Самоубийство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
м замяна на месец на бг. |
||
Ред 11:
}}
<!--Определение и рискови фактори-->
'''Самоубийство''' ([[латински език|лат.]] ''suicidium'', от ''sui caedere'', „да се убия“) е акт, при който човек умишлено причинява собствената си [[смърт]]. Самоубийството често се извършва от [[депресия|отчаяние]], причината за което често се отдава на [[психично разстройство]] като [[депресия]], [[биполярно разстройство]], [[шизофрения]], [[алкохолизъм]] или злоупотреба с [[наркотици]]<ref name=Hawton2009>{{cite journal |author=Hawton K, van Heeringen K |title=Suicide|journal=Lancet |volume=373 |issue=9672 |pages=1372 – 81 |year=2009 |month=
<!--Метод и епидемиология-->
Най-често използваният метод за самоубийство е различен в различните страни и отчасти е свързан с достъпа до различни средства. Най-често срещаните методи включват [[обесване]], [[отравяне]] с [[пестициди]] и [[огнестрелни оръжия]]. Всяка година около 800 000 до един милион души умират в резултат на самоубийство, което го нарежда на 10-то място сред водещите причини за смърт в света.<ref name=Hawton2009/><ref name=Var2012/> Самоубийствата са по-чести при мъжете, отколкото жените, като три до четири пъти е по-вероятно мъжете да се самоубият, отколкото жените. <ref>{{cite book|last=Meier|first=Marshall B. Clinard, Robert F.|title=Sociology of deviant behavior|year=2008|publisher=Wadsworth Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-0-495-81167-1|page=169|url=http://books.google.co.uk/books?id=VB3OezIoI44C&pg=PA169|edition=14th ed.}}</ref> Изчислено е, че всяка година има 10 до 20 милиона опити за самоубийство без летален изход.<ref>{{cite journal|author=Bertolote JM, Fleischmann A |title=Suicide and psychiatric diagnosis: a worldwide perspective |journal=World Psychiatry|volume=1 |issue=3 |pages=181 – 5 |year=2002 |month=
<!--История, общество и култура -->
Ред 28:
[[Файл:Suicide cases from 16 American states (2008).png|мини|upright=1.35|Обстоятелства, предизвикващи самоубийства, според данни от 16 американски щата през 2008 г.<ref>{{cite journal|last=Karch|first=DL|coauthors=Logan, J; Patel, N; Centers for Disease Control and Prevention, (CDC)|title=Surveillance for violent deaths—National Violent Death Reporting System, 16 states, 2008.|journal=Morbidity and mortality weekly report. Surveillance summaries (Washington, D.C.: 2002)|date=2011 Aug 26|volume=60|issue=10|pages=1 – 49|pmid=21866088}}</ref>]]
Факторите, които повлияват риска от самоубийство включват психични заболявания, злоупотреба с наркотици, психологични състояния, културно, семейно и социално положение и [[генетична обремененост]].<ref name="Hawton2012" /> Психичните заболявания и злоупотребата с [[психоактивно вещество|психотропни вещества]] често съществуват успоредно.<ref name="Drug2011" /> Останалите рискови фактори включват предишни опити за самоубийство,<ref name="EB2011" /> непосредствена наличност на средства за извършване на деянието, семейна история на самоубийства или наличие на травматично увреждане на [[Човешки мозък|мозъка]].<ref>{{cite journal|last=Simpson|first=G|coauthors=Tate, R|title=Suicidality in people surviving a traumatic brain injury: prevalence, risk factors and implications for clinical management.|journal=Brain injury: [BI]|date=2007 Dec|volume=21|issue=13 – 14|pages=1335 – 51|pmid=18066936|doi=10.1080/02699050701785542}}</ref> Установено е например, че броят на самоубийствата е по-голям в домакинства с огнестрелно оръжие, отколкото в домакинства без такова.<ref name="Miller 393–408">{{cite journal|last=Miller|first=M|coauthors=Azrael, D; Barber, C|title=Suicide mortality in the United States: the importance of attending to method in understanding population-level disparities in the burden of suicide.|journal=Annual review of public health|date=2012 Apr|volume=33|pages=393 – 408|pmid=22224886|doi=10.1146/annurev-publhealth-031811-124636}}</ref> Социално-икономически фактори като [[безработица]], [[бедност]], [[бездомник|бездомност]] и [[дискриминация]] може да породят мисли за самоубийство.<ref>{{cite journal |author=Qin P, Agerbo E, Mortensen PB |title=Suicide risk in relation to socioeconomic, demographic, psychiatric, and familial factors: a national register-based study of all suicides in Denmark, 1981 – 1997 |journal=Am J Psychiatry |volume=160 |issue=4 |pages=765 – 72|year=2003 |month=
