Отваря главното меню

Промени

м
В [[1785]] година в опит на централната власт за ограничаване на аянските правомощия бил издаден закон за ликвидиране на института на аяните, който гласял: {{цитат|Във всичките градове и [[каза|кази]] са се появили по двама-трима аяни, които, нарушавайки законите, самоволно изменят тевзи дефтерлери, облагат населението с незаконни данъци, грабят и притесняват бедната [[рая]] и заради своите користни интереси опустошават страната... Хора случайни, заели длъжността на аянина с помощта на подкупи и подаръци, започнаха да заемат административното управление в провинциите. Изхождайки от това, ние решихме да ликвидираме занапред длъжността аянин навсякъде в империята, а функциите на аянина да се предадат на градските старейшини (кетхуда). Нека старейшините на градовете сами да изберат кандидатите за тази длужност, а ние ще ги утвърдим. От днес се забранява дори да се произнася думата „аянин“.<ref>Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 23-24.</ref>|}}
 
Въпреки този закон аянският сепаратизъм не бил ликвидиран до второто десетилетие на ХІХ век. Според някои историци към [[1803]] година аянските противоборства въвлекли както централната власт, така и широки маси от местното население, придобили характер на гражданска война.<ref>Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 91.</ref> В началото на ХІХ век [[Босненски еялет|Босненският еялет]] бил разделен на 39 капитанства, управлявани от аяни, предаващи властта по наследство. Еялетът представлявапредставлявал „конфедерация на аяни“, способна да противостои на вътрешни и външи врагове и да предотврати всяко нарушение на баланса на силите.<ref>[http://history.karazin.ua/themes/history/resources/529c4af7862c081f72d03351faeb6283.pdf Олюнин С.В. Боснийский эялет накануне и в годы русско-турецкой войны 1828 - 1829 гг. // Дриновський збірник, Харків – Софія, 2012. - Т. 5. - с. 370.]</ref>
 
Господството на яаяните достигнало своята връхна точка през [[1808]] година, когато аянинът на [[Русчук]] [[Мустафа Байрактар]] бил назначен за велик везир.Между най-видните аяни и местни управители и централната власт бил подписан т.нар. Съюзнически договор (сенед-и иттифак), с който двете страни се задължавали да зачитат своите права и привилегии. На аяните се потвърждавали както поземлената собственост, така и правата им върху събирането на данъци и набирането на армии. Смъртта на Мустафа Байрактар осуетява изпълнението на този договор. След края на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война от 1806-1812 година]] централната власт преминава в настъпление срещу аяните, в резултат на което балканските провинции са подчинени пряко на Високата порта.<ref>Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41-42.</ref>