Файлов формат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
reverting to last good version
Ред 1:
'''Файлов формат''' (или още '''формат на файловефайл(ове)''') е определен начин за [[кодиране]] на [[информация]]та, когато тя се преобразува за съхранение в компютърен [[файл]].
'''Файлов формат на компутера'''
 
(или още '''формат на файлове)''') е определен начин за [[кодиране]] на [[информация]]та, когато тя се преобразува за съхранение в компютърен [[файл]].
 
Тази организация на информацията като последователност от [[Бит (информатика)|битове]] (нули и единици) позволява компютърните програми да могат да я преобразуват от [[машинен език|машинния език]] в достъпен за човека вид и обратно. За различните видове информация съществуват различни видове файлови формати. Даден тип файл, например документ на [[Текстов редактор|текстообработваща програма]], обикновено може да бъде записан в няколко различни формата.
 
== Обща част искам да бъда обичан ==
Някои файлови формати са създадени за строго определени типове данни: например при изображенията [[JPEG]] форматът е разработен, за да съхранява само статични фотографски изображения. Други формати са разработени за съхранение на различни типове данни: [[GIF]] (''Graphics Interchange Format'') форматът подържа както статични изображения, така и прости [[Анимация|анимации]], а [[QuickTime]]-форматът може да се използва като контейнер за различни типове [[мултимедия]].
 
Line 12 ⟶ 10:
Възможно е дадена програма да прочете файл, кодиран по един начин, все едно, че е кодиран по друг. Например може да бъде пуснат един [[Microsoft Office Word|Microsoft Word]]-документ все едно, че е песен, като се използва програма за слушане на музика, която борави с безхедърни („''headerless''“) аудио файлове. Но резултатът със сигурност няма да звучи особено мелодично. Причината за това е, че подредба на битовете, която е смислена за един формат, почти винаги е безсмислена в друг формат.
 
== Спецификации ==
== Спецификации You wanna suck suck suck ==
Много файлови формати, включително повечето популярни формати, имат публикувани стандартни спецификации (обикновено с пример за реализацията им), които описват точно как данните трябва да бъдат кодирани и определят дали дадена [[компютърна програма|програма]] обработва даден компютърен формат коректно. Сред причините не винаги да има точна спецификация на файловите формати е, че някои от разработчиците считат въпроса за спецификацията за [[търговска тайна]] и по тази причина не ги огласяват.
 
Line 27 ⟶ 25:
 
=== Разширения на файловите имена ===
Един популярен метод, който се използва при някои операционни системи, в това число [[Mac OS X]], [[CP/M]], [[DOS]], [[VMS]], [[VM/CMS]], и [[Microsoft Windows|Windows]], е да се определя форматът на файла на базата на частта от неговото име след лактозапоследната точка. Тази част от файла е известна като разширение ({{lang-en|extension}}). Например [[HTML]] документите се идентифицират с файлови имена, завършващи с <samp>.html</samp> (или <samp>.htm</samp>), а GIF изображенията – чрез <samp>.gif</samp>. В оригинално създадената [[File Allocation Table|FAT]]-[[файлова система]], дължината на файловите имена са ограничени до осем символа за идентификатора (име) и до три символа за разширението, което е известно жаргонно като ''8.3 filename''. Поради това много формати все още използват разширение от три символа, въпреки че модерните операционни системи и приложения вече нямат такова ограничение. Тъй като няма стандартен списък с разширения, може да се случи няколко различни формата да използват едно и също разширение, което може да обърка операционната система, а впоследствие и потребителите.
 
последната точка. Тази част от файла е известна като разширение ({{lang-en|extension}}). Например [[HTML]] документите се идентифицират с файлови имена, завършващи с <samp>.html</samp> (или <samp>.htm</samp>), а GIF изображенията – чрез <samp>.gif</samp>. В оригинално създадената [[File Allocation Table|FAT]]-[[файлова система]], дължината на файловите имена са ограничени до осем символа за идентификатора (име) и до три символа за разширението, което е известно жаргонно като ''8.3 filename''. Поради това много формати все още използват разширение от три символа, въпреки че модерните операционни системи и приложения вече нямат такова ограничение. Тъй като няма стандартен списък с разширения, може да се случи няколко различни формата да използват едно и също разширение, което може да обърка операционната система, а впоследствикакабабамамае и потребителите.
 
Една особеност на този подход е, че системата може лесно да бъде измамена да третира файла като различен формат просто като се преименува: един HTML файл например, може лесно де се третира като обикновен текст, като се преименува от <samp>filename.html</samp> на <samp>filename.txt</samp>. Въпреки че тази стратегия е удобна за напреднали потребители, за които е лесно да разберат и използват тази информация, тя често е объркваща за по-малко технически ориентирани потребители, които биха могли по невнимание да направят файловете неизползваеми (и дори да ги загубят), като ги преименуват некоректно. Поради това в по-нови операционни системи като [[Windows 95]] и [[Mac OS X]], разширенията на файловете не се показват при извеждането им в списъци. Подразбира се, че по-напредналите потребители винаги могат да видят разширението на даден файл.