Директорат на Източна Румелия: Разлика между версии

Състои се от главния секретар (който е и [[Дирекция на вътрешните работи|директор на вътрешните работи]]), директорите (ръководители) на останалите 4 дирекции (на [[Дирекция на финансите|финансите]], на [[Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради|земеделието, търговията и общите сгради]], на [[Дирекция на правосъдието|правосъдието]] и на [[Дирекция на народното просвещение|просвещението]]) и началника на [[Източнорумелийска милиция|милицията]] и жандармерията<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | year = 1983 г | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 29-30 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 011 юни 2015 г.}}</ref><ref>Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник], София, 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 01.06.2015 г.)</ref>. Всички те, с изключение на командира на милицията, са назначавани от генерал-губернатора{{hrf|Стателова|1983|26}}. [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав]] изисква утвърждаването им от [[османски султан|османския султан]] като [[сюзерен]] на областта, но това правило не се спазва за всички директори.