Разлика между версии на „Българска православна църква – Българска патриаршия“

м
Премахнати редакции на 149.62.205.89 (б.), към версия на GVF
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (Премахнати редакции на 149.62.205.89 (б.), към версия на GVF)
Етикет: Отмяна
В България, още при владетелите [[Крум]] и [[Омуртаг]], са се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например [[Терапонтий]], [[Васа Солунска]], [[Емилиян Доростолски]], [[Петнадесет тивериополски мъченици]], [[Давид Солунски]], [[Георги Загорски]], [[Петър Мъгленски]], [[Боян-Енравота]], княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ [[Теофилакт Охридски]], който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулова „блажен“, е написал житията на [[Климент Охридски]] и на 15-те Тивериополски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец [[Паисий Хилендарски]], официално канонизиран от патриарх Кирил в салона на Митрополията в София на 23 декември 1962 г. Паисий пише: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха.“ (''„[[История славяноболгарская]]“''). Списъкът на българските светци, който [[Йордан Иванов]] дава след ''Зографската история'' (Й. Иванов, ''„[[Български старини из Македония]]“'', С., 1931, стр. 641 – 642) посочва 41 имена.
 
Особено много български [http://pravoslavie.domainbg.com/11/ „''новомъченици'', пострадали от турците“] се появяват по време на турскотоосманското робствовладичество. През периода 1453 – 1867 г. на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Техният култ се свързва с насилственотоислямизационните ислямизираневълни в поробенитеподвластните на султана православни земи. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските [[ерминии]] и в печатните календари. Там, както и в най-новите български календари вкл. интернет, не рядко се срещат противоречиви данни, например тези, касаещи датите на празнуване на някои от светците. Особено информативна е книгата на [[Асен Василиев]], ''„Български светци в изобразителното изкуство“'', С. 1987, както и Хр. Попов, ''„Жития на светиите, почитани от православната църква“'', С. 1930.
 
В случай на разногласие в имената на първо място в долния списък стои най-популярното и най-очевидно нарицателно име. Датата на празнуване по най-новия календар на Синодалното издателство София, стои на първо място. Останалите дати се срещат в други извори и календари. Със звездичка са отбелязани датите на празнуване, взети от ''„Народен календар“'' на х. Д. Паничков, Браила 1869 г., който е доста пълен.