Цвят (оптика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м формат дати; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Цвят|Цвят}}
[[FileФайл:Цветен спектър.png|thumbмини|400px|Видим цветен спектър]]
'''Цветът''' е елемент на [[Зрение|зрителните усещания]], дължащ се на различното възприемане на светлина от различните участъци на [[Електромагнитен спектър|спектъра]], от зрителните органи, обусловено от спектралната чувствителност на [[фоторецептор]]ите. Цветът на даден обект във възприятието на хората е този на отразяваната или излъчвана от него [[видима светлина]].
 
Ред 8:
[[Файл:Colouring pencils.jpg|мини|250п|Моливи в цветовете на дъгата]]
 
Познатите цветове на [[Дъга (оптична)|дъгадъгата]]та, принадлежат на видимата светлина и се наричат монохроматични цветове. Те представляват много малка част от целия [[електромагнитен спектър]]. Като всяка електромагнитна вълна, видимата светлина се характеризира с [[яркост]], [[дължина на вълната]] и [[Поляризация (вълни)|поляризация]].
 
Основна роля за цвета играе диапазонът от дължини на вълните, които той обхваща, или цветният тон: '''червено''', '''жълто''', '''зелено''', '''пурпурно''' и други. Названието му се дава като се съобразяваме с приликата му с цветовете от спектъра. Изключение прави само виолетовият цвят, който отсъства от спектъра, но съществува в природата. Различията в цвета на обектите се дължат на различната [[дължина на вълната]] на отразяваната или излъчваната от обекта светлина.
Ред 23:
|-align="center" bgcolor="#FF0000" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[червен цвят|червен]]
|~ 700–630700–630 nm
|~ 430–480430–480 THz
|-align="center" bgcolor="orange" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[оранжев цвят|оранжев]]
|~ 630–590630–590 nm
|~ 480–510480–510 THz
|-align="center" bgcolor="#FFFF00" style="color:black;"
!style="text-align: left"|[[жълт цвят|жълт]]
|~ 590–560590–560 nm
|~ 510–540510–540 THz
|-align="center" bgcolor="#00FF00" style="color:black;"
!style="text-align: left"|[[зелен цвят|зелен]]
|~ 560–490560–490 nm
|~ 540–610540–610 THz
|-align="center" bgcolor="#0000FF" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[син цвят|син]]
|~ 490–450490–450 nm
|~ 610–670610–670 THz
|-align="center" bgcolor="#FF00FF" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[лилав цвят|виолетов]]
|~ 450–400450–400 nm
|~ 670–750670–750 THz
|}
{|class=wikitable width=400 align="right" style="margin: 1em 0em 1em 1em; clear:right;"
Ред 55:
(10<sup>14</sup> Hz)
!<math>\nu_b \,\!</math>
(10<sup>4</sup> cm<sup>&minus;1−1</sup>)
!<math>E \,\!</math>
(eV)
!<math>E \,\!</math>
(kJ mol<sup>&minus;1−1</sup>)
|-align="right"
!style="text-align: left"|Инфрачервен
Ред 138:
 
=== Цвят на предмети ===
[[FileФайл:Optical grey squares orange brown.svg|ляво|thumbмини|200px|Двете жълти кръгчета обективно имат един и същи жълт цвят и са заобиколени от сиво, но поради различния контекст, в който са разположени, човешкото око ги възприема по различен начин; това е пример за [[оптична илюзия]]]]
Цветът на даден предмет зависи както от свойствата на самия предмет и заобикалящата го среда, така и от възприемащия го. От физична гледна точка предметът има цвета на светлината, която напуска неговата повърхност. Той обикновено зависи от [[спектър]]а на осветлението и от отразяващите свойства на самата повърхност, както и евентуално от ъглите на осветление и наблюдение. Някои предмети не само отразяват, но също така пропускат или излъчват светлина, което също оказва влияние върху цвета им. Усещането на наблюдателя зависи не само от спектъра на светлината, напускаща повърхността на предмета, но също и от множество елементи на контекста, поради което в някои случаи възниква усещане за различен цвят, който не е такъв, както е показано на фигурата.
[[FileФайл:1Mcolors.png|thumbмини|Това изображение (широко 1000 [[пиксел]]а в пълен размер) съдържа 1 милион пиксела, всеки с различен цвят. Човешкото [[око]] може да различи 10 милиона различни цвята.<ref name="business">{{cite book|first=Deane B.|last=Judd|coauthors=Wyszecki, Günter|title=Color in Business, Science and Industry|publisher=[[Wiley-Interscience]]|series=Wiley Series in Pure and Applied Optics|edition=third|location=New York|year= 1975|page=388|isbn=0471452122}}</ref>]]
Абстрахирайки се от ефектите на възприятията, някои общи цветови свойства на предметите са:
* Светлината, падаща върху непрозрачна повърхност, може да се [[Отражение|отразява]], [[Разсейване на светлината|разсейва]] или [[Абсорбция|поглъща]] (най-често съчетание от трите).
Ред 150:
 
