Христо Иванов (Големия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22:
| активност = 1860 – 1878
| известен-с = }} {{Личност/Политик
| категория = революционер
| партия = [[Народнолиберална партия|Народно-либералната партия (стамболовисти)]]
| убеждения =
Ред 28:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6о=1}}
| известен-с =
| отличия = Орден „[[За храброст]]“<br>Орден „[[За гражданска заслуга]]“}}
}}
 
Ред 34:
 
== Биография ==
Христо Иванов е роден на 14 септември 1840 г. в село Къкрина, Ловешко. Бащата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846 г. семейството се преселва в [[Ловеч]] и живее в квартал Дръстене. Христо учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите [[Петко Славейков]] и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята&nbsp;— – кожухарство и книговезство при свещеник [[Лукан Лилов]] (1851-1855). Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародери.
 
През 1860 г. емигрира в [[Сърбия]]. Тук се запознава с [[Георги Раковски]] и [[Васил Левски]]. Работи в книговезниците „Волф“ и „Караджич“ и в „Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] (1862), където преминава начално военно обучение. Участва в [[Бомбардировка на Белград (1862)|битките за Белградската крепост]] при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.
Ред 40:
След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в [[Пловдив]]. Работи като книговезец при [[Христо Г. Данов]] и [[Йоаким Груев]]. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Активно участва в борбата за [[Българска православна църква]].
 
Урежда си документи за емиграция в [[Америка]]. С кораб пътува по маршрута [[Цариград]] - – [[Сицилия]] - – [[Генуа]] - – [[Марсилия]]. Поради изчерпване на парите отпътува за [[Порт Саид]] ([[Египет]]) и работи на строежа на [[Суецки канал|Суецкия канал]].
 
Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867 г. постъпва във [[Втора българска легия|Втората българска легия]]. Тук изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите в Легията се представя отлично и получава военно звание „Капрал“.
Ред 48:
След смъртта на Левски продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Помощник е на [[Стефан Стамболов]] в Първи търновски революционен окръг за [[Ловеч]], [[Троян]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и [[Севлиево]]. Участва в битки по време на [[Априлското въстание]] при с. Ново село, Дебневския боаз и връх [[Марагидик]]. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат [[Никола Цвятков]] чак до началото на юли 1877 г.
 
Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник [[Алексей Жеребков]] се сражава при [[Битка при Ловеч|първото освобождение на Ловеч]]. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на [[Величка Хашнова]]. След второто освобождение на Ловеч създава [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] при освобождението на [[Етрополе]], [[Ботевград]], [[София]] и [[Пловдив]].
 
[[Файл:Hristo Ivanov Golemiat.JPG|мини|Паметник на Христо Иванов Големия]]
След Освобождението участва в създаването на [[Комитети Единство|Комитетите „Единство“]]. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880-1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия. Формира Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 човека и е неин войвода по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]].
 
Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). [[Народен представител]] от Ловеч в VI-о Обикновено народно събрание (1890-1893).<ref>Маринов М., ''Христо Иванов-Големия. Личност и дело'', Издателство на ОФ, С., 1987, с. 173.</ref> Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.
 
== Награди ==
Ред 61:
== Посмъртно признание ==
През [[1984]] г. на ул. „Максим Райкович“ във Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Скулптор на паметника е Георги Върлинков, а архитект Косьо Антонов. Улици в Ловеч и София носят неговото име. През 2011 г. негов [[барелеф]] е поставен на [[Къкринско ханче|Къкринското ханче]].
 
Къщата му във Велико Търново е реновирана през 2019 г. като къща за гости с музейна експозиция за живота му.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7312941 Скривалище на Апостола изскочи от реставрирания дом на Христо Иванов-Големия]</ref>
 
{{commons|Category:Hristo Ivanov-Golemiat}}