, оглавявана от туниския журналист Сухаир Белхасен, отсъжда: „използването на огнестрелни оръжия от Туниските въоръжени сили предизвиква гласовете за независимо разследване, което да хвърли светлина върху събитията, за да държи виновните под отговорност и да гарантира правото на мирен протест.“
 
Организацията [[Ал-Каида]] в Ислямския Магреб изразява подкрепа на протестиращите срещу туниското и алжирското правителства във видео на 13 януари 2011. Лидерът на организацията за Магреб, Абу Мусаб Абдул Уадуд предлага военна помощ и обучение на демонстратори. Той също иска от тях да свалят „корумпирания, криминален и тираничен“ режим и да отмъстят на туниското правителство. Твърдението му е денонсирано от депутати, журналисти, студенти и жители.<ref>{{cite news|title=Al-Qaeda supports the events in Tunisia and Algeria |author=ennahar|url=http://www.ennaharonline.com/en/news/5541.html|newspaper=Ennaharonline/ M. O.|date=14 януари 2011|accessdate=15 януари 2011}}</ref><ref>{{cite news|title=AQIM leader exploits Tunisia, Algeria unrest |author=Adem Amine in Algiers and Jamel Arfaoui in Tunis for Magharebia|url=http://www.magharebia.com/cocoon/awi/xhtml1/en_GB/features/awi/features/2011/01/13/feature-01|newspaper=Magharebia|date=2011-01-13 януари 2011|accessdate=15 януари 2011}}</ref>
 
==== След напускането на Бен Али ====
Ред 152:
[[Файл:Manif tunisie Nantes.JPG|мини|200px|Демонстрация в подкрепа на туниските протести в [[Нант]], [[Франция]], 15 януари 2011.]]
 
* {{флагче|Франция}} [[Президент на Франция|Френския президент]] [[Никола Саркози]] казва, че „единствено диалогът може да донесе демократични и трайни решения на сегашната криза“.<ref name="autogenerated3">{{cite web|publisher=BBC|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12197681|title=In quotes: Reaction to Tunisian crisis|date=2011-01-14 януари 2011|accessdate=15 януари 2011}}</ref> Първия секретар на Френската социалистическа партия, Мартин Аубри, казва на френското правителство да бъде по-твърдо към туниското правителство. „Бих искал да кажа на тунисците, че те имат пълната подкрепа и солидарност на СП, и ние молим правителството на [[Франция]] да изрази по-силна позиция, осъждайки репресиите.“<ref>{{cite web|url=http://latimesblogs.latimes.com/babylonbeyond/2011/01/tunisia-france-iran-neda-uprisings-protests-police-support-crackdown.html|title=TUNISIA: France's attitude toward crackdown raises eyebrows}}</ref> На 24 януари, държавния прокурор съобщава, че ще започне разследване срещу френските активи, държани от Бен Али.<ref>{{cite web|url=http://www.english.rfi.fr/africa/20110124-paris-begins-investigation-ben-alis-assets |title=Paris begins investigation into Ben Ali's assets |publisher=RFI |accessdate=26 януари 2011}}</ref> Правителството на Франция също казва, че ще изследва възможни нередности с активите на Бен Али.<ref>{{cite web|url=http://www.allheadlinenews.com/briefs/articles/90031971?Paris%20probes%20Tunisia%26%23146%3Bs%20ousted%20leader%26%23146%3Bs%20assets%20held%20in%20France#ixzz1C1VkjbOx |title=Paris probes Tunisia's ousted leader's assets held in France |publisher=All Headline News |date=2011-01-24 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
* {{флагче|Иран}} [[Иран]]ския говорител на Парламента Али Ларижани похвалва протестите от тунисците, които „възвръщат техните права“. Той обвинява западните държави като „държави които са основните виновници за автокрацията (в Тунис)...(но) претендират че симпатизират на нацията“.<ref>http://www.tehrantimes.com/Index_view.asp?code=234242|publisher=Tehran Times|date=2011-01-17 януари 2011</ref>
 