== Възприятие ==
[[FileФайл:Srgb spectrum.png|thumbмини|250px|Типична чувствителност на конусите от тип S, M и L в ретината на човешкото око към монохроматична светлина]]
Слънцето и звездите излъчват по-голямата част от своята светлина във [[видима светлина|видимата част на електромагнитния спектър]]. Сигурно не е случайно, че човешкото око е чувствително именно към дължините на вълните, които Слънцето излъчва най-силно. По-точно, независимо от състава на светлината, която попада върху него, то я разлага на три цветни компоненти, към които различните клетки на [[ретина]]та имат различна чувствителност (трихроматично зрение – вж. [[теория на Йънг-Хелмхолц]]). Тези [[рецептор]]ни клетки, наричани колбички (или конуси), са чувствителни както следва: към късите вълни (сини колбички или S тип); към дългите вълни (червени колбички или L тип) и към средните вълни (зелени колбички или М тип).
 
Тъй като кривите на чувствителността на колбичките се припокриват, при осветяване с монохроматична светлина не е възможно да се стимулира само един вид колбички, защото реагират и другите, макар и в по-малка степен. Наборът от всички възможни стойности на цветовите комбинации, предизвикващи зрителна реакция, определя човешкото [[цветово пространство]]. Хората могат да различават около 10 милиона различни цвята.<ref name="business" />
 
Другият вид рецепторни клетки в окото – пръчиците – имат различна чувствителност. В нормална ситуация, когато светлината е достатъчно силна да стимулира колбичките, пръчиците не играят почти никаква роля за [[зрение]]то<ref>{{cite conference|last=Hirakawa|first=K.|coauthors=Parks, T.W. |title=Chromatic Adaptation and White-Balance Problem |conference=IEEE ICIP |year=2005|doi=10.1109/ICIP.2005.1530559|url=http://www.accidentalmark.com/research/papers/Hirakawa05WBICIP.pdf|archiveurl=http://web.archive.org/web/20051215052435/http://www.accidentalmark.com/research/papers/Hirakawa05WBICIP.pdf|archivedate=2005-12-15 декември 2005}}</ref>. При лошо осветление обаче (например нощем) колбичките не могат да реагират и остава само чувствителността на пръчиците, която е черно-бяла. (Пръчиците са слабо чувствителни и към червения диапазон на видимия спектър). При някои условия на междинно осветление човек успява да различава цветовете поради съчетанието на реакцията на пръчиците със слаба реакция от страна на колбичките, което би било невъзможно, разчитайки само на колбичките.
 
== Теория ==
Ред 162:
=== Цветово пространство и цветови модели ===
{{основна|Цветово пространство|Цветови модел}}
[[ImageФайл:AdditiveColor.svg|thumbnailмини|150px|Адитивно смесване на цветовете при цветови модел RGB: смесването на трите цвята дава белия цвят]]
[[ImageФайл:SubtractiveColor.svg|thumbnailмини|150px|Субтрактивно смесване на цветовете при цветови модел CMYK: смесването на трите мастила върху бялата хартия дава черния цвят.]]
За практически цели е необходимо представянето на цветовете с количествени характеристики, различни от изброените физически характеристики. За целта се създават абстрактни [[Математически модел|моделмодели]]и, описващи всеки цвят като поредица от числа, наричани ''цветови компоненти'' или ''цветови координати''. По този начин в [[Цветови модел|цветовите модели]] на всеки цвят съответства точно определен набор от координати и обратно, на всяка точка с определени координати съответства строго определен цвят. В съчетание с метод на интерпретация на тези данни (например, определяне на специфични условия за възпроизвеждането или разглеждането на цветовете) множеството от цветове на всеки цветови модел определя [[цветово пространство]]. Например, [[RGB цветово пространство|RGB]] е тримерно цветово пространство, в което всеки цвят е описан с три координати – на всяка от тях отговаря компонент на цвета, разложен на червен, зелен и син цвят. [[RGB цветови модел|RGB цветовият модел]] е подходящ за излъчващи обекти и с него се характеризират например цветните [[монитор]]и. Съвсем друг модел се използва в [[печатане|печатарството]] – това е моделът [[CMYK]] и той е приложим към обекти, отразяващи светлината – каквато е [[Хартия|хартиената]] страница.
 
Броят на координатите задава размерността на пространството. Съществуват цветови пространства с различна размерност – от едномерни, които могат да опишат само монохромно изображение, до шест и и десет-мерни (например, пространството [[CMYKLcLm]] (Cyan, Magenta, Yellow, Key color, lightCyan, lightMagenta). Пространствата с висока размерност се използват най-често в печата с [[плотер]]и или при цветните проби.