Съюз на съветските социалистически републики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
м формат дати
Ред 376:
 
[[Файл:TranslinkLada.jpg|мини|200п|Съветски лек автомобил „[[ВАЗ-2101]]“]]
Брежнев пренебрегва исканията за реформи на някои от водещите съветски икономисти, които считат, че трябва да се обърне повече внимание на потребителския пазар. Пренебрегването на леката промишленост и търсенето на потребителски стоки постепенно довежда до спад в държавните приходи, което от своя страна ограничава инвестициите в останалите сектори. Ситуацията се изостря особено през 1970-те години, когато голяма част от плановете не могат да бъдат изпълнени на 100%.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0071) Soviet Union – The Economy], Библиотека на Конгреса</ref> Въпреки това разработването на нови технологии на планов, а не на пазарен принцип – т.е. с осигуряване на крупни ресурси чрез силната им централизация, е причината с по-малка икономическа база СССР да достига (а в понякога дори да задминава) САЩ във военно отношение към 1980-те години<ref> {{cite journal | title = DoD Unveils Competitive Tool: Project Socrates Offers Valuable Analysis | journal = Washington Technology | date = 5 май 1988-05-05 | first = Esther | last = Smith}}</ref>
 
Постепенното изоставане на съветската икономика се дължи и на огромния [[бюрокрация|бюрократичен]] и [[КПСС|партиен]] апарат. С увеличаването на населението, съответно и на необходимите производствени звена, воденето на статистика и събирането на информация за потреблението и търсенето става все по-сложно. В Госплан започват да се подават невалидни и остарели данни, а 5-годишните планове срещат съвсем малко критика заради политическия климат (фактическото отсъствие на опозиция) в страната. Така започват да се произвеждат неадекватно големи количества от определени продукти, създавайки излишък, а други остават в [[дефицит (недостиг)|дефицит]] (най-вече потребителските стоки). По този начин съветската икономика прогресивно започва да се изтощава, докато не достига критична точка и се оказва неспособна да задоволява голяма част от нуждите на съветските граждани.