Отваря главното меню

Промени

м
формат дати
 
== Фауна ==
Морската фауна на региона е с произход от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], попаднали в Карибско море в периода преди възникването на [[Панамски провлак|Панамския провлак]], преди около 4 млн години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба<ref name="nature">{{cite web|url=http://www.nature.org/wherewework/southamerica/venezuela/work/art5339.html|title=Southern Caribbean Basin of Venezuela|publisher=The Nature Conservacy|accessdate=24 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/611ZL64mp|archivedate=2011-08-18 август 2011}}</ref>, в това число [[акули]] ([[Бича акула]], [[Тигрова акула]], [[копринена акула]] и [[карибска рифова акула]]), [[Летящи риби]], [[Манта]], ''[[Acanthurus bahianus]]'', [[Ангелски риби]] (''Pomacanthus''), ''[[Chaetodon ocellatus]]'', [[Каменен костур голиат]] (''Epinephelus itajara''), [[Тарпон]] (''Megalops)'' и [[мурени]] (''Muraena)''. В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на [[лангусти]], [[сардина]], [[риба тон]]. Риби като баракуди, [[марлин]] и [[уаху]] (''Acanthocybium solandri'') са обект на спортен риболов.
 
== Екология ==
От началото на 19 век започва процеса на получаване на независимост от повечето страни в Карибския регион от европейските си метрополии, макар че и до днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. В резултат на [[Хаитянска революция|въстанието на робите]], френската колония [[Сан Доминго]] първа получава независимост през 1804 г. Останалата част от Еспаньола е завоювана от хаитяните през 1821 г., но през 1844 г. на тази територия е [[История на Доминиканската република|образувана Доминиканската република]]. След [[Война за независимост на Куба|серия от войни]], Куба ([[Испано-американска война|при намесата на САЩ]]) получава независимост от Испания през 1898 г., а остров [[Пуерто Рико]] преминава към Съединените американски щати, които започват да играят доминираща роля в региона. През 1903 г., при участието на САЩ след отделянето на [[Панама]] от Колумбия, е започнат строежа на [[Панамски канал|Панамския канал]], свързващ Карибско море с [[Тихи океан|Тихия океан]]. Той е открит на 15 август 1914 г. и се намира под американско управление до 31 декември 1999 г. През 1917 г. Дания продава на САЩ владенията си, които получават името [[Американски Вирджински острови]]. В периода от 1958 до 1962 г. голяма част от контролираните от Великобритания острови са отделени във [[Федерация Западна Индия|Западноиндийска федерация]], кояторая скоро се разпада на отделни държави.
 
На 12 декември 2001 г. държавните глави и правителствата на страните-членки на [[Асоциация на карибските държави|Асоциацията на карибските държави]] се събират на остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] (Венецуела) и подписват „Маргаритската декларация“, която признава Карибско море за общо наследство и безценен актив, и задават курс на сътрудничество на страните по въпросите за търговията, туризма, транспорта и ликвидирането на последствията от стихийни бедствия.<ref>{{cite web|date=December 11 – 12, 2001|url=http://www.acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm|title=Declaration of Margarita|publisher=Association of Caribbean States|accessdate=12 март 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8au8A5|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref> На 29 юли 2005 г., на среща в град [[Панама (град)|Панама]], членовете на асоциацията подтвърждават намеренията си.
 
=== История на изследванията ===
[[Файл:Waldseemuller map Caribbean.jpg|мини|150px|Фрагмент от картата на [[Мартин Валдземюлер]], отбелязваща Карибския регион, 1507 г.]]
Основните географски характеристики на региона са изучени от Христофор Колумб в хода на неговите пътешествия. По време на първите му две експедиции (1492 и 1493 г.) са открити Бахамските, Големите Антилски и северните острови на Малката Антилска дъга. Третата експедиция (1498 г.) открива остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и залива [[Пария (залив)|Пария]]. Четвъртата експедиция, която продължава от 1502 до 1504 г. и е последна за Колумб, се отправя още по на запад, в опит да намери проход към [[Индийския океан]]. По време на това пътешествие са изследвани бреговете на Хондурас, [[Москитовия бряг]], тези на Коста Рика и [[Панамски провлак|Панамския провлак]], както и залива [[Москитос]] и северната част на [[Дариенски залив|Дариенския залив]].<ref>{{книга|автор =Washington Irving.|заглавие =A History of the Life and Voyages of Christopher Columbus: In Four Volumes |ссылка =http://books.google.com/books?id=V0i3w-c9__cC |ответственный = |издание = |место = |издательство =G. & C. Carvill |год =1828 |pages = |allpages =399 |серия = |isbn = |тираж =}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/127070/Christopher-Columbus|title=Christopher Columbus (Italian explorer)|work=Britannica Online Encyclopedia|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8bdUhp|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref> [[Хуан де ла Коса]], командващ [[Санта-Мария (карака)|един от корабите]] от първата експедиция, по данни от пътешествията на Колумб, [[Америго Веспучи]] (1497 и 1498 г.), [[Джон Кабот|Джон]] и [[Себастиан Кабот]] (1497 и 1498 г.) съставя през [[1500]] г. първата карта на Новия свят.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/delacosa.php|title=First Map Showing the Gulf of Mexico, 1500|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8cilxC|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref>
 
