|
== Мое творчество ==
Скоро линк към личният ми блог!
Беше надвечер и аз излязох на терасата да изпуша последната си цигара. Свършиха и те, както и парите, както и усмивките ... както всичко. Нищо не е вечно, но май никой не го разбираше.
Напоследък имах чувството, че съм в някакъв ужасен сън. Събуждам се сутрин и го няма оптимизма ... само сивота. Навсякъде е. Пия кафе и го няма удоволствието, влизам в Интернет и там сиво, Социалната мрежа пълна със сиви статуси ... новините дори не са хубави или лоши а са сиви. Като, че целия свят е покрит от сивота и прах, който задушава всичко. Няма креативност, мнение ... Нищо!
Пуша. Мисля. Пак дръпвам от сивия пушек на цигарата и той изпълва дробовете ми. Секунда, две и издишам ... Гледам залеза и си мисля. Мисля за това кои сме ние ... Защо станахме сиви? Сивота е във всеки един.
Вече никой не се интересува от цветното. Вече никой не се замисля ... даже се чудя как сега аз се замислям а може и да не се ... Може това да е някаква отломка от времето когато мислех? Не знам!? Знам само че живея във време и свят в който всичко е сиво, еднотипно, празно ...
Поглеждам надолу към улицата а там хората забили погледи в асфалта и тротоара крачат ли крачат. Всеки отива на някъде, но и никъде. Като зомбита програмирани да изминат маршрута от точка до точка ... Без история, без бъдеще, без мечти ... без нищо. Празни и сиви.
Изгасям фаса от последната ми цигара и влизам в стаята. Сядам в креслото и си наливам чаша с уиски. То не е сиво. Има си история, има си традиции ... Идва отвъд сивия свят. Не е като всички онези празни същества. Без души, без емоции. Всезнаещи и мразещи всеки и всичко ... само омразата като че остана. Като паразит да изсмуква и последните човешки качества от всеки.
== Профил в други Уикипроекти==
| 