Квантова механика: Разлика между версии

Копенхагенската интерпретация се дължи до голяма степен на датския физик теоретик [[Нилс Бор]] – остава формализмът на квантовата механика, който е най-широко приет сред физиците, около 75 години след неговото създаване. Според това тълкуване, вероятностният характер на квантовата механика не е временно явление, което в крайна сметка да бъде заменено от детерминистична теория, а вместо това трябва да се счита за окончателен отказ от класическата идея за „причинно-следствена връзка“. Смята се също така, че всяко добре дефинирано приложение на формализма на квантовата механика трябва винаги да се позовава на експерименталните условия, което се дължи на принципа на допълнителността и естеството на доказателствата, получени при различни експериментални ситуации.

 

 

Тълкуването на Еверет за многото светове, формулирано през 1956 г., смята, че всички възможности, описани от квантовата теория, възникнат едновременно в [[мултивселена]]та, съставена предимно от независими паралелни вселени.<ref>{{cite web|url=http://plato.stanford.edu/entries/qm-everett/ |title=Everett's Relative-State Formulation of Quantum Mechanics (Stanford Encyclopedia of Philosophy) |publisher=Plato.stanford.edu |accessdate=18 август 2012}}</ref> Това не се постига чрез въвеждането на някои нови аксиоми към квантовата механика, а напротив, чрез премахване на аксиома на колапса на вълновия пакет. Всички възможни последователни състояния на измерената система и измервателната апаратура (включително наблюдател) са осъществени в реални физически, не само формално математически и други интерпретации – квантова суперпозиция. Такава суперпозиция на последователни комбинации на състоянието на различните системи се нарича квантово заплитане. Докато мултивселената е детерминистична, ние възприемаме недетерминистичното поведение управлявано от вероятности, защото можем да наблюдаваме само [[Вселена]]та. Тълкуването на Еверет е напълно съвместимо с експериментите на [[Джон Бел]] и ги прави интуитивно разбираеми. Въпреки това, според теорията на квантовата декохерентност тези „паралелни вселени“ никога няма да бъдат достъпни за нас. Недостъпността им може да се разбира по следния начин: веднъж след като измерването бъде направено, измерената система е заплетена както с физика, който прави измерването, така и с огромен брой други частици, някои от които са [[фотон]]и, които летят със скоростта на светлината към другия край на Вселената. За да се докаже, че вълновата функция не претърпява колабс, ще трябва да се върнат обратно всички тези частици и да бъдат измерени отново, заедно със системата, която първоначално е била измерена. Това е не само напълно непрактично, но дори и да е теоретично възможно, ще унищожи всяко доказателство, че оригиналното измерване е било осъществено, включително паметта на човека. Релационната квантова механика се появява в края на [[1990-те]] години като модерен вариант на Копенхагенската интерпретация.