Деветосептемврийски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
м Bot: Automated text replacement (-07 май +7 май) |
||
Ред 78:
Деветосептемврийският преврат е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници.{{hrf|Вачков|2009|100}} Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. [[Народен съд]] в края на годината.<ref name="методиев"/> Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души.<ref name="методиев">{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 26 – 27 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> От декември масовият терор се осъществява главно чрез т.нар. Народен съд, контролирана от правителството противоконституционна организация, пред която са изправени като обвиняеми над 11 хиляди души, над 9 хиляди са осъдени, включително 2618 души на смърт и 1126 души на доживотен затвор.{{hrf|Вачков|2009|101 – 102}} Сред осъдените са множество видни политици, общественици и интелектуалци.{{hrf|Вачков|2009|102}} На 20 декември е създадена друга основна институция на комунистическия терор – т.нар. [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|трудововъзпитателни лагери]], в които хората са изпращани от вътрешното министерство без съдебен контрол.{{hrf|Вачков|2009|102}}
След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. При участието си в настъплението срещу немската армия българската армия дава 12 587 убити и голям брой ранени който варира в зависимост от източниците.<ref>[http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/2281-2015-05-07-14-45-22 Документи и снимки за България и Втората световна война вече са със свободен достъп в интернет, Христо Христов,
[[Файл:Razboinikov.jpg|мини|200п|Партизани в Петрич, 9.9.1944]]
| |||