Хепатит C: Разлика между версии

Заразяването с хепатит C става основно по кръвен път чрез венозна употреба на [[наркотици]], чрез нестерилно медицинско оборудване и [[кръвопреливане]]. Изчислено е, че 130 – 170 милиона души по света имат хепатит C. Учени започват проучвания на вируса на хепатит С през 70-те години на [[ХХ век]] и през 1989 г. потвърждават съществуването му.<ref name="pmid19781804">{{cite journal |author=Houghton M |title=The long and winding road leading to the identification of the hepatitis C virus |journal=Journal of Hepatology |volume=51 |issue=5 |pages=939 – 48 |year=2009|month=NovemberНоември |pmid=19781804 |doi=10.1016/j.jhep.2009.08.004 }}</ref> Няма данни вирусът да причинява заболяване при [[животни]].

Хепатит С се свързва рядко и със [[синдром на Сьогрен]] ([[Автоимунно заболяване|автоимунно нарушение]]), по-нисък от нормалното брой на [[тромбоцити]]те в кръвта, хронично кожно заболяване, [[диабет]] и [[Лимфома|неходжкинови лимфоми]].<ref name=Extrahepatic>{{cite journal |author=Zignego AL, Ferri C, Pileri SA, Caini P, Bianchi FB |title=Extrahepatic manifestations of Hepatitis C Virus infection: a general overview and guidelines for a clinical approach |journal=Digestive and Liver Disease |volume=39 |issue=1 |pages=2 – 17 |year=2007 |month=JanuaryЯнуари |pmid=16884964 |doi=10.1016/j.dld.2006.06.008}}</ref><ref>{{cite journal|last=Louie|first=KS|coauthors=Micallef, JM, Pimenta, JM, Forssen, UM|title=Prevalence of thrombocytopenia among patients with chronic hepatitis C: a systematic review.|journal=Journal of viral hepatitis|date=2011 Jan|volume=18|issue=1|pages=1 – 7|pmid=20796208}}</ref>

Вирусът на хепатит С представлява малък, покрит с липидна мембрана, едноверижен [[РНК вирус]] с положителна полярност.<ref name=NEJM2011/> Той е представител на [[Род (биология)|род]] ''Hepacivirus'' от [[Семейство (биология)|семейство]] ''[[Flaviviridae]]''.<ref name=ID2010>{{cite book|last=Dolin|first=[edited by] Gerald L. Mandell, John E. Bennett, Raphael|title=Mandell, Douglas, and Bennett's principles and practice of infectious diseases|year=2010|publisher=Churchill Livingstone/Elsevier|location=Philadelphia, PA|isbn=978-0443068393|pages=Chapter 154|edition=7th ed.}}</ref> Съществуват седем основни [[генотип]]а на вируса на хепатит С.<ref name=Nakano2011>{{cite journal |author=Nakano T, Lau GM, Lau GM, Sugiyama M, Mizokami M|title=An updated analysis of hepatitis C virus genotypes and subtypes based on the complete coding region |journal=Liver Int. |year=2011|month=DecemberДекември |pmid=22142261 |doi=10.1111/j.1478-3231.2011.02684.x }}</ref> В САЩ генотип 1 причинява 70% от случаите, генотип 2 причинява 20%, а всеки от останалите генотипове причинява 1%.<ref name=AFP2010/> Генотип 1 е също и най-често срещаният в Южна Америка и Европа.<ref name=NEJM2011/>

Не е известно дали хепатит С може да се предава по полов път.<ref name=Sex2010>{{cite journal|author=Tohme RA, Holmberg SD |title=Is sexual contact a major mode of hepatitis C virus transmission? |journal=Hepatology |volume= 52|issue= 4|pages= 1497 – 505|year=2010|month=JuneЮни|pmid=20635398 |doi=10.1002/hep.23808}}</ref> Въпреки че съществува връзка между някои високорискови сексуални дейности и хепатит С, не е ясно дали в съобщените случаи предаването на заболяването се дължи на неспомената употреба на наркотици или на самия [[секс]].<ref name=AFP2010/> Доказателствата подкрепят отсъствието на риск при [[хетеросексуалните]] двойки, които нямат полов контакт с други хора.<ref name=Sex2010/> Сексуалните практики, които включват високи нива на травма на вътрешната обвивка на аналния канал, като например проникване през [[анус]]а или такива, които се извършват при вече съществуваща друга инфекция, която се пренася по полов път, включително вируса на хепатит С или генитална улцерация, представляват риск.<ref name=Sex2010/> Правителството на САЩ препоръчва единствено употребата на презерватив за предпазване от предаване на хепатит С при хора с множество партньори.<ref>{{cite web|title=Hepatitis C Group Education Class|url=http://www.hepatitis.va.gov/products/HCV-education-class-script.asp|work=United States Department of Veteran Affairs}}</ref>