=== Психични разстройства ===
Психичните разстройства често съпътстват самоубийството, като се проявяват при 27<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk">{{cite web|last=University of Manchester Centre for Mental Health and Risk|title=The National Confidential Inquiry into Suicide and Homicide by People with Mental Illness|url=http://www.medicine.manchester.ac.uk/cmhr/centreforsuicideprevention/nci/reports/annual_report_2012.pdf|accessdate=25 юли 2012}}</ref> до повече от 90% от случаите.<ref name=EB2011/> При хората, приети в [[Психиатрична болница|психиатрично заведение]], рискът от успешен опит за самоубийство през целия им живот е 8,6%.<ref name=EB2011/> Половината от всички хора, които умират при самоубийство, може да страдат от [[депресия]]. При наличието на такова разстройство или на някое от другите афективни разстройства като биполярно разстройство, рискът от самоубийство нараства 20 пъти.<ref name=Che2012>{{cite book|last=Chehil|first=Stan Kutcher, Sonia|title=Suicide Risk Management A Manual for Health Professionals.|publisher=John Wiley & Sons|location=Chicester|isbn=978-1-119-95311-1|pages=30 – 33|year=2012|url=http://books.google.ca/books?id=fV8_1u0c7l0C&pg=PA31|edition=2nd ed.}}</ref> Други състояния свързани с това включват шизофрения (14%), разстройства на личността (14%),<ref>{{cite journal|last=Bertolote|first=JM|coauthors=Fleischmann, A; De Leo, D; Wasserman, D|title=Psychiatric diagnoses and suicide: revisiting the evidence.|journal=Crisis|year=2004|volume=25|issue=4|pages=147 – 55|pmid=15580849}}</ref> биполярно разстройство,<ref name=Che2012/> и [[посттравматичен стрес]].<ref name=EB2011/> Около 5% от хората с шизофрения умират в резултат на самоубийство.<ref name=Lancet09>{{cite journal |author=[[Jim van Os|van Os J]], Kapur S |title=Schizophrenia |journal=Lancet |volume=374 |issue=9690|pages=635 – 45 |year=2009|month=
Историята на предишни опити за самоубийство е най-сериозната прогноза за успешно извършване на самоубийство.<ref name=EB2011>{{cite journal|last=Chang|first=B|coauthors=Gitlin, D; Patel, R|title=The depressed patient and suicidal patient in the emergency department: evidence-based management and treatment strategies.|journal=Emergency medicine practice|date=2011 Sep|volume=13|issue=9|pages=1 – 23; quiz 23 – 4|pmid=22164363}}</ref> При приблизително 20% от самоубийствата е имало предишен опит и от тези, които са опитвали да се самоубият 1% успяват да го направят в рамките на една година<ref name=EB2011/>, а повече от 5% извършват самоубийство след 10 години.<ref name=Tint2010/> Макар актовете на самонараняване да не се считат за опити за самоубийство, наличието на склонност към самонараняване е свързано с повишен риск от самоубийство.<ref>{{cite journal | pmid = 17606825 | doi=10.1001/archpedi.161.7.634 | volume=161 | issue=7 | title=The relationship between self-injurious behavior and suicide in a young adult population | year=2007 |month=
При приблизително 80% от успешните самоубийства човекът е посещавал лекар в рамките на една година преди смъртта си,<ref name=Pir1998/> като 45% от хората са посещавали специалист в рамките на месец преди самоубийството.<ref>{{cite journal|last=Luoma|first=JB|coauthors=Martin, CE; Pearson, JL|title=Contact with mental health and primary care providers before suicide: a review of the evidence.|journal=The American Journal of Psychiatry|date=2002 Jun|volume=159|issue=6|pages=909 – 16|pmid=12042175}}</ref> Между 25 и 40% от тези, които са извършили успешно самоубийство, са имали контакт със служби по [[психично здраве]] през предходната година.<ref name="University of Manchester Centre for Mental Health and Risk"/><ref name=Pir1998>{{cite journal|last=Pirkis|first=J|coauthors=Burgess, P|title=Suicide and recency of health care contacts. A systematic review.|journal=The British journal of psychiatry: the journal of mental science|date=1998 Dec|volume=173|pages=462 – 74|pmid=9926074}}</ref>
Ред 43:
<!--Седативи (етилов алкохол, бензодиазепин, опиоиди-->
