Пазарджик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м герб от commons
м Robot: Automated text replacement (-([0-9])[ ]([0-9][0-9][0-9][^0-9]) +\1 \2)
Ред 5:
| карта=Karta_Pazardzhik
| област=Пазарджик
| население= 86  999
| население-към=14.12.2005
| надм-височина=215
Ред 45:
През втората половина на XVI в., когато в града се появява българско население, Пазарджик се развива в западна посока, около мястото, където е църквата "[[Св. Богородица]]". о тук се създава първата българска махала - "Вароша".
 
През XVI в. - [[1574]] г. - великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум-хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров - двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловени кубета, и заема площ от 11  570 кв. метра. Турския пътешественик [[Евлия Челеби]] свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан - с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война в 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен.
[[Image:PZ Chasovnika.jpg|right|thumb|300px|]]
Водоснабдяването става през [[1748]] г. чрез каптиране на изворите при с. [[Ивайло]] на 5 км северно от града и отвеждането на водата по канални тръби за 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до [[1930]].
 
След татарите в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и османски турци. Но от втората половина на XVII в. когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население не само че не се увеличаава, но и намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести - [[чума]] и [[холера]]. Така към средата на XIX в. османското население е едва към 7000 - една трета от всичките 24  000 - 25  000 жители.
 
Българите от околните села от временни посетители на Пазарджик само "за пазар" от средата на XVI в. постепенно започват да остават като постоянни жители на града. По това време вероятно започва да се създата първата българска махала "Вароша".
Ред 157:
 
=== Художествена галерия "Станислав Доспевски" ===
Художествена галерия “Станислав Доспевски” – гр.Пазарджик е основана през [[1966]] год. Носи името на възрожденския художник и обществен деец [[Станислав Доспевски]] ([[1823]] - [[1878]]), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда, в която се помещава галерията, е открита през [[1980]] г. По-късно ([[1911]]) в нея се помещава и Регионалния исторически музей. Общата изложбена площ е 800 кв.м. Художественият фонд на галерията надхвърля 10  000 творби.
[[Картинка:Pazardzhik Stanislav Dospevski House.jpg|Къща-музей "Станислав Доспевски"|thumb|ляво|200px]]
Експозицията представя българското изобразително изкуство от края на миналия век до наши дни. Тя се състои от 731 творби на 204 автора и е разположена в 5 изложбени зали. Представени са всички жанрове (портрет, пейзаж и композиция), както и различните течения в българското изобразително изкуство: възрожденски реализъм, романтизъм, академизъм, реализъм, символизъм, импресионизъм, експресионизъм, социалистически реализъм, абстракционизъм и др.