Предмети за лична употреба, като например [[бръснач]]и, [[Четка за зъби|четки за зъби]] и инструменти за маникюр или педикюр може да влязат в контакт с кръв. Използването на такива предмети като общи от различни хора крие риск от излагане на зараза с вируса на хепатит С.<ref name="pmid16907842">{{cite journal |author=Lock G, Dirscherl M, Obermeier F, ''et al.'' |title=Hepatitis C —contamination of toothbrushes: myth or reality? |journal=J. Viral Hepat. |volume=13 |issue=9 |pages=571 – 3 |year=2006 |month=SeptemberСептември |pmid=16907842|doi=10.1111/j.1365-2893.2006.00735.x }}</ref><ref name=CDC12/> Трябва да се внимава с порязвания, ранички или други източници на кървене.<ref name=CDC12/> Вирусът на хепатит С не се разпространява чрез обикновен контакт като прегръдка, целувка или използване на общи прибори за хранене или готвене.<ref name=CDC12>{{cite web |url= http://www.cdc.gov/hepatitis/HCV/HCVfaq.htm#section2|title=Hepatitis C |work=FAQ – CDC Viral Hepatitis |accessdate=2 Jan 2012}}</ref>

Хората с доказани чернодробни аномалии поради инфекция с вируса на хепатит С трябва да потърсят лечение.<ref name=AFP2010/> Използваното понастоящем лечение представлява комбинация от ''пегилиран интерферон'' и антивирусното лекарство ''рибавирин'', която се прилага в продължение на 24 до 48 седмици, в зависимост от типа на вируса на хепатит С.<ref name=AFP2010/> 50 – 60% от лекуваните получават подобрение.<ref name=AFP2010/> Комбинирането на ''боцепревир'' или ''телапревир'' с ''рибавирин'' и ''пегинтерферон алфа'' подобрява антивирусния отговор при хепатит С от генотип 1.<ref name="pmid21828346">{{cite journal | author = Foote BS, Spooner LM, Belliveau PP | title = Boceprevir: a protease inhibitor for the treatment of chronic hepatitis C | journal = Ann Pharmacother | volume = 45| issue = 9 | pages = 1085 – 93 | year = 2011 | month = September | pmid = 21828346 | doi = 10.1345/aph.1P744 }}</ref><ref name="pmid21558488">{{cite journal | author = Smith LS, Nelson M, Naik S, Woten J | title = Telaprevir: an NS3/4A protease inhibitor for the treatment of chronic hepatitis C |journal = Ann Pharmacother | volume = 45 | issue = 5 | pages = 639 – 48 | year = 2011 | month = May | pmid = 21558488 | doi = 10.1345/aph.1P430}}</ref><ref name="pmid21898493">{{cite journal | author = Ghany MG, Nelson DR, Strader DB, Thomas DL, Seeff LB | title = An update on treatment of genotype 1 chronic hepatitis C virus infection: 2011 practice guideline by the American Association for the Study of Liver Diseases | journal = Hepatology | volume = 54 | issue = 4 | pages = 1433 – 44 | year = 2011 | month = October | pmid = 21898493 | pmc = 3229841 | doi = 10.1002/hep.24641}}</ref> Лечението се свързва с чести странични ефекти: половината от лекуваните получават грипоподобни симптоми, а една трета от лекуваните развиват емоционални проблеми.<ref name=AFP2010/> Ефикасността на лечението е много по-голяма, когато то се прилага през първите шест месеца, отколкото ако се прилага след като хепатит С вече е станал хроничен.<ref name=Tah2009/> Ако даден човек развие нова инфекция и тя не отзвучи след осем до дванадесет седмици, препоръчва се 24-седмично лечение с ''пегилиран интерферон''.<ref name=Tah2009/> За хората, които имат таласемия (нарушение на кръвта), ''рибавирин'' се явява по-полезен, но той увеличава необходимостта от трансфузии.<ref>{{cite journal |author=Alavian SM, Tabatabaei SV |title=Treatment of chronic hepatitis C in polytransfused thalassaemic patients: a meta-analysis |journal=J. Viral Hepat.|volume=17 |issue=4 |pages=236 – 44 |year=2010 |month=AprilАприл |pmid=19638104|doi=10.1111/j.1365-2893.2009.01170.x }}</ref>