Когато извършат самоубийство, повечето хора са под въздействието на седативно-хипнотични вещества (като [[Алкохолна напитка|алкохол]] или [[бензодиазепин]]и)<ref name=Youssef2008>{{cite journal |author=Youssef NA, Rich CL |title=Does acute treatment with sedatives/hypnotics for anxiety in depressed patients affect suicide risk? A literature review |journal=Ann Clin Psychiatry |volume=20 |issue=3|pages=157 – 69 |year=2008|pmid=18633742 |doi=10.1080/10401230802177698 }}</ref>, като развит алкохолизъм има в между 15 до 61% от случаите.<ref name=Drug2011/> В страните, в които има по-висок процент на употреба на алкохол и по-голям брой питейни заведения, обикновено се отчита и по-голям процент на самоубийствата,<ref name=ETOH2006/> като тази връзка се отнася по-скоро към употребата на дестилиран спирт, отколкото към общата употреба на алкохол.<ref name=Drug2011/> Около 2,2 – 3,4% от хората, лекувани за алкохолизъм през даден период от живота им, умират вследствие на самоубийство.<ref name=ETOH2006>{{cite journal|last=Sher|first=L|title=Alcohol consumption and suicide.|journal=QJM: monthly journal of the Association of Physicians|date=2006 Jan|volume=99|issue=1|pages=57 – 61|pmid=16287907|doi=10.1093/qjmed/hci146}}</ref> Алкохолиците, които правят опит за самоубийство, обикновено са мъже, по-възрастни и вече са опитвали да се самоубият.<ref name=Drug2011/> Между 3 и 35% от смъртните случаи сред употребяващите [[хероин]] се дължат на самоубийство (приблизително 14 пъти повече, отколкото при тези, които не употребяват).<ref>{{cite journal |author=Darke S, Ross J |title=Suicide among heroin users: rates, risk factors and methods|journal=Addiction |volume=97 |issue=11 |pages=1383 – 94 |year=2002|month=
<!--Стимуланти -->
Ред 53:
=== Патологични състояния ===
Съществува връзка между склонността към самоубийство и физическите здравословни проблеми, в това число<ref name=Tint2010/> [[хронична болка]],<ref>{{cite journal|last=Manthorpe|first=J|coauthors=Iliffe, S|title=Suicide in later life: public health and practitioner perspectives.|journal=International journal of geriatric psychiatry|date=2010 Dec|volume=25|issue=12|pages=1230 – 8|pmid=20104515|doi=10.1002/gps.2473}}</ref> травматично увреждане на мозъка,<ref>{{cite journal |author=Simpson GK, Tate RL |title=Preventing suicide after traumatic brain injury: implications for general practice |journal=Med. J. Aust. |volume=187|issue=4 |pages=229 – 32 |year=2007 |month=
Нарушения на съня като [[безсъние]]<ref>{{cite journal|last=Ribeiro|first=JD|coauthors=Pease, JL; Gutierrez, PM; Silva, C; Bernert, RA; Rudd, MD; Joiner TE, Jr|title=Sleep problems outperform depression and hopelessness as cross-sectional and longitudinal predictors of suicidal ideation and behavior in young adults in the military.|journal=Journal of Affective Disorders|date=2012 Feb|volume=136|issue=3|pages=743 – 50|pmid=22032872|doi=10.1016/j.jad.2011.09.049}}</ref> и [[сънна апнея]] са рискови фактори за депресия и самоубийство. В някои случаи нарушенията на съня могат да бъдат рисков фактор, независимо от депресията.<ref>{{cite journal|last=Bernert|first=RA|coauthors=Joiner TE, Jr; Cukrowicz, KC; Schmidt, NB; Krakow, B|title=Suicidality and sleep disturbances.|journal=Sleep|date=2005 Sep|volume=28|issue=9|pages=1135 – 41|pmid=16268383}}</ref> Редица други заболявания могат да имат симптоми, подобни на разстройства на [[настроение]]то, включително [[хипотиреоидизъм]], [[болест на Алцхаймер|Алцхаймер]], [[мозъчен тумор|мозъчни тумори]], лупус, както и странични ефекти от редица лекарства (като например [[Блокер (фармакология)|бета-блокери]] и [[стероид]]и).<ref name=EB2011/>
Ред 71:
Медиите, в това число и интернет, играят важна роля.<ref name=Hawton2012/> Начинът, по който те описват самоубийството може да има отрицателен ефект при голям брой очебийни, повтарящи се репортажи, които прославят или придават романтичен характер на самоубийството, като по този начин оказват голямо влияние.<ref name="Boh2012">{{cite journal|last=Bohanna|first=I|coauthors=Wang, X|title=Media guidelines for the responsible reporting of suicide: a review of effectiveness.|journal=Crisis|year=2012|volume=33|issue=4|pages=190 – 8|pmid=22713977|doi=10.1027/0227 – 5910/a000137}}</ref> При даване на подробно описание на начин за самоубийство чрез специфични средства, този метод на самоубийство може да придобие по-голяма популярност сред масовото население.<ref name=Yip2012/>