* {{флагче|Либия}} На 16 януари, [[Либия|либийския]] лидер [[Муамар Кадафи]] изразява несъгласие с премахването на Бен Али в реч по либийската държавна телевизия: „Вие сте изстрадали много. Посоката, в която вървите е да се молите на качулати гангстери, крадци и огън. (Ефектите, причинени от туниското въстание) водят до хаос без видим край“.<ref>Richard Spencer. "[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/tunisia/8262859/Gaddafi-bring-back-Ben-Ali-theres-none-better.html Gaddafi: bring back Ben Ali, there's none better]." The Guardian. Jan. 16, 2011. Accessed Jan. 16, 2011.</ref> „Аз съм притеснен за хората в Тунис, чиито синове умират всеки ден. И за какво? За да стане някой президент вместо Бен Али? Не знам тези нови хора, но всички знаехме Бен Али и реформите, постигнати в Тунис. Защо унищожавате всичко? (Не се заблуждавайте от) [[Уикилийкс]], които публикуват информация, написана от лъжливи посланици за да създават хаос.“<ref>Monsters and Critics. "[https://archive.is/20121206044002/www.monstersandcritics.com/news/africa/news/article_1612073.php/Libya-s-Gaddaffi-pained-by-Tunisian-revolt-blames-WikiLeaks Libya's Gaddaffi] pained by Tunisian revolt, blames WikiLeaks." Jan. 16, 2011. Accessed Jan. 16, 2011.</ref>
Ред 164:
* {{флагче|Великобритания}} Външния секретар на [[Обединено кралство|Обединеното кралство]] Уилям Хаг осъжда насилието и иска „бързо връщане на законът и редът, сдържане от всички страни, законни свободни и честни избори и незабавно увеличение на политическите свободи в Тунис“, призовавайки туниските власти да „направят всичко каквото могат, за да разрешат проблема мирно“. Извънреден полет до Тунис гарантира връщането на всички британци от страната.
 
* {{флагче|САЩ}} [[Президент на Съединените американски щати|Президентът]] на [[САЩ]] [[Барак Обама]] аплодира куража и достойнството на протестиращите тунисци. Той призовава всички партии да останат спокойни и да избягват насилие.<ref>{{cite web|url=http://apnews.myway.com//article/20110114/D9KOCJD80.html|title=Tunisians drive leader from power in mass uprising}}</ref> Той също казва на туниското правителство да уважава гражданските права и да организира свободни и честни избори в бъдещето.<ref>{{cite web|url=http://www.google.com/hostednews/canadianpress/article/ALeqM5jXuDQ-5e4DVijR75FjvAfKHbLooA?docId=5654980|title=Obama condemns violence in Tunisia, calls for government to respect human rights}}</ref> По време на Годишната си реч пред Конгреса, той споменава събитията в Тунис, казвайки, че демократичните ценности са подкрепяни от САЩ и че „усилията“ на американците са искани от останалите в света.<ref>Breaking News, State of the Union. Al Jazeera English. 3:00 GMT, 26 януари 2011.</ref> Държавния департамент също изразява подкрепата си, и се надява да обсъдят положението в Тунис със специално изпратена делегация във Франция.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/2011125152635550548.html |title=US: Tunisia example can spur reform |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-14 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
* {{флагче|Филипини}} Филипинското Министерство на външните работи казва, че [[Филипини]]те „следят близо развитието в Тунис след формирането на временно правителство“, подкрепяйки желанието на тунисците и призовавайки за връщане на спокойствието за да се подготвят за „свободни, честни и прозрачни“ избори.<ref name="philippines">{{cite web|url=http://dfa.gov.ph/main/index.php/newsroom/dfa-releases/2408-philippine-statement-on-tunisia |title=Philippine Statement on Tunisia |publisher=Philippine Department of Foreign Affairs | date=2011-01-26 януари 2011 |accessdate=28 януари 2011}}</ref>
 
== Нестабилност в региона ==
Ред 173:
::''Вижте още: [[Мохамед Буазизи#Последици]]''
 
Действията на Буазизи предизвикват широк отзвук в региона. „Има огромен интерес. Египтяните последват примера на Тунис с голямо удоволствие, защото откриват огромни прилики между тяхното положение и това в Тунис“."<ref>{{cite web|last=Westcott |first=Kathryn |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-12206551 |title=Why do people set themselves on fire? |publisher=BBC News |date=2011-01-18 януари 2011 |accessdate=26 януари 2011}}</ref>
 
Икономически анализатор също предполага, че нестабилността може да се разпростре в [[Либия]] и [[Саудитска Арабия]].<ref>http://www.bloomberg.com/news/2011-01-28/crude-oil-climbs-from-eight-week-low-in-new-york-as-u-s-economy-expands.html</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жасминова_революция“.