Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
м формат дати
Ред 89:
Повечето филми са заснемани на [[филмова лента]], която представлява прозрачен [[целулоид]]на, [[ацетат]]на или [[полиестер]]на основа, покрита със слой светлочувствителни химикали. Първите ленти са правени от [[нитроцелулоза]], но поради лесната си възпламенимост са заменени от по-безопасни материали. Ширината на лентата и размерът на филма са претърпели значителни изменения, въпреки че повечето комерсиални филми все още се снимат и разпространяват в кинотеатрите върху [[35-милиметров филм]].
 
Първоначално филмите са заснемани и прожектирани с [[Кинокамера|камери]] и [[кинопроектор]]и, при които филмът се задвижва с ръчна манивела. Макар че за стандартна скорост по времето на [[Нямо кино|немите филми]] често се сочи 1000 кадъра в минута (16⅔ кадъра в секунда), в действителност повечето неми филми са заснемани при скорости от 16 до 23 кадъра в секунда и са прожектирани при 18 кадъра в секунда и повече, като често към филма има приложена инструкция за скоростта на всяка сцена.<ref>{{cite web | url = http://www.cinemaweb.com/silentfilm/bookshelf/18_car_1.htm | title = Silent Film Speed | publisher = Cinemaweb.com | date = 2 декември 1911-12-02 | accessdate = 25 ноември 2010 | lang = en}}</ref> С навлизането на звука в киното в края на 20-те години, скоростта е стандартизирана, тъй като звуковите глави изискват фиксирана скорост. Избрана е скоростта от 24 кадъра в секунда, тъй като това е най-ниската (оттам и най-евтина) скорост, даваща възможност за задоволително качество на звука. Нововъведенията от 19 век насам, включват механизирането на камерите, което позволява заснемане с постоянна скорост, намаляване на шума от тях, което дава възможност за звукозапис на място без използване на големи заглушители за камерата, изобретяването на по-сложни филмови ленти и [[Леща (оптика)|лещи]], позволяващи снимки при по-слаба осветеност, и разработването на синхронизираното озвучаване, чрез което звукът се записва с точно същата скорост като заснеманото действие.
 
Ранните исторически филми са трудни за съхранение и са необходими усилия за тяхното запазване. Повечето филми, заснети на нитроцелулозна основа се копират на съвременни безопасни ленти. Понякога цветните филми се консервират чрез сепариране – записване на три черно-бели негатива, експонирани през червен, зелен и син филтър. При реставрацията се използват и различни цифрови методи, но бързите промени в тази технология затрудняват нейното използване за дългосрочно съхранение.