Това задейства „лавина“ от самоубийства или подражателски самоубийства, известни като [[ефект на Вертер]], по името на главния герой от произведението на [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] – „''[[Страданията на младия Вертер]]''“, който се самоубива.<ref name=Sia2012/> Този риск е по-голям при юноши, които могат да видят смъртта в романтична светлина.<ref>{{cite journal |author=Stack S |title=Suicide in the media: a quantitative review of studies based on non-fictional stories |journal=Suicide Life Threat Behav |volume=35 |issue=2 |pages=121 – 33|year=2005 |month=
|journal=Psychiatry |volume=8 |issue=7 |pages=269 – 271 |date=July 2009 |doi=10.1016/j.mppsy.2009.04.009|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1476179309000 72X}}</ref> Противоположен на ефекта Вертер е предложеният [[ефект на Папагено]], при който обхващането на ефективни [[механизми за справяне]] може да има защитен ефект. Терминът е наречен на герой в операта на [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]] ''„[[Вълшебната флейта]]“'', който се страхува от загубата на любим човек и е готов да се самоубие, но получава помощ от приятелите си.<ref name=Sia2012>{{cite journal|last=Sisask|first=M|coauthors=Värnik, A|title=Media roles in suicide prevention: a systematic review.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Jan|volume=9|issue=1|pages=123 – 38|pmid=22470283|doi=10.3390/ijerph9010123|pmc=3315075}}</ref> Ако медиите следват съответните указания за изготвяне на репортажи, рискът от самоубийство може да бъде намален.<ref name="Boh2012"/> Постигането на консенсус с индустрия обаче може да бъде трудно, особено в дългосрочен план.<ref name="Boh2012"/>
Ред 84:
[[Файл:SuicideCFR.png|мини|upright=1.35|Процент на смъртност според метода на самоубийство в Съединените американски щати.<ref name="Miller 393–408"/>]]
{{Основна|Начини за самоубийство}}
Водещите начини за самоубийство са различни в различните страни. Водещите методи в различните региони включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия.<ref>{{cite journal|author=Ajdacic-Gross V |title=Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database |journal=Bull. World Health Organ. |volume=86 |issue=9 |pages=726 – 32 |year=2008|month=
В световен мащаб 30% от самоубийствата се извършват с пестициди. Използването на този метод обаче варира значително – от 4% в [[Европа]] до над 50% в тихоокеанския район.<ref>{{cite journal |author=Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F |title=The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review |journal=BMC Public Health |volume=7 |page=357 |year=2007 |pmid=18154668 |pmc=2262093|doi=10.1186/1471-2458-7-357}}</ref> Той е също често срещан в [[Латинска Америка]] поради лесния достъп до пестициди сред земеделското население.<ref name=Yip2012/> В много държави свръхдозата от наркотици заема приблизително 60% от самоубийствата сред жените и 30% сред мъжете.<ref>{{cite book|last=Geddes|first=John|title=Psychiatry|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-923396-0|page=62|url=http://books.google.ca/books?id=F4THKWvbAPEC&pg=PA62|edition=4th ed.|coauthors=Price, Jonathan; Gelder, Rebecca McKnight; with Michael; Mayou, Richard}}</ref> Много от тях са непланирани и настъпват по време на остър период на амбивалентност.<ref name=Yip2012/> Смъртността варира при различните методи. При използване на огнестрелни оръжия тя е 80 – 90%, при удавяне е 65 – 80%, при обесване – 60 – 85%, при вдишване на автомобилни газове – 40 – 60%, при скачане от високи сгради 35 – 60%, при изгаряне на [[въглища]] – 40 – 50%, при използване на пестициди – 6 – 75%, при прием на свръхдоза [[лекарства]] 1,5 – 4%.<ref name=Yip2012/> Най-честите методи при опит за самоубийство се различават от най-честите успешни методи на самоубийство, като до 85% от опитите са чрез свръхдоза наркотици в [[развитите страни]].<ref name=Tint2010/>
Ред 170:
