Хонконг: Разлика между версии

Продължавайки политиката на британската администрация, правителството на Хонконг отдава приоритет в управлението на [[икономика]]та на свободните пазари и частния сектор. От [[1980]] г. правителството играе пасивна роля в рамките на официалната политика за позитивна ненамеса. Хонконг често се дава в качеството на образцов пример за [[капитализъм|капитализма]] [[laissez-faire]], изпълняван на практика. От момента на появата на [[Индекс на икономическа свобода|индекса за икономическа свобода]] през 1995 г., Хонконг ежегодно заема в него първото място в течение на 13 години.<ref>{{cite web|url=http://www.heritage.org/research/features/index/|title=2007 Index of Economic Freedom|publisher=Heritage Foundation|archiveurl=http://www.webcitation.org/616ll1emQ|archivedate=2011-08-21 август 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.fraserinstitute.ca/admin/books/chapterfiles/1EFW2006ch1Rev.pdf#|title=Summary Economic Freedom Rating 2004 (Economic Freedom of the World – Annual report 2006 on page 13 or 9 of 23)|accessdate=8 януари 2007|publisher=The Fraser Institute, Canada|lang=English|archiveurl=http://www.webcitation.org/616llZVOw|archivedate=2011-08-21 август 2011}}</ref> Той също така заема първото място в доклада „Икономическа свобода в света“.<ref>{{cite web|url=http://www.fraserinstitute.ca/admin/books/chapterfiles/1EFW2006ch1Rev.pdf|title=Economic Freedom of the World: 2006 Annual Report|publisher=The Fraser Institute|year=2006|format=PDF|archiveurl=http://www.webcitation.org/616llZVOw|archivedate=2011-08-21 август 2011}}</ref>

През 1990-те години броят на населението на Хонконг започва бързо да расте. Към края на 2010 г. то е над 7 млн. души.<ref name="population">{{cite web|url=http://www.censtatd.gov.hk/hong_kong_statistics/statistics_by_subject/index.jsp?subjectID=1&charsetID=2&displayMode=T#FOOTNOTE1|title=Population and Vital Events|date=2010|publisher=Census and Statistics Department, Hong Kong Government|accessdate=22 май 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/616lhQgyI|archivedate=2011-08-21 август 2011}}</ref> Около 95% от жителите на Хонконг са етнически [[китайци]], като по-голямата част от тях са [[кантонци]]. Срещат се и такива китайски етнически групи като [[Хака (народност)|хака]] и [[чаоджоуци]]. Кантонският диалект е разновидност на [[китайски език|китайския език]], разпространен в съседната китайска провинция [[Гуандун]], и е основният език в Хонконг. Официални езици на територията са китайският (без указване на конкретна разновидност) и [[английски език|английският]]. Съгласно данните от преброяването на населението от 1996 г., 3,1% от жителите на Хонконг посочват английския език като език за ежедневно общуване, а 34,9% го посочват като втори език.<ref>UCL.AC.UK. „[http://www.ucl.ac.uk/english-usage/ice/icehk.htm UCL.AC].“ ''ICE Hong Kong.''</ref> Двуезични надписи на китайски и английски се срещат навсякъде в Хонконг. След предаването на суверенитета през 1997 г. се увеличава притокът на имигранти от континентален Китай. Нивото на използване на [[путунхуа]] – официалното наречие на континентален Китай, също се повишава. Интеграцията с континенталната икономика води до нуждата от хора, владеещи путунхуа.