Разлика между версии на „Файлов формат“

редакция без резюме
м (формат дати; козметични промени)
'''Файлов формат на компутера'''
'''Файлов формат''' (или още '''формат на файл(ове)''') е определен начин за [[кодиране]] на [[информация]]та, когато тя се преобразува за съхранение в компютърен [[файл]].
 
'''Файлов формат''' (или още '''формат на файл(ове)''') е определен начин за [[кодиране]] на [[информация]]та, когато тя се преобразува за съхранение в компютърен [[файл]].
 
Тази организация на информацията като последователност от [[Бит (информатика)|битове]] (нули и единици) позволява компютърните програми да могат да я преобразуват от [[машинен език|машинния език]] в достъпен за човека вид и обратно. За различните видове информация съществуват различни видове файлови формати. Даден тип файл, например документ на [[Текстов редактор|текстообработваща програма]], обикновено може да бъде записан в няколко различни формата.
 
=== Разширения на файловите имена ===
Един популярен метод, който се използва при някои операционни системи, в това число [[Mac OS X]], [[CP/M]], [[DOS]], [[VMS]], [[VM/CMS]], и [[Microsoft Windows|Windows]], е да се определя форматът на файла на базата на частта от неговото име след последната точка. Тази част от файла е известна като разширение ({{lang-en|extension}}). Например [[HTML]] документите се идентифицират с файлови имена, завършващи с <samp>.html</samp> (или <samp>.htm</samp>), а GIF изображенията – чрез <samp>.gif</samp>. В оригинално създадената [[File Allocation Table|FAT]]-[[файлова система]], дължината на файловите имена са ограничени до осем символа за идентификатора (име) и до три символа за разширението, което е известно жаргонно като ''8.3 filename''. Поради това много формати все още използват разширение от три символа, въпреки че модерните операционни системи и приложения вече нямат такова ограничение. Тъй като няма стандартен списък с разширения, може да се случи няколко различни формата да използват едно и също разширение, което може да обърка операционната система, а впоследствие и потребителите.лактоза
 
последната точка. Тази част от файла е известна като разширение ({{lang-en|extension}}). Например [[HTML]] документите се идентифицират с файлови имена, завършващи с <samp>.html</samp> (или <samp>.htm</samp>), а GIF изображенията – чрез <samp>.gif</samp>. В оригинално създадената [[File Allocation Table|FAT]]-[[файлова система]], дължината на файловите имена са ограничени до осем символа за идентификатора (име) и до три символа за разширението, което е известно жаргонно като ''8.3 filename''. Поради това много формати все още използват разширение от три символа, въпреки че модерните операционни системи и приложения вече нямат такова ограничение. Тъй като няма стандартен списък с разширения, може да се случи няколко различни формата да използват едно и също разширение, което може да обърка операционната система, а впоследствикакабабамамае и потребителите.
 
Една особеност на този подход е, че системата може лесно да бъде измамена да третира файла като различен формат просто като се преименува: един HTML файл например, може лесно де се третира като обикновен текст, като се преименува от <samp>filename.html</samp> на <samp>filename.txt</samp>. Въпреки че тази стратегия е удобна за напреднали потребители, за които е лесно да разберат и използват тази информация, тя често е объркваща за по-малко технически ориентирани потребители, които биха могли по невнимание да направят файловете неизползваеми (и дори да ги загубят), като ги преименуват некоректно. Поради това в по-нови операционни системи като [[Windows 95]] и [[Mac OS X]], разширенията на файловете не се показват при извеждането им в списъци. Подразбира се, че по-напредналите потребители винаги могат да видят разширението на даден файл.
Анонимен потребител