Наука и технологии в България: Разлика между версии

Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за [[индустриализация]] на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети<ref name=reforma>[http://www.glasove.com/article-6987.php „За реформата в българската наука“, Иван Чалъков]</ref>). В наукоемките производства като [[електроника]], точно машиностроене, компютърно оборудване, [[робот]]ика, [[фармацевтика]] България заема водещо място сред останалите [[социалистически страни.]]. [[Производство на компютри в България|Производството на компютри в България]] преживява разцвет през 80-те години на 20 век.

В периода 1959 – 1987 г. развитието на науката и техниката е насърчавано на държавно ниво, като за целта се отпуска специално финансиране. В партийни документи и в печата непрекъснато се споменава „научно-техническият прогрес“, а специално внимание се насърчава участието на младежта (движение за техническо и научно творчество на младежта, [[ТНТМ]]). Науката и техниката се ръководиръководят от [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] (ДКНТП) с ранг на министерство. Комитетът ръководи [[наука|научната]] и развойната дейност в страната, като координира дейността на БАН, университетите и ведомствените организации.

При [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода към пазарна икономика]] с унищожаването на стопанските[[Държавно стопанско обединение|държавните стопански обединения]] (ДСО) в началото на 1990-те години „ведомствената наука“ изчезва. Отношенията между БАН и ВУЗ стават конкурентни, като приетите по това време закони им дават [[автономия]]. Намалява търсенето на изследователскинаучни продукти и услуги, което фактически ликвидира звената по НИС. БАН изпада в тежка ситуация и намалява броя на институтите и учените в тях с повече от 1/3.

Най-съществената промяна след 1989 г. обаче е възстановяването на международната научна мобилност и масовото навлизане на български учени, докторанти и студенти на световния научен пазар. ДнесСлед 2000 г в Западна Европа и Северна Америка има десетки хиляди български студенти, хиляди български докторанти и учени, като стотици от тях са получили престижни награди и заемат ръководни позиции в съответните научни центрове<ref name=reforma/>.

От есента на 2009 г. започва ожесточеноживен дебат за стратегията за развитието на науката в България и в частност за необходимостта от [[реформи в БАН]]. През септември 2010 г. Министерският съвет приема ''Национална пътна карта за научна инфраструктура'' като стъпка за развиване на качествени научни изследвания<ref>[http://web.archive.org/web/20101127095034/http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/science/infrastructure/nac-patna-karta-nauchan-infrastrutura_rms692-2010.pdf Национална пътна карта за научна инфраструктура, приета с Решение № 692 от 21 септември 2010 г. на Министерския съвет]</ref>. В пътната карта се определят 7 български национални научноизследователски комплекса, които да бъдат развивани с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика.