Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м формат дати
Ред 175:
Лейбъристите се връщат на власт през 1964 г. начело с [[Харолд Уилсън]], който провежда редица социални реформи, сред които легализиране на абортите, отмяна на смъртното наказание и декриминализиране на [[хомосексуалност]]та. Уилсън е заменен от [[Едуард Хийт]] през 1970, а през 1973, Великобритания се присъединява към ЕО при [[Разширяване на Европейския съюз|първото му разширение]]. Заедно с нея членки стават [[Дания]], [[Ирландия]] и [[Норвегия]], чиито икономики са тясно свързани с английската.<ref name="Bache 1"/> Уилсън се завръща на поста министър-председател през 1974, но реномето на лейбъристите силно страда през зимата на 1978 – 79 (''зимата на недоволството''), когато навсякъде има [[стачки]], организирани от профсъюзите, срещу опитите за замразяване на заплатите от страна на [[Джеймс Калахан]]. През 1979 г. Консервативната партия отново печели изборите, а за първи път начело на правителството на Великобритания (и а в Европа) застава жена – [[Маргарет Тачър]].
 
Макар предприетите от Тачър икономически реформи да не са много популярни, нейното решение да защити през 1982 г. [[Фолкландски острови|Фолкландските острови]], довело до [[Фолкландска война|война]], променя отношението към нея и на вълната на патриотизма консерваторите печелят убедителна победа през 1983. През 1984 Тачър успява да извоюва значително намаление на вноската на Великобритания в бюджета на ЕИО, което важи и до днес.<ref name="lex">{{Cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A31985D0257|title=85/257/EEC, Euratom: Council Decision of 7 May 1985 on the Communities' system of own resources|website=EUR-Lex|access-date=2016-05-14 май 2016}}</ref> Тачър печели и трети последователен мандат през 1987, но популярността ѝ започва да спада и през 1990 г. министър-председател на нейно място става [[Джон Мейджър]].
 
=== След 1990 ===