Отговорът на лечението варира в зависимост от вирусния генотип. Продължителен отговор на лечение има при около 40 – 50% от хората с вирус на хепатит С от генотип 1 при 48 седмици на лечение.<ref name=NEJM2011/> Продължителен отговор на лечение е получен при 70 – 80% от хората с вирус на хепатит С от генотип 2 и 3 при 24 седмици на лечение.<ref name=NEJM2011/> Продължителен отговор на лечение има при 65% от хората с вирус на хепатит С от генотип 4 и 3 при 48 седмици на лечение. Доказателството за лечение при генотип 6 не е достатъчно, а където съществува, то е за 48 седмици на лечение при същите дози, както и при генотип 1.<ref>{{cite journal |author=Fung J, Lai CL, Hung I, ''et al.'' |title=Chronic hepatitis C virus genotype 6 infection: response to pegylated interferon and ribavirin |journal=The Journal of Infectious Diseases |volume=198 |issue=6|pages=808 – 12 |year=2008 |month=SeptemberСептември |pmid=18657036 |doi=10.1086/591252}}</ref>

В средата на 1970-те години Харви Дж. Алтер, началник на отделение инфекциозни заболявания в отдела за трансфузионна медицина към Националния здравен институт и неговият изследователски екип доказват, че повечето случаи на хепатит след кръвопреливане не се дължат на вирусите на хепатит А или В. Въпреки това откритие международните усилия в сферата на изследванията за идентифициране на вируса продължават да бъдат безуспешни през следващите десет години. През 1987 г. Майкъл Хютън, Куи-Лим Чо и Джордж Куо от „''Chiron Corporation“'', в сътрудничество с д-р Д. У. Брадли от Центъра за контрол и профилактика на заболяванията, използват нов подход за идентифициране на неизвестен [[организъм]] чрез молекулярен клонинг и разработват нов диагностичен тест.<ref name = Boyer>{{cite book | isbn = 9780792387602 | last = Boyer | first = JL | title = Liver cirrhosis and its development: proceedings of the Falk Symposium 115 | pages = [http://books.google.ca/books?id=n5P696E7T0wC&pg=PA344#v=onepage&q&f=false 344] | publisher =[[Springer Science+Business Media|Springer]] | year = 2001 }}</ref> През 1988 г. Алтер идентифицира вируса, като потвърждава наличието му в панел от проби с хепатит, който не е нито А, нито В. През април 1989 г. новината за откриването на вируса на хепатит С е публикувана в две статии на списание „''Science'' “(„Наука“).<ref name="choo">{{cite journal|author=Choo QL, Kuo G, Weiner AJ, Overby LR, Bradley DW, Houghton M |title=Isolation of a cDNA clone derived from a blood-borne non-A, non-B viral hepatitis genome |journal=Science |volume=244 |issue=4902 |pages=359 – 62 |year=1989 |month=AprilАприл |pmid=2523562 |doi=10.1126/science.2523562}}</ref><ref name="kuo">{{cite journal |author=Kuo G, Choo QL, Alter HJ, ''et al.'' |title=An assay for circulating antibodies to a major etiologic virus of human non-A, non-B hepatitis |journal=Science |volume=244 |issue=4902 |pages=362 – 4 |year=1989 |month=AprilАприл |pmid=2496467 |doi=10.1126/science.2496467}}</ref> Това откритие довежда до значително усъвършенстване на [[диагностика]]та и подобрение на антивирусното лечение.<ref name = Boyer/> През 2000 г. на д-р Алтер и д-р Хютън е присъдена [[награда Ласкер]] за клинични медицински изследвания за: „''пионерски труд в откриването на вируса причиняващ хепатит С и разработването на методи за тестване, които са намалили риска от хепатит С при кръвопреливане в САЩ от 30% през 1970 г. до почти нула през 2000 г.''“<ref>[http://web.archive.org/web/20080225184627/http://www.laskerfoundation.org/awards/library/2000clinical.shtml2000 Winners Albert Lasker Award for Clinical Medical Research], The Lasker Foundation. Посетен на 20 февруари 2008.</ref>