Жорж Сорел: Разлика между версии

| име-оригинал = Georges Eugène Sorel

| описание = френски философ

| вложки = {{Личност/Философ | категория = философ

| образование = [[Екол политекник]]

| повлиян = [[Карл Маркс]], [[Фридрих Ницше]]

'''Жорж Сорел''' (2{{lang-fr|Georges ноемвриEugène 1847 – 29 август 1922Sorel}}) е [[Франция|френски]] [[философ]] и създател на [[Сорелианизъм|сорелианизма]]. Неговата идея за силата на [[Мит|митамит]]а в живота на хората (по-конкретно националния мит) е вдъхновила много [[Социализъм|социалисти]], [[Анархизъм|анархисти]], [[Марксизъм|марксисти]] и [[Фашизъм|машисти]]. Заедно ссъс защитата му на насилието[[насилие]]то, това е приносът, с който Жорж Сорел е запомнен най-широко.

Роден е на [[2 ноември]] [[1847]] г. в Шербург, катоФранция, син на фалирал търговец на вино,. тойПрез 1864 г. се премества в [[Париж през 1864]], за да учи. Година по-късно е приет във висшето инженерно училище [[Екол политекник]]. Става главен [[инженер]] в отдела на Обществените работи, поставен на пост за кратко в [[Корсика]], и за по-дълго в [[Перпинян]]. През 1891 е награден с [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]. Пенсионира се през 1892 и се мести в [[Булон Биянкур|Було̀н Биянку̀р]], близо до Париж, където остава до края на живота си.

Сорел започва да пише като маргинален марксист, критичен аналитик на икономиката и философията на Маркс, и коментатор, неосланящ се на набожността. По-късно присъединил се към [[Ревизионизъм|ревизионизма]], се превръща за много години в „метафизика на синдикализма“, както Жан Жорес го описва, флиртува пламенно с роялистките[[роялист]]ките кръгове, а после се връща към посвещението си към пролетариата. Когато болшевиките идват на власт, той отдава чест на Владимир Ленин като лидерът, който е сбъднал синдикалистичния му мит.

Движението на синдикализма или на войнствените [[Профсъюз|профсъюзипрофсъюз]]и, което нахлува във Франция около 1900, вдъхновява Сорел да напише ''Réflexions sur la violence''.

Размириците, предизвикани от стачките, са упреквани дори от социалистите в правителството, които предпочитат преговори, разбирателство и примирие. За да оправдае военността и за да даде на синдикализма [[идеология]], Сорел публикува редица статии, които се превръщат в книга по-късно. Определено е единствената успешна книга на Сорел от около дузината му публикувани, която затвърждава паметта му като „водещата фигура сред френските синдикалисти.“ Книгата е публикувана на [[Италиански език|италиански]], [[Испански език|испански]], [[Немски език|немски]], [[Японски език|японски]] и [[Английски език|английски]].

За Сорел общата стачка на синдикалистите, катастрофалната революция на марксистите, легендите на [[Френската революция]] и възпоменанието от [[Юнското въстание]] са все митове, които задвижват индивида, независимо от историческата реалност. Както Мусолини – един от последователите на Сорел, казва: ''Хората не поместват планини; нужно е просто да се създаде илюзията, че планините се поместват''. Социалните митове, казва Сорел, не са описания на неща, а „изрази на решеност да се действа.“ Митовете обхващат най-силните наклонности на хората, на партията, или на класа, а общата стачка е „митът, в който Социализмът е изцяло обхванат.“ За Сорел общата стачка е катастрофална социалистическа концепция, есенцията на борбата на класите, и единственият истински марксистки начин да се предизвика революцията. Никъде Сорел не одобрява безразборно, брутално насилие; само насилието, „просветено от идеята за общата стачка“, е безусловно оправдано. Единствено насилието в марксистката война на класите, както Сорел го изразява, е героично и чисто и в служба на „вечния интерес на цивилизацията“. Сорел не оправдава насилието с философски аргумент, а използва дълги отклонения към историята и текущите събития, за да изкаже теорията, че етичните кодове са относителни за времето и мястото си. Постоянен в позицията си, той би описал [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] като „просто бледа колекция от абстрактни и объркани формули без никакви практически опори.“

Шломо Занд и Зеев Щернхел се съгласяват, че Сорел е [[антисемит]]. Щернхел пише в ''Neither Right nor Left: Fascist Ideology in France,'' че антисемитизмът е основата на революционния синдикализъм на Сорел. Занд казва, че Сорел може да се брои като антисемит, тъй като това е доказано чрез писанията му и публичните декларации.

В най-известната си творба ''Reflections on Violence'' (1908), Сорел предупреждава за политическия насока на развитие, в която консерваторите и парламентарните социалисти е възможно да станат съюзници в борбата си срещу [[Капитализъм|капитализма]]. Виждането на Сорел е, че консерваторите и парламентарните социалисти имат общи цели, и двете групи представяйки си нацията като централно управлявана, цялостна мерна единица. Освен това, парламентарният социализъм от левицата иска икономически национализъм, и високи тарифни бариери, за да предпазят вътрешните си капиталисти, и това се съчетава добре с културния национализъм на консерваторите.

Сорел предупреждава за създаването на [[корпоративизъм]], където движенията на работниците и наемащите организации биха се слели, следователно убивайки съпротивата на класите; тъй като той усеща, че парламентарната демокрация се движи в такава посока, Сорел казва, че работниците трябва да стоят далеч от социалистически партии, и да използват стачки и насилие като основните си оръжия срещу средните и горните класи в парламента. По този начин, работниците не само ще се борят по-силно за своя дял от стойността, произведена от капитализма, но и ще избегнат полуфеодалната, корпоративна [[дистопия]] и [[олигархия]], към която се стремят социалистите и консерваторите.