Преврат в Турция (1980): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
м формат дати |
||
Ред 3:
Това е третият преврат в турската история след [[Преврат в Турция (1960)|преврата]] от 1960 г. и [[Преврат в Турция (1971)|„Преврата чрез меморандум“]] от 1971 г.
През 1970-те години в Турция се наблюдават редица леви и десни въоръжени конфликти, често локални войни между [[САЩ]] и [[СССР]].<ref>{{cite news|url=http://arama.hurriyet.com.tr/arsivnews.aspx?id=-502523|accessdate=12 октомври 2008|title=Whose gang is this?|work=Turkish Daily News|publisher=Hürriyet|date=
За да се създаде претекст за намеса турските военни позволяват на конфликта да ескалира<ref name=haber7>{{cite news|url=http://www.haber7.com/haber/20050912/Once-ortam-hazirlandi-sonra-darbe.php|accessdate=15 октомври 2008|title=Önce ortam hazırlandı, sonra darbe haberi|work=Haber7|language=Turkish|date=
Насилието спира рязко след това<ref>{{cite news|url=http://www.stargazete.com/gazete/yazar/savci-ergenekon-u-kenan-evren-e-sormali-asil-113287.htm|accessdate=21 октомври 2008|title=Savcı, Ergenekon’u Kenan Evren’e sormalı asıl!|work=Star Gazete|first=Aziz|last=Ustel|date=
През следващите 3 години [[Въоръжени сили на Турция|турските въоръжени сили]] управляват страната чрез [[Съвет за национална сигурност (Турция)|Съвет за национална сигурност]] преди да бъде възстановен демократичният режим<ref name="AI">Amnesty International, ''Turkey: Human Rights Denied'', London, November 1988, AI Index: EUR/44/65/88, ISBN 978-0-86210-156-5, pg. 1</ref>.
Ред 22:
== Ход на преврата ==
На 11 септември 1979 г. генерал Кенан Еврен заповядва ръчен доклад на пълен генерал [[Хайдар Салтик]] относно дали превратът трябва да се проведе или дали правителството има нужда от сериозно предупреждение. Докладът, който препоръчва подготовка за преврат, е написан след 6 месеца. Еврен го пази в сейфа на своя офис<ref name=darberaporu>{{cite journal|url=http://www.aksiyon.com.tr/detay.php?id=31053
|accessdate=16 октомври 2008|title=Evren, darbe için iki rapor hazırlatmış |date=1 септември 2008
На 21 декември генерали от Военната академия се събират, за да решат хода на действията. Претекстът за преврата се състои в предовратяване на социалните конфликти през 1970-те, както и парламентарната нестабилност. Решават да издадат меморандум от президента Фахри Корутюрк към лидерите Сюлейман Демирел и Бюлент Еджевит. Това става на 27 декември. Лидерите получават писмото седмица по-късно<ref name=darberaporu/>.
Ред 36:
Един от най-видните ефекти на преврата е върху икономиката. В деня на преврата тя е на ръба на колапса с трицифрена инфлация, има повсеместна безработица и хроничен чуждестранен търговски дефицит. Икономическите промени между 1980 и 1983 година са свързани с [[Тургут Йозал]], който е главната личност, натоварена с отговорност за икономическата политика от правителството на Демирел от 24 януари 1980 година. Йозал подкрепя [[Международния валутен фонд]] и поради това принуждава директора на централната банка в Турция Исмаил Айдиноглу да си подаде оставката поради съпротивата си срещу фонда.
Стратегическата цел е да се обедини Турция с „[[Икономическа глобализация|глобалната икономика]]“, която е подкрепяна от големия бизнес<ref>{{cite news|url=http://taraf.com.tr/haber.asp?id=16756|accessdate=13 септември 2008|title=12 Eylül sermayenin darbesiydi |date=
Месец след преврата лондонският вестник „Международен банков преглед“ пише: „Усещане за надежда се вижда сред международните банкери, че турския военен преврат може да отвори пътя към по-голяма политическа стабилност като основна предпоставка за съживяването на турската икономика“<ref name=naylor>{{cite book|title=Hot Money and the Politics of Debt|first=R. Thomas|last=Naylor|publisher=[[McGill-Queen's University Press]]|year=2004|isbn=978-0-7735-2743-0|chapter=6. Of Dope, Debt, and Dictatorship|chapterurl=http://books.google.com/books?id=78UhNfUIFC8C&pg=PP1&dq=Hot+money+and+the+politics+of+debt&client=firefox-a#PPA92,M1|page=92}}</ref>. В периода 1980 – 1983 чуждестранния валутен курс се оставя да плува свободно. Насърчават се чуждите инвестиции. Националните предприятия, започнати от [[Реформи на Ататюрк|реформите на Ататюрк]] са насърчени към своите предприятията да включат и чуждестранно участие. Нивото от 85 процентно участие на държавата в икономиката преди преврата е сведено до относително малко значение на държавния сектор. Веднага след преврата Турция съживява отново проекта за язовира [[Ататюрк (язовир)|„Ататюрк“]] и проекта [[Проект Югоизточен Анадол|„Югоизточен Анадол“]] за поземлена реформа за решаване на проблема с недоразвития район на Югоизточна Турция. Той се превръща в многосекторна социална и икономическа програма за [[устойчиво развитие]] за 9 милиона души от района. Затворената икономика, произвеждаща само за нуждите на Турция, се субсидира за енергичен износ навън.
