Огюст Конт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Огюст Конт
| име-оригинал = Isidore Marie Auguste François Xavier Comte
| категория = философ
| описание = френски философ
Ред 8:
| роден-място = [[Монпелие]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{FRA}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион =
| епоха =
| школа = [[Позитивизъм]]
| интереси = Социална[[социална философия]]
| идеи =
| текстове =
| образование = [[Университет на Монпелие]];<br>[[Екол политекник]]
| повлиян =
| повлиял = }}{{Личност/Учен
| категория = философ
| област = [[Социологиясоциология]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
Ред 36:
 
'''Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт''' ({{lang-fr|Isidore Marie Auguste François Xavier Comte}}) е [[Франция|френски]] [[философ]], основоположник на [[позитивизъм|позитивизма]] и научната [[социология]].
 
Конт развива теорията за триетапното развитие на човешката история от [[мит]]а през [[метафизика]]та до [[наука]]та, използва всевъзможни [[медии]] за разпространението на своите идеи, намира последователи по целия свят и завършва живота си не като [[учен]], а като [[мистик]].
 
== Биография ==
КонтРоден сее проявявана [[19 януари]] [[1798]] година в [[Монпелие]], Франция. Проявява се като надарен ученик. Учи и следва в [[Монпелие]] и [[Париж]] (в прочутия [[École polytechniquePolytechnique]]).
 
В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф [[Анри Сен-Симон]]. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия.
 
Личният му живот е белязан от превратности:. Конт не успява да реализира мечата си за университетска кариера. Бракът му също излиза неуспешен и постепенно Конт се изолира и се отдава изцяло на научна дейност, разчитайки на помощта на приятели и покровители. През 1826 г. е приет в психиатрична болница, от която е изписан като „не-излекуван“.
В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф [[Анри Сен-Симон]]. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия.
 
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо [[умопомрачение]].
Личният му живот е белязан от превратности: Конт не успява да реализира мечата си за университетска кариера. Бракът му също излиза неуспешен и постепенно Конт се изолира и се отдава изцяло на научна дейност, разчитайки на помощта на приятели и покровители. През 1826 г. е приет в психиатрична болница, от която е изписан като „не-излекуван“.
 
Умира на [[5 септември]] [[1857]] година в Париж на 59-годишна възраст.
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо умопомрачение.
 
== Общ еволюционен закон – "закон„закон за трите стадия"стадия“ ==
В програмната си книга „Духът на позитивната философия“ ([[1844]]) Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
* '''Теологичен стадий''' – хората използват понятието за бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени.
Line 53 ⟶ 57:
** [[Монотеизъм|Монотеизмът]] се характеризира с това, че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният [[Бог]]. Именно тази степен получава името монотеизъм.
* '''Метафизичен стадий''' – хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема [[природа]]та, която Конт определя като „смътен еквивалент на универсалната връзка“. Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
* '''Позитивен стадий''' – тук единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно”„възрастно“, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на [[барок]]а оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е [[емпиризъм|емпиризмът]] – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт повтаря идеята на [[Френсис Бейкън]] за това, че фундамент на знанието трябва да стане провереният [[опит]]. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на [[закон]]и – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става ''позитивно'': полезно, точно, достоверно и утвърдително.
 
== Външни препратки ==