[[Файл:1500 map by Juan de la Cosa-North up.jpg|200px|мини|ляво|Карта на новите открития, съставена от Хуан де ла Коса през 1500 г.]]
Продължавайки изследванията на новите земи, испанският [[конкистадор]] [[Алонсо де Охеда]] открива през 1499 г. остров [[Кюрасао]] и езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]],<ref>[https://slovar.cc/enc/bse/2026511.html Охеда БСЕ]</ref> а експедиция под ръководството на [[Родриго де Бастидас]] и [[Васко Нунес де Балбоа]] изследва устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]] и около 1 000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива [[Ураба]].<ref>{{cite web|url=http://www.slovopedia.com/2/193/209533.html|title=Бастидас Родриго|work=Большой энциклопедический словарь|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dEsQ8|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref> През 1507 г. [[Мартин Валдземюлер]], по данни от дотогавашните изследвания, съставя [[карта на Валдземюлер|свой вариант на карта на света]], в която за първи път се появява името ''[[Америка]]''. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф [[Герардус Меркатор]] издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.<ref name="gulf">{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/|title=Mexican Gulf Exploration History|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dxa9J|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref>
 
Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на 17 век внася английския [[пират|буканиер]] и изследовател [[Уилям Дампир]].<ref name="britannica" /> Немският пътешественик и изследовател [[Александър фон Хумболт]] посвещава няколко години (1799 – 1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.
 
През 1856 г. във френско навигационно ръководство се появява точна карта на Карибско море, включваща схема на преобладаващите течения.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/kerhallet.php|title=Map by De Kerhallet, 1853|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8ehX5t|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref> През 1873 г. Карибско море е изучавано в хода на британската експедиция на „Чалънджър“, след което в периода 1877 – 1889 г. този район е изследван по-подробно от американците.<ref name="britannica">{{cite web|author=Robert James Menzies, John C. Ogden.|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/95846/Caribbean-Sea|title=Caribbean Sea (sea, Atlantic Ocean)|work=Britannica Online Encyclopedia|accessdate=1 май 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fr6pF|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref> От 1872 до 1878 г. сътрудниците на [[NOAA]] провеждат точни [[хидролокатор|сонарни]] измервания и съставят първата съвременна [[Батиметрия|батиметрична]] карта на Карибско море и Мексиканския залив.<ref>{{cite web|url=http://oceanexplorer.noaa.gov/history/timeline/timeline.html|title=History of NOAA Ocean Exploration|publisher=[[NOAA]]|accessdate=1 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fENqA|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref>
 
Датски и американски експедиции от 1913 до 1930-те години, включително изследвания през 1934 г., проведени от [[Океанографски институт в Уудс Хол|Океанографския институт в Уудс Хол]] с помощта на кораба „Атлантис“,<ref name="gulf" /> полагат началото на систематичното изучаване на басейна на Карибско море, което продължава и до наши дни. Появата на [[акваланг]]а и изследователските подводници довежда до засилване на научната активност през втората половина на 20 век.<ref name="britannica" />
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" />
 
В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: пролива [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|Наветрения пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 950 до 2 350 m, а на Наветрения пролива – от 1 600 до 1 630 m.<ref name="britannica" /><ref>{{cite web|url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/ibcca/ibcca.html|title=International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico|publisher=[[NOAA]]|accessdate=23 април 2009|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8hKaie|archivedate=2011-08-13 август 2011}}</ref>
 
{|class="graytable"