Ред 48:
=== Трибунали ===
При превратът са арестувани членове на леви и десни партии и са съдени от военен съд. За много кратко време са арестувани от 250 000<ref name="AI"/> до 650 000 души. Сред задържаните 230 000 са съдени, 14 хил. са лишени от гражданство, 50 човека са екзекутирани<ref>{{cite news|url=http://www.hurriyet.com.tr/english/home/9884161.asp?scr=1 |accessdate=9 октомври 2008 |title=Turkey still awaits to confront with generals of the coup in 12 Sep 1980 |work=Hurriyet English |date=9 октомври 2008
След като се възползва от активността на [[Сивите вълци]], генерал Кенан Еврен вкарва в затвора хиляди от тях. По онова време има 1700 организации в страната с около 200 000 членове и 1 милион симпатизанти<ref name="hermanpg50">Herman, Edward S; Brodhead, Frank (1986). The Rise and Fall of the Bulgarian Connection. New York: Sheridan Square Publications. ISBN 978-0-940380-06-6, p. 50</ref>. В обвинителния акт от май 1981 г. срещу Партията на националното действие се обвиняват 220 членове на партията и техни сътрудници за 694 убийства<ref name="searchlight">''Searchlight (magazine)'', No.47 (May 1979), pg. 6. цитирано по Edward S; Brodhead, Frank (1986). The Rise and Fall of the Bulgarian Connection. New York: Sheridan Square Publications. ISBN 978-0-940380-06-6, p. 50</ref>.
Еврен и другите участници в преврата осъзнават, че Тюркеш е харизматичен лидер, който би могъл да оспори тяхната власт, използвайки паравоенната организация „Сиви вълци“<ref>{{cite news|url=http://arama.hurriyet.com.tr/arsivnews.aspx?id=-502384
|accessdate=11 декември 2008|title=Nationalism With and Without Turkes|work=Turkish Daily News|publisher=Hürriyet |date=2 май 1997
== Резултати ==
Ред 103:
Правителството на Йозал упълномощава полицейските сили с разузнавателни възможности да противостоят на [[МИТ|националната разузнавателна организация]] (МИТ), която по онова време е под властта на военните. Полицейските сили дори се заемат със събиране на външна разузнавателна информация<ref>{{cite news|url=http://www.todayszaman.com/tz-web/detaylar.do?load=detay&link=160856
|accessdate=10 декември 2008|title=Turkey needs an intelligence coordination mechanism, says Güven |date=7 декември 2008
След [[Турски конституционен референдум, 2010|референдума]] през 2010 година се провежда разследване на преврата. През юни 2011 г. специален прокурор от Анкара разпитва бившия прокурор Саджит Каясу и иска от него да предаде копие на обвинителния акт, който е подготвил срещу Кенан Еврен в съда. Каясу е бил уволен преди това за опита си да обвини Еврен през 2003 г.<ref>[http://www.todayszaman.com/news-245967-ankara-prosecutors-to-examine-kayasus-indictment-against-coup-leader-evren.html]</ref>
Ред 114:
Вашингтон според доктрината Картър започва бързо разполагане на сили за бърза намеса (СБН) в зони извън НАТО, особено в Персийския залив, и без да разчита на войските на НАТО. На 1 октомври 1979 г. президентът Джими Картър обявява създаването на СБН. Ден преди преврата от 12 септември 1980 г. 3000 американски войници от СБН започват маневрите ''Anvil Express'' на турска земя<ref>''Alternative Türkeihilfe, Militärs an der Macht'' (An alternative aid for Turkey, Military in Power) Herford (Germany), August 1983, pg. 6</ref>. Точно преди преврата генералът, който седи начело на турските ВВС, пътува до САЩ<ref name=Gil/>. В края на 1981 г. се основава Турско-американски съвет по отбраната ({{lang-tr|Türk-Amerikan Savunma Konseyi}}). Министърът на отбраната на Турция [[Юмит Халук]] и [[Ричард Перле]], тогава помощник-секретар по отбраната на САЩ в новата [[администрация на Рейгън]] и заместник-началникът на главния щаб Неждет Йозторун участват в първата среща на Съвета на 27 април 1982 г. На 9 октомври 1982 г. е подписан Меморандум на разбирателството ({{lang-tr|Mutabakat Belgesi}}) с главен фокус към увеличаване броя на югоизточните летища на Турция, главно за военни цели. Такива летища са построени във вилаетите [[Батман (вилает)|Батман]], [[Муш (вилает)|Муш]], [[Битлис (вилает)|Битлис]], [[Ван (вилает)|Ван]], [[Карс (вилает)|Карс]].
Американската подкрепа за този преврат е призната от местния началник на ЦРУ в Анкара Пол Хензе. След като правителството е свалено, Хензе звъни във Вашингтон, казвайки „нашите момчета [в Анкара] го направиха“<ref name="Birand">Birand, Mehmet Ali. ''12 Eylül, Saat: 04.00'', 1984, pg. 1</ref><ref>Hear Paul Henze say it: {{YouTube|id=0JS9snE22PE#t=8m20s|title=Fethullahçı Gladyo}} 8m20s in</ref>. Това създава впечатление, че САЩ стои зад преврата. По време на интервю през юни 2003 г. с телевизия CNN Türk Хензе отрича това твърдение, но 2 дни по-късно Биранд представя интервю с Хензе, записано през 1997 година, в което той на практика потвърждава историята на Мехмед Али Биранд<ref name="birand_henze">Balta, Ibrahim. "[http://arsiv.zaman.com.tr/2003/06/14/haberler/h2.htm Birand’dan Paul Henze’ye ‘sesli–görüntülü’ yalanlama]," ''Zaman'', 14 юни 2003.{{икона|tr}}</ref><ref>{{cite news|url=http://hurarsiv.hurriyet.com.tr/goster/haber.aspx?viewid=279384|accessdate=9 октомври 2008|title=Paul Henze ‘Bizim çocuklar yaptı’ demiş|work=[[Хюриет]] |date=
== В културата ==
|