|
}}
}}
'''Алън Матисън Тюринг''' ({{lang-|en|Alan Mathison Turing}}) е [[Великобритания|британски]] [[математик]], [[логик]], [[Криптоанализ|криптоаналитик]], [[информатик]] и [[философ]]. Има голям принос в развитието на [[информатика|компютърните науки]] с формализирането на концепциите за [[алгоритъм]] и [[изчислимост]]<!-- среща се и като „разрешимост“ -->. [[машина на Тюринг|Машината на Тюринг]] е абстрактен модел на [[компютър]] с общо предназначение.{{hrf|Newman|1955|253 – 263}}{{hrf|Gray|1999}}{{hrf|Sipser|2006|137}} Алън Тюринг се смята за баща на [[теоретична информатика|теоретичната информатика]] и теорията на [[изкуствен интелект|изкуствения интелект]].{{hrf|Beavers|2013|481}}
По време на [[Втората световна война]] Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в [[Блечли Парк]] – британския център за [[криптоанализ]]. За известно време оглавява групата, чиято задача е разбиване на [[шифър|шифрите]], ползвани от [[Кригсмарине|германските военноморски сили]]. Създава няколко метода за криптоанализ и прави подобрения на използваната за целта изчислителна електромеханична машина „''Бомба''", което прави възможно дешифрирането на кодовете на „[[Енигма (машина)|Енигма]]“.
Връщайки се след доктората си в Англия през 1938 г., той е вербуван от британските военни за секретния проект в [[Блечли Парк]], който цели да разкодира шифъра за радиопредаване на свръхсекретни съобщения на немската армия с шифровъчната машина ''„[[Енигма (машина)|Енигма]]“''. [[Съюзници през Втората световна война|Съюзниците]] успяват да получат плановете ѝ още в началото на войната с помощта на британското разузнаване. За самото разшифроване обаче е необходимо много време и е положен огромен труд. Тюринг помага за усъвършенстването на ''„Бомбата“'' – високоскоростен електромеханичен компютър, разработен в Полша в предвоенните години и доразвит от британците, с който бързо и ефективно се тестват хиляди различни възможности за разбиване на шифъра на Енигма.
''„Бомбата“'' изпробва последователно варианти на настройките на Енигма (ред и положение на роторите и превключвателите на пулта), за да намери вярната комбинация с помощта на т.нар. „атака въз основа на открит текст“ ({{lang-|en|crib}}). За всяко възможно положение на роторите машината по електрически път извършва поредица от логически [[Дедукция|дедукции]] и когато установи противоречие, отхвърля това положение и продължава нататък. По този начин остават доста малко на брой положения за по-нататъшен анализ. След първата машина, заработила на 18 март 1940<ref>{{Harvnb|Oakley|2006|p=40/03B}}</ref>, са построени още. Към края на 1941 г. обаче се оказва, че хората и машините не могат да смогват да дешифрират със същата скорост, с която германците усъвършенстват шифъра, а усилията им да получат повече ресурси по канален ред са напразни. През октомври, нарушавайки всяка субординация, екипът начело с Тюринг пише директно до [[Уинстън Чърчил]] и описва затрудненията си и вероятните ползи от успеха на тяхната работа.<ref>{{Harvnb|Hodges|1983|p=218}}</ref> Според биографа на Тюринг Андрю Ходжис това писмо има огромен ефект. Резолюцията на министър-председателя е „Да се действа днес. Да им се осигури всичко необходимо начаса и ми докладвайте.“ <ref name="Hodges 1983 221">{{Harvnb|Hodges|1983|p=221}}</ref> От този ден нататък работата по проекта потръгва, макар че авторите на писмото не са информирани.<ref>Copeland, ''The Essential Turing'', [http://www.maths.ed.ac.uk/~aar/turingletter.pdf pp. 336 – 337].</ref> Към края на войната работят над 200 „Бомби“.<ref name=codebreaker>{{cite web | last1 = Copeland | first1 = Jack | last2 = Proudfoot | first2 = Diane | authorlink = Jack Copeland | title = Alan Turing, Codebreaker and Computer Pioneer | url = http://www.alanturing.net/turing_archive/pages/Reference_Articles/codebreaker.html | publisher = alanturing.net |date=May 2004 | accessdate =27 юли 2007}}</ref>
След като германците сменят системата на кодиране и преминават към роторна шифровъчна машина „Lorenz“, Тюринг предлага за разшифроване да се използват [[статистически методи]] и те залягат в принципа на действие на [[Colossus Mark I|Colossus]], един от първите в света [[компютри]] с [[Вакуумна лампа|електронни лампи]]. Самият той не участва директно в проекта, тъй като заминава за САЩ, където работи по проект за шифриране и дешифриране на човешка реч с кодово име ''Delilah''.<ref>{{Harvnb|Hodges|1983|p=273}}</ref> Тази разработка идва твърде късно, за да намери приложение във войната, макар че Тюринг успява да демонстрира работеща система, която шифрира и дешифрира реч на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]].<ref>{{Harvnb|Hodges|1983|p=346}}</ref>. През 1946 г. Тюринг е удостоен с „[[Орден на Британската империя]]“ за работата си в Блечли Парк.
== Математическа биология ==
През последните години от живота си Тюринг започва да се интересува от теоретична и математическа биология и през 1952 г. публикува статията „Химически основи на морфогенезиса“ ({{lang-|en|The Chemical Basis of Morphogenesis}}). Интересува се от [[морфогенеза]]та, развитието на форми и модели в биологичните организми. Основният му интерес е да открие значението на [[Число на Фибоначи|числата на Фибоначи]] за структурата на растенията.<ref>{{cite web|title=Turing's achievements: codebreaking, AI and the birth of computer science|url=http://www.wired.co.uk/news/archive/2012-06/18/turing-contributions?page=all|work=wired.co.uk|accessdate=12 февруари 2013|author= Clark, Liat|author2=Ian Steadman|date=18 юни 2012}}</ref> Неговото предположение е, че основните явления на морфогенезата биха могли да се обяснят с последователност от химически реакции и дифузия ({{lang-|en|reaction-diffusion system}})<ref>{{cite news| first=Alan M. | last=Turing | title=The Chemical Basis of Morphogenesis | journal=[[Philosophical Transactions of the Royal Society of London]] B | date=14 август 1952 | doi=10.1098/rstb.1952.0012 | volume=237 | number=641 | pages=37 – 72 }}</ref> За моделирането на процесите в такава система се използва система от линейни [[частни диференциални уравнения]] и се въвеждат малки случайни пертурбации в стабилността на хомогенното начално състояние, които да доведат до развитието на структурни модели. Макар по това време ролята на [[ДНК]] все още да не е разбрана, работата на Тюринг продължава да е от значение и се счита за основен труд в математическата биология.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20030823032620/http://www.swintons.net/deodands/archives/000087.html | заглавие=Turing's Last, Lost work |достъп_дата = 31 август 2015|език=en }}</ref> Експериментите показват, че неговата теория може частично да обясни растежа на [[Перо|перата]], фоликулите, разклоненията в белите дробове и дори ляво-дясната асиметрия, според която сърцето се намира отляво.<ref>{{Cite doi|10.1126/science.338.6113.1406}}</ref> В статия от 2012 г. е установено, че премахването на някои гени влияе върху броя на пръстите на опитните животни, в съгласие с теорията на Тюринг.<ref>{{Cite journal
| last1 = Sheth | first1 = R.
| last2 = Marcon | first2 = L.
{{цитат|Качеството на неговото творчество се вижда от три забележителни статии върху три различни математически проблема, написани непосредствено преди войната... За работата си за Външно министерство е награден с Орден на Британската империя|''Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society''<ref name="frs"/>|л}}
От 1966 г. насам Асоциацията по изчислителна техника ({{lang-|en|Association for Computing Machinery}} (ACM)) ежегодно присъжда [[награда Тюринг]] за технически и теоретични приноси, свързани с компютрите. Тя се счита за най-високата чест при компютрите, еквивалентна на Нобелова награда.<ref>{{cite web|url=http://www.acm.org/press-room/news-releases-2007/turingaward/|title=ACM'S Turing Award Prize Raised To $250,000|publisher=Association for Computing Machinery press release|date=27 юли 2007|accessdate=16 октомври 2008|author= Geringer, Steven}}</ref>
На 23 юни 1998 г., когато Тюринг би навършил 86 години, е открита официална синя плака на обект на English Heritage на неговото родно място Warrington Crescent в Лондон (по-късно Colonnade Hotel.<ref>{{cite web| url=http://www.turing.org.uk/bio/oration.html | title=Unveiling the official Blue Plaque on Alan Turing's Birthplace | accessdate=26 септември 2006}}</ref><ref>{{cite web| url=http://www.blueplaque.com/detail.php?plaque_id=348 | archiveurl=http://web.archive.org/web/20071013143212/http://www.blueplaque.com/detail.php?plaque_id=348 | archivedate=13 октомври 2007 | title=About this Plaque – Alan Turing | accessdate=25 септември 2006}}</ref>
|