Нито една страна в Европа в момента не гледа на самоубийството или на опита за самоубийство като на престъпление.<ref name=McL2007/> [[Англия]] и [[Уелс]] го декриминализират чрез Закона за самоубийствата от 1961 г., а [[Република Ирландия]] – през 1993 г.<ref name=McL2007/> Думата „извършвам“ е била използвана във връзка с това, че то е било незаконно, но много организации са сложили край на тази практика заради негативните конотации, които тя предизвиква.<ref>Holt, Gerry.[http://www.bbc.co.uk/news/magazine-14374296 „When suicide was illegal“]. [[BBC News]]. 3 август 2011 г. Посетен на 11 август 2011.</ref><ref name=guardian_style>{{cite web|title=Guardian & Observer style guide|url=http://www.guardian.co.uk/styleguide/s|work=Guardian website|publisher=The Guardian|accessdate=29 ноември 2011}}</ref>
В Индия самоубийството е незаконно и оцелялото семейство може да се сблъска с правни проблеми.<ref>{{cite book|last=Srivastava|first=editors, Nitish Dogra, Sangeet|title=Climate change and disease dynamics in India|publisher=The Energy and Resources Institute|location=New Delhi|isbn=978-81-7993-412-8|page=256|url=http://books.google.ca/books?id=UGrUgX-nKTIC&pg=PA256}}</ref> В [[Германия]] активната евтаназия е незаконна и всеки присъствал на самоубийство може да бъде подведен под съдебна отговорност за неоказване на помощ при спешен случай.<ref>„German politician Roger Kusch helped elderly woman to die“[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4251894.ece Times Online] 2 юли 2008</ref> Швейцария наскоро предприе стъпки за легализиране на евтаназията за хора с хронични психически заболявания. Върховният съд в [[Лозана]] в съдебно решение от 2006 г. разреши на анонимно лице с дългогодишни психиатрични проблеми да сложи край на собствения си живот.<ref name=pmid17649899>{{cite journal|author=Appel, JM |title=A Suicide Right for the Mentally Ill? A Swiss Case Opens a New Debate|journal=Hastings Center Report |volume=37 |issue=3 |pages=21 – 23 |year=2007 |pmid=17649899|doi=10.1353/hcr.2007.0035 |month=
В Съединените щати самоубийството не е незаконно, но може да доведе до наказателна отговорност за онези, които се опитат да сложат край на живота си.<ref name=McL2007>{{cite book|last=McLaughlin|first=Columba|title=Suicide-related behaviour understanding, caring and therapeutic responses|year=2007|publisher=John Wiley & Sons|location=Chichester, England|isbn=978-0-470-51241-8|page=24|url=http://books.google.ca/books?id=I2FJRbekdC8C&pg=PA24}}</ref> Евтаназията е легализирана в щатите [[Орегон]]<ref>{{cite web|url=http://www.leg.state.or.us/ors/127.html |title=Chapter 127.800 – 995 The Oregon Death with Dignity Act|publisher=[[Oregon State Legislature]]}}</ref> и [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]].<ref>{{cite news|title=Chapter 70.245 RCW, The Washington death with dignity act|url=http://apps.leg.wa.gov/RCW/default.aspx?cite=70.245|work=[[Washington State Legislature]]}}</ref>
Ред 225:
[[Файл:Suicides by firearm 1999-2005.png|ляво|мини|250п|Процент на самоубийствата с огнестрелно оръжие в САЩ, разделени по пол и възраст (период 1999 – 2005)]]
Главните начини за извършване на самоубийства са различни за различните страни. Подобни начини включват бесене, отравяне с пестициди и огнестрелно оръжие.<ref>{{cite journal |author=Ajdacic-Gross V, Weiss MG, Ring M, et al. |title=Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database |journal=Bull. World Health Organ. |volume=86 |issue=9 |pages=726 – 32 |year=2008 |month=
Дали излагането на самоубийство (на близки например) е рисков фактор за самоубийство остава неразрешен въпрос.<ref>{{cite web |url=http://www.uptodate.com/online/content/topic.do?topicKey=adol_med/7847&selectedTitle=3~150&source=search_result#H17 |title=UpToDate Inc.}}</ref> През 1996 г. е проведено проучване, което не открива връзка между самоубийствата сред приятели,<ref>{{cite journal |author= Brent DA, Moritz G, Bridge J, Perper J, Canobbio R |title=Long-term impact of exposure to suicide: a three-year controlled follow-up |journal=J Am Acad Child Adolesc Psychiatry |volume=35 |issue=5 |pages=646 – 53 |year=1996 |month=
== Предотвратяване ==
Ред 274:
=== Употреба на алкохол и наркотици ===
В Съединените щати 16,5% от самоубийствата са свързани с алкохол.<ref>{{cite journal |title=Homicides and suicides—National Violent Death Reporting System, United States, 2003 – 2004 |journal=MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. |volume=55 |issue=26 |pages=721 – 4 |year=2006 |month=
== Места ==
| |||