Митридат VI: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м формат дати
Ред 50:
[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрират „гръцко лице“ на гръцкия свят и „ирано/анадолско лице“ на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' – стр. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъква като шампион на елинизма, единственият който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсажда римляните в [[Родос]].
 
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца – инцидент известен като „Азиатска вечерня“.<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20 април 2006|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> Тези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на ''[[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]]'' водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. [[Дардански договор|Снизходителния мирен договор]] подписан впоследствие, който всъщност никога не е ратифициран от [[Римски сенат|римския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на ''[[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]]'' от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат.
 
Когато римляните се опитват да [[анексия|анексират]] Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до ''[[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]]'', която се провежда от 73 до 63 пр.н.е. В началото [[Лукул]], а след това [[помпей Велики|Помпей]] са изпратени срещу Митридат. Той губи и тази война, като в крайна сметка е победен от